ЕПОХА НА ТРАКИТЕ

.

.

Траките (на старогръцкиΘρᾷκες, на латинскиThraci) са етно-културна общност от европейски племена, населявали от Черноморското крайбрежие до река Морава; и съвременните територии на България, Румъния, Молдавия, Беломорска Тракия в Гърция, включително и Анатолия в Турция, част от Македония и островите Тасос,  Самотраки и Лемнос.

.

 

.

Българските археолози твърдят, че траките са дошли от североизток около 3500 г. пр.н.е. - в края на каменно-медната епоха и са се смесили със завареното предтракийско население. Според друга хипотеза[1], оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята, че траките са автохтонно (местно) население. Всъщност Ал. Фол копира доказаната още от праисторика проф. Петър Детев хипотеза, че местната етно-културна общност се е оформяла от края на седмото хилядолетие преди Христа, когато са налични данни за най-старата европейска култура, създавана от палеобалканското население. Траките са просто по-младите му наследници.

.

Карта на Тракия, автор Абрахам Ортелий (1527-1598) на нидерландски - Abraham Ortels, той е  създател и дал името на първия съвременен атлас. Снимка ЦДА - Сф.

Той е използвал сведения на Герард Меркатор (Gerard Mercator, 1512–1594) и на старите антични автори Плиний (Plinius), Овидий (Ovidius), Страбон (Strabon), Аполоний (Apollonius), Прокопий (Procopius) и Апиан (Appianus).  Затова документът има ценни сведения за Бълг-ариите, за техните наследници от тракийското ОДРИСКО царство (V-І в.пр.е., създадено от владетя Терес І) и за първата древна земя, наречена Европа, разположена в южната част на Родопа: ODRYSAE V century BC,  Birthdays Europe aral Rhodopa - Рожденният дом на Европа, както гласи превода.

Одриското царство оставя в българското културно наследство столицата си Севтополис, златната маска на Терес, бронзовата глава от Севт III, Панагюрското златно съкровище и много други артефакти.

.

Проф. Димитър Попов - автор на 200 научни студии за историческото развитие на траките, разделя тяхното развитие на шест периода - изт. "Древна тракия", Сф. стр. 6  и[12]: 

  • между средата на 4-то или началото на 3-то хилядолетие пр.н.е. докъм 2300 – 2200 или 1900 г. пр.н.е. (краят на медно-каменната и ранната бронзова епоха)
  • от 2300 – 2200 или 1900 г. пр.н.е. докъм 1300 – 1200 г. пр.н.е. (средна и късна бронзова епоха)
  • от 1300 – 1200 г. пр.н.е. до края на 6 век пр.н.е. – начало на желязната епоха
  • от края на 6 век пр.н.е. до края на 3 век пр.н.е.
  • от края на 3 век пр.н.е. до началото на 2 век – римско нашествие на Балканския полуостров и покоряване на траките
  • от началото на 2 век до 6 век, когато славяните се настаняват в Карпато-Балканския район

.

Траките са живели на отделни племена,

всяко от които се стремяло да запази своята да образува своя държава. През 188 гпр.н.е.край Капсела 10 000 тракийски войни разбиват 30 000 римски войници, които се връщали от победната за тях битката при Галатия. По-късно траките взимат участие като наемници във войните на Римската империя.

След като римляните завладяват териториите на траките  през 45 г. на 1 век пр.н.е., е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния.

Отначало представата за провинция Тракия била много смътна. А много кратните нашествия в техните земи на хуни, готи, келти, сармати и славяни в периода IV – VI в., са съдействали за процеси на елинизация и славянизация, за промяна на езика им. След създаването на българската Дунавска държава потомците на траките заедно с останалото тук население, живеещо в нейните територии, образуват общия български етнос.

.

Тракийски воин, облечен със зейра и с щит тип пелта

.

За появата на траките на Балканите съществуват няколко хипотези. От решаващо е мнението и на лингвистите, които държат на тезата за автохтонния характер на тракийското население още от времето на новокаменната епоха — V хилядолетие пр.н.е. В полза на тази теза някои изследователи виждат потвърждение във Варненския некропол, за който се говори и като за създаване на “първата европейска цивилизация”.

