Свечерена светлина

.

.

На Евалд - мъжът на моя живот

.

Красив е залеза над твоята къща!

Разтваря се като ветрило

на жена,

която крие не лицето си,

а своята любов!

.

И ти стоиш загледан

умъдрял

и извесен

от светлината озарена.

Пронизваш залеза с очи,

в които има блеснали сълзи

от минали желяния

и нежност.

.

А залезът 

докосва бледите ти устни

и слага ореол

на твоята усмивка.

Тя обещава още

много хубави лета

и тиха нежност.

.

Затуй иконата на залезния ден,

смирено ни подканва

да се молим: 

за нас,

за теб,

за кълновете бъдни

на копнежите!

.

24/08/1994 г.

Варна, Св. Константин и Еленa

.

Към Молитва 

 

Web Analytics