За да бъдат решавани днес проблемите с произхода на палеобалканското население, следва да бъдат привлечени резултатите от новите ДНК анализи, които дават прецизен научени резултати, защото има наличен е богат генетичен материал от всички културни епохи. Подобно е положението и със статистическите методи, които отдавна са засекли изключително културно развитие в Тракия още от края на палеолита. Археологическите данни  доказват, че в цяла Тракия и особено около устието на река Марица се е установило небивало средоточие на могилна култура още от края осмото хилядолетие пр. Хр. Палеоклиматичните и геологичните изследвания, доказаха, че проливите - Дарданели и Босфора, са се появили чрез катаклизъм, превърнал тогавашното сладководно езеро в днешното Черно и Азовско морета. Вместо това се настоява за някакво мнимо масирано нашествие, което в една относително слаба в технологично отношение епоха е било невъзможно. Поразяването на толкова обширен географски район и внезапната поява на население, което единодушно сменя своите духовни и културни приоритети, звучи абсурдно.

Тези твърдения подсилват тезата за автохтонния (местен) характер на тракийското население.

.

Според Димитър Попов историческото развитие на траките се разделя на 6 периода[12],  изт. и в "Древна тракия" стр. 6:

  • между средата на 4-то или началото на 3-то хилядолетие пр.н.е. докъм 2300 – 2200 или 1900 г. пр.н.е. (краят на медно-каменната и ранната бронзова епоха)
  • от 2300 – 2200 или 1900 г. пр.н.е. докъм 1300 – 1200 г. пр.н.е. (средна и късна бронзова епоха)
  • от 1300 – 1200 г. пр.н.е. до края на 6 век пр.н.е. – начало на желязната епоха
  • от края на 6 век пр.н.е. до края на 3 век пр.н.е.
  • от края на 3 век пр.н.е. до началото на 2 век – римско нашествие на Балканския полуостров и покоряване на траките
  • от началото на 2 век до 6 век, когато славяните се настаняват в Карпато-Балканския район

.

Тракийски език и етноними

Тракийският език е европейски език. Както показват изследванията на съвременните историци и писмените извори на ранния автор Прокопий Кесарийски, тракийският език е бил говорен до 5 век. Въпросът с езика на траките все още не е решен, а опитите той да бъде въстановен са изключително затруднени, поради оскъдността на писмените паметници. Вероятно са съществували различни племенни диалекти, но е неразумно да се мисли, че всяко племе има свой собствен език. През 1912 г. край село Езерово (област Пловдив) е намерен златен пръстен с надпис с гръцки букви на тракийски език.

За първи път името “траки” се споменава още от Омир във втора песен на "Илиада", където с това име е обозначено населението на Тракийски Херсонес: “...А пък Пейройс Акаманта предвождаха всички траки, мирно живеещи покрай Хелеспонт бързотечен.”[3].  Името “траки” е събирателно на множество племена , които обаче не се различават по своя етнос, а просто носят имена на царско-жречески династични фамилии:Одриди, Гети, Трибали, Едони и др. Значението на самото название “траки” не е много ясно. Според едно тълкуване в йонийски и по-късно в атически език, то има смисъл на “смел, храбър”. Към сведенията, които получаваме от античните автори, следва да се борави с известно съмнение, като се има предвид, че за гърците траките са чужди и са представени на места в крайно негативна светлина. Защото и Тукидит ни пояснява как се получава етноним - заради военно-политическа изява, интерес, наследство и т.н. Въпреки това тези сведения са безценни, тъй като благодарение на тях през I в. пр. Хр. ние познаваме названията на 80 тракийски племена.

Поради липсата на своя писменост и писмени извори можем да съдим, че траките не са имали нужда от записване, а когато това е било нужно са били използвани гръцки букви. Останки от техния език намираме единствено в топоними, хидроними, ононими, теоними, лични имена и малък брой думи, цитирани и преведени от антични писатели. Оформянето на картата на траките  става в периода XII – VI в.пр.Хр. На север тя граничи със скитите, в централната част са мизите, а на запад от тях - трибалите. Периодът VI–III в. пр. Хр се свързва с държавните изяви на гетите в района на североизточна България . В писмените извори се говори за гетски владетел, който пленява един от наследниците на Александър Велики - Лизимах  след неговия наказателен поход срещу тракийските племена. Сведения за даките се появяват в малко по-късен период, а авторите споменават, че двата народа говорят един и същ език.

 Сведения за тракийските племена

Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на „Илиада“. Той е записал, че траките идват от Хелеспонт, и са били на страната на троянците.[4]. Бащата на историята Херодот пише в (5–3): "Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват. Тъй като това обаче е невъзможно и със сигурност никога няма да бъде постигнато и това ги прави слаби. Във всяка отделна племенна област, те носят отделно име, но нравите и обичаите им са едни и същи". Изт. Д. Попов, Древна Тракия. Сф стр. 344. А Ливий (59 пр.н.е.) казва, че по време на Третата македонска война  (171168 пр.н.е.) „при първия боен зов траките, подобно на диви зверове, държани дълго в клетка, нададоха такъв рев от десния римски фланг, че в италийската конница на хора смели по характер и с дълъг военен опит - настъпи смут".

.

Тракийско съкровище от Дуванли, Пловдивско

Общество и бит 


.

През първото хилядолетие преди Христа древните траки са един от най-многобройните народи в Европа [8]. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров от Карпатите до Егейското крайбрежие, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите — в Югоизточна Тракия, бесите — в Родопската област, гетите — в североизточните райони, трибалите — в днешна Северозападна България и витините — в Мала Азия.

За известен исторически период от време траките са известни и като морски народ. Гръцкият историк Диодор казва, че тракийската таласократия (морско могъщество) над Егейско море е продължава 79 години.

Тракия е селска страна. В плодородните равнини и полета е развито орното земеделие, допълвано с пасищно скотовъдство, а в планинските райони животновъдството играе водеща роля. От земеделските култури зърнените са предпочитани, отглеждани са също и различни плодове  и зеленчуцилен и коноп. Голямо значение има лозарството — любовта на траките към виното е пословична. От ечемик приготвят питие наречено брютон. Отглеждани са различни видове дребен и едър добитък, добре развито е и коневъдството. Важно стопанско значение имат ловът и риболовът. Развити са домашните и някои специализирани занаяти — рударство и металообработване, грънчарство, кожарство, дървообработване и др.

Основната част от населението обитава малки села с прости жилища и стопански сгради, заобиколени с дворове. За защита от вражески нападения на естествено укрепени места са изграждани крепости, в които при нападение траки укриват не само покъщнината, но и добитъка си. Войната е постоянен спътник в техния живот. Войската е съставена предимно от лековъоръжени пехотинци и конници. Те са въоръжени обикновено с лек кожен щит, двойка къси копия за хвърляне, къс меч илиножлък и колчан стрели.

Мъжът е господар в тракийския дом, той е глава на полигамно семейство — многоженството е познато на траките, според старогръцките автори. Жените са безправни и обречени на тежък труд, не само вкъщи, но и на полето. "Траките... използват жените си, за да им обработват земите, да им пазят и отглеждат добитъка и всякак да им слугуват, като че ли са им роби", твърди Платон [9]. Обичайно е мъжете да откупуват жените си от техните родители. Докато девойките разполагат с голяма сексуална свобода , омъжените жени са пазени с голяма строгост. Браковете, ражданията и погребенията ставали поводи за празнични ритуали, съпроводени с ядене, пиене и различни забавления. Според гръцките автори траките пият виното без да го смесват с вода, в противоположност на гръкия обичай . Траките устройват пирове, на които имат обичай да разменят дарове с гостите си. Те са известни с пъстрите си дрехи и носенето на много накити.

Войната се счита от самите траки за "благородна" дейност. Траките също са смятани за едни от най-войнствените сред европейските племена, поради което през цялата античност Тракия служи за неизчерпаем извор на наемни войници.

На тракийските селяни противостои аристокрацията и разликата между тях са посочвани античните автори. Тракийската аристокрация включва царете (племенните предводители) и техните семейства, приближените до тях лица, които били натоварени с различни служебни функции, местните аристократи, често само полузависими от царската власт, както и дружинниците, които формирали царската свита, въоръжената охрана и елитната военна сила на владетелите. Знатните живеят в укрепени резиденции сред показен разкош. Начинът им на живот е характеризиран кратко и точно от Херодот: "Да се стои без работа смятат за чудесно, да се обработва земята — за унизително, а да се живее от война и грабеж — за най-добро."[10]Обичайното развлечение за знатните е ловът, всекидневието им било съпътствано от пиршества и угощения.

Аристократите се сражават като тежко въоръжени конници и са основната ударна сила на тракийската армия. Въоръжението им включва шлем, ризница, наколенници, щит, меч и две копия. Около царските резиденции през втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. започнали да се формират първите градове. Пример за такъв "царски" град е проученият от археолозите Севтополис в района на горна Тунджа, както и частично разкритият град-резиденция на гетските владетели Хелис, край Исперих. Някои от римските императори са родени в Тракия и Панония и се смятат, от тях самите и от историците, за траки по произход. 

.

Тракийската култура

.

Тракийската Мона Лиза

Заслужено название на изобразеното женско лице в централната камера на могилата Оструша край Казанлък, IV в.пр.Хр.

Люб Цонев коментар  


.

Най-характерна, а и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската аристократическа култура са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Смята се, че броят на тракийските могили в България е близо  60 000. Тракийски могили има на териториите (и извън пределите на днешна България), които траките исторически обитават. Богати могилни погребения са проучени в могилите край село Дуванлий, Пловдивско, в Могиланската могила във Враца и на много други места. Една от най-големите и внушителни е тази край с. Мезек — Свиленградско. Със своите великолепни стенописи е прочута Казанлъшката гробница, надписът под купола на която, сочи, че е на тракийският цар Ройгос, син на Севт III. Централната сцена в куполното помещение представя тракийският цар Ройгос, увенчан с венец и седнал пред ниска маса, до него жена му на трон, а от двете му страни — процесия с музиканти, слуги с дарове и коняри с колесница и ездитни коне. По друг начин е украсена гробницата при с.СвещариИсперихско. Нейното централно помещение е правоъгълно, стените са запълнени с релефни изображения на жени с вдигнати ръце. Над тях на стената срещу входа е нарисувана живописна композиция, в центъра на която богиня увенчава с венец представения на кон тракийски владетел.

За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от тракийските съкровища, заровени в земята и днес откривани извън всякакъв археологически контекст. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от девет златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой — само пет, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край село БоровоРусенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница. През 2001 г. край с. Александрово, Хасковско е открита гробница, ограбена, но впечатляваща с красивите си стенописи. През 2004 г., в гробница в могилата "Светицата" Казанлъшко, в погребението на тракийски владетел е открита златна маска (по предположение на откривателя, Георги Китов, тя е принадлежала на Терес). Три години по-късно е открито ново погребение вСливенско, отново със златна маска на цар. Открит е и сребърен ритон за вино, изобразяващ глава на рогато животно, вероятно сърна, с височина около 30сантиметра. Самият гроб отвътре е бил облицован с дърво, в него се виждат останките на човешки скелет, един бронзов съд и три добре запазени големи глинени амфори.

.

Археологически разкопки и обекти

.


Тракийски съкровища

.

Панагюрско съкровище

.

Съкровището е изработено в малоазийския град Лампсак и се състои от девет златни съда с общо тегло 6, 100 кг, открити през 1949 г. в околностите на град Панагюрище. Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо) и осем ритона (чаши) с различни зооморфни и антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.

.

.

 Рогозенско съкровище 


Златна маска на Терес I, първият владетел на Одриското царство 

Вълчитрънско съкровище 

.

Бронзовата глава на Севт III намерена в могила Голямата Косматка 

.

Луковитско съкровище 

.

Боровско съкровище на тракийскя цар Котис I 

.

Съкровището принадлежи към “одриските царски подаръци”, то е дар от могъщия одриски цар Котис І на гетски владетел. Съдовете са изработени като единен сервиз,ритонът е протоме на сфинкс, на големият съд и каничка-ритон са изобразени фигурални композиции . Съкровището има изключителна стойност за изследването на тракийската вяра и обредност.

.

Златен венец на цар Керсеблепт 

.

Якимовското съкровище

.

.

.

.
Тук е  открита ценна находка: намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см. Главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежи 205 грама чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са и още 47 златни апликации върху и около главата, предполага се, че апликациите са били закрепени към було с което е била покрита главата на момичето, но булото не се е запазило. В лявата й ръка е поставено огледало.

До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му. Това е повод за една аналогия с романтичната любовна история между Ромео и Жулиета, случила се векове преди тях по нашите земи.

 

  Погребално съкровище от Могиланската могила 

.

.


Летнишко съкровище, любов между богиня Деметра и Завс

.

Откритите находки разкриват митично-ритуални сцени, с което съкровището се смята за един от най-богатите извори на сведения за митологията и царската институция при траките. Централно място в украсата на коня заема начелник, който изобразява лъв нападнат от бик. В ажурните апликации също са представени битки между животни. Върху 15  апликации основен образ е богиня с дълга дреха, която гали животни, а върху други осем са представени конници с копия. Предполага се, че изобразените тук богини са Деметра и Коре, а до тях е Зевс.

.

.

Тракийска златна огърлица, намерена в Арабаджийската могила
.
При селата Дуванли и Чернозем, Пловдивско, е намерен най-ранният известен нагръдник по нашите земи - Vт в. пр. Хр. Златен е, украсен с 16 фигури на птици и вероятно е принадлежал на тракийска принцеса. Открит е в могилата Мушовица от големия могилен некропол на това място. В дървения ковчег заедно с него са открити сребърен съд и накити от злато - огърлици, обици, игли за закопчаване (фибули) с висулки и др. 
Тук са намерени още 4 златни нагръдника. На единия е изобразено дървото на живота. При траките нагръдниците са били задължителен атрибут на царя-жрец.

.

.

.

Златна колесница на богинята Нике,

намерена в могилата край село Синемор

.

.

Златният Пегас

.

Уникалността на находката се определя не само от безспорното майсторство на ваятеля,стойността на метала,но и от обстоятелството,че Пегас като статуетка, изработен от благороден метал,все още не е известен. Сравнителният анализ на Пегас показва,че е от тракийски произход с датировка към IV в.пр.н.е. и е върхов момент в тракийската торевтика. 

В Тракия той има функцията на социален белег за висша имотна класа, символ е на божественост и на узаконена от боговете царска власт.

.

.

Кралевско съкровище

.

В района на Търговище през 1979г. е открито Кралевското златно съкровище, което е датирано от ІV - ІІІ век преди Христа. Съкровището се състои от красиви украшения за тяло и апликации за конски амуниции с гравирани митични образи. Съкровището е открито при село Кралево, на 14 км югоизточно от Търговище, на автомобилния път за Велики Преслав.

.

Известни тракийци 

.
Орфей Родопееца, както мнозина автори го наричат
.
Известен е като философ, цар, първожрец, мистик, митичен поет и музикант. Роден е в Тракия и се свързва със настоящото село Гела (Смолянско), чиято възраст като поселение датира отпреди 3300 години. 
Хегел посочва във “Философия на историята”, че “най-рано културата се развива в Тракия, родината на Орфей”, но и в разрез с традиционната доксография Шелинг в “История на изкуствата” посочва, че философията започва с орфизма: “Първото движение на философията, начало на която е понятието безкрайност, се е появило за върви път в мистическите стихотворения, каквито са упоменатите от Платон и Арисототел орфически песни”

Свири Орфею и ми пее – дорде се небо залюлело.

Родопски напев

.

Спартак - гладиатор, водач на най-голямото въстание в Римския свят, художник Васил Горанов

.

Роден е около 110 год. пр. н.е. в Тракия и е от племето меди, населявало средното поречие на река Стримон (Струма). Вероятно има благороден произход.

Плутарх пише, че „Спартак притежава не само голяма смелост и физическа сила, но е много интелигентен". А Джузепе Гарибалди, в писмо до автора на романа "Спартак" ( 1874 г.) Рафаело Джованьоли, казва: "Вие сте изваяли Спартак - този Христос изкупител на мъките на робите, сякаш с длетето на Микел Анжело".

.

.

Бележки

         Jump up Фол, Ал., История на българските земи в древността, част I, София, 1997.

  1. Jump up R.J. Crampton (1997). A Concise History of Bulgaria. Cambridge University Press. ISBN 0-521-56719-Xстр. 4
  2. Jump up Илиада, II, 840
  3. Jump up John Boardman, The Cambridge Ancient History, издание 3, част 1, стр. 836 (публикувано от Cambridge University Press) ISBN 0521850738
  4. Jump up Patrick McGushin, The Histories, Sallust, стр. 112, Oxford University Press, 1992, ISBN 0-19-872143-9
  5. Jump up Barry S. Strauss, The Spartacus war, Simon and Schuster, 2009. ISBN 1416532056, page 31.
  6. Jump up История на България, том първи и втори. Издателство на БАН 1979 и 1981 г.
  7. Jump up ХеродотИстории, V, 3.
  8. Jump up Платон за тракийските жени
  9. Jump up Херодот за заниманията на знатните траки

Литература

  • Ботева-Боянова, Д., Проблеми на тракийската история и култура, София 2000.
  • Венедиков, Ив., Т. Герасимов, Тракийското изкуство. София 1973
  • Кацаров, Г., Битът на старите траки според класическите писатели, сб. БАН, 1, 1913, 1-97.
  • Маразов, Ив. Видимият мит. София 1992.
  • Маразов, Ив. Мит, ритуал и изкуство у траките. София 1992.
  • Маразов, Ив. Митология на траките. София 1994.
  • Михайлов, Г., Траките, София 1972.
  • Тачева, М., История на българските земи в древността, ч. II, С 1987.
  • Фол, Ал., История на българските земи в древността, ч. I, София 1997.
  • Фол, Ал., Слово и дела в Древна Тракия, София 1993.
  • Фол, Ал., Тракийската култура: казано и премълчано. София 1995.
  • Фол, Ал., Древната култура на югоизточна Европа. София 1998.

Външни препратки

.

Web Analytics