Траките (на старогръцки: Θρᾷκες, на латински: Thraci) са етно-културна общност от индоевропейски племена, населявали северноегейско крайбрежие (вкл. островите  Тасос,  Самотраки,  Лемнос и Имброс) до Карпатите; от Черноморското крайбрежие до река Морава; и съвременните територии на България, Румъния, Молдавия, Беломорска Тракия в Гърция, включително и Анатолия в Турция, Поморавието и част от Македония.

.

Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в отделни групи. Българските археолози твърдят, че траките са дошли от североизток около 3500 г. пр.н.е. — т.е. в края на каменно-медната епоха. Според друга хипотеза[1], оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята, че траките са автохтонно (местно) население. Всъщност Ал. Фол копира доказаната още от праисторика проф. Петър Детев хипотеза, че местната етно-културна общност се е оформяла от края на седмото хилядолетие преди Христа, когато са налични данни за най-старата европейска култура, създавана от палеобалканското население. Траките са просто по-младите му генерации.

.

Карта на Тракия, авт. Абрахам Ортелиус (1527-1598)

.

Траките са живяли на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава. Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на 5 век пр.н.е. от Терес I. През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войската на римския консул Манлий Вулзон, които се връщали от Галатия. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали отбитката при Магнезия (190 пр.н.е.), като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взимат участие като наемници във войните на Римската република и Римската империя, като са описвани като войнствено племе.

След като римляните завладяват териториите на траките в средата на 40-те години на1 век, през 45 г. е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 46 г.

Многократните нашествия на хуни, готи, келти, сармати и славяни в периода IV – VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до 5–6 век, както и до намаляването на културното им влияние.  След създаването на българската държава потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, формират общия български етнос.

.

Тракийски воин, облечен със зейра и с щит тип пелта

.

За появата на траките на Балканите съществуват няколко хипотези. От решаващо, но не и от единствено значение е мнението и на лингвистите, които държат на тезата за автохтонния характер на тракийското население още от времето на новокаменната епоха — V хилядолетие пр.н.е. В полза на тази теза някои изследователи виждат потвърждение във Варненския некропол, за който се говори и като за създаване на “първата европейска цивилизация”. Има данни за рязка промяна в картината на Балканите в края на медно-каменната епоха. 

За да бъдат решавани днес проблемите с произхода на палеобалканското население, следва да бъдат привлечени и коментирани резултатите от новите ДНК анализи, които осигуряват ясен и прецизен научен мегод, с висока степен на достоверност и категоричност, защото има наличен е богат генетичен материал от всички културни епохи. Подобно е положението и със статистическите методи, които отдавна са засекли изключителната гъстота и интезитет на културното развитие в Тракия още от края на палеолита. Археологическите данни безапелационно доказват, че в Анатолия и Тракия се е установило небивало средоточие на могилна култура още от края осмото хилядолетие пр. Хр. - устието на река Марица. С ненаучни средства и при отсъствието на аргументация се отхвърлят забележителните резултати на модерните геологични изследвания, които доказаха, че проливите - Дарданели и Босфора, са се появили чрез катаклизъм, превърнал тогавашното сладководно езеро в днешното Черно и Азовско морета. Вместо това се настоява за някакво мнимо масирано нашествие, което в една толкова отдалечена и относително слаба в технологично отношение епоха е било невъзможно. Поразяването на толкова обширен географски район и внезапната поява на население, което единодушно сменя своите духовни и културни приоритети, звучи абсурдно. Това е можело да се случи само чрез стресираща по мащаби и смразяваща по масовост природна катастрофа. Тези твърдения подсилват тезата за автохтонния (местен) характер на тракийското население

Тракийски език

 Основна статия: Тракийски език

Тракийският език е индоевропейски език. Както показват изследванията на съвременните историци и траколози и писмените извори на ранно средновековните автори, като например Прокопий Кесарийски, тракийски език е бил говорен до 5 век.[2]

Въпросът с езика на траките все още не е решен. Езикът не е достигнал до наши дни, а опитите той да бъде реконструиран са изключително затруднени, поради оскъдността на писмените паметници. Вероятно са съществували различни племенни диалекти, но е неразумно да се мисли, че всяко племе има свой собствен език.

През 1912 г. край село Езерово (област Пловдив) е намерен златен пръстен с надпис с гръцки букви на тракийски език.

Тракийски етноними

За първи път името “траки” се споменава още от Омир във втора песен на “Илиада”, където с това име е обозначено населението на Тракийски Херсонес: “...А пък Пейройс Акаманта предвождаха всички траки, мирно живеещи покрай Хелеспонт бързотечен.”[3]. Разбира се тук не става въпрос за цялото тракийско население познато на гърците в по-късна епоха, а вероятно за племето “травси”. Името “траки” е събирателно на множество племена , които обаче не се различават по своя етнос, а просто носят имена на царско-жречески династични фамилии: Одриси, Гети, Трибали,Едони, Беси. Значението на самото название “траки” не е много ясно. Според едно тълкуване в йонийски и по-късно в атически език, то има смисъл на “смел, храбър”, което по-късно преминава в противоположно значение — остър, див, груб, суров, необуздан. Към сведенията, които получаваме от античните автори, следва да се борави с известно съмнение, като се има предвид, че за гърците траките са чужди и са представени на места в крайно негативна светлина. 

Писмените извори за траките са много оскъдни и имат гръцки произход. Поради липсата на своя писменост и писмени извори можем да съдим, че траките не са имали нужда от записване, а когато това е било нужно са били използвани гръцки букви. Останки от тракийския език намираме единствено в топоними, хидроними, ороними, теоними, лични имена и малък брой думи, цитирани и преведени от антични писатели. Към сведенията, които получаваме от античните автори, следва да се борави с известно съмнение, като се има предвид споменатото по-преди отрицателно мнение на гърците към траките. Въпреки това тези сведения са безценни, тъй като благодарение на тях през I в. пр. Хр. ние познаваме названията на 80 тракийски племена. Разбира се, това са племена от различно време, като Тукидид ни разяснява как се получава етноним — заради военно-политическа изява и т.н. Оформянето на племенната карта на траките става в периода XII – VI в.пр.Хр. На север тя е доста рехава. Херодот казва, че агатирсите имат същите обичаи като траките. Тази племенна група граничи на север със скитите. В централната част се поставят мизите, а на запад от тях трибалите. Мизите са троянски съюзници и майстори в ръкопашния бой (в “Илиада” Омир пише за проявите на мизите в Мала Азия). В по-късната античност мизи и беси става синоним на траки. Мизите се споменават у Херодот при описанието на войските на Ксеркс заедно с тевкрите, като описва как минават Босфора преди Троянската война. Според него мизите и тавкрите изтласкват населението по Стримон, което се изнесло в Мала Азия и е наречено витини. В по-късните митографски версии се среща, че Тино и Витино били синове на Одрис. Според други версии те са осиновени деца на Феней. Най много са етнонимите в югозападните райони на тракийското землище. Тези предели се наричат Пеония по името на племето пеони. В този район могат да бъдат поставени и едоните, бистоните и бисалтите. Периодът VI–III в. пр. Хр се свързва с държавно-политическите изяви на гетите в района на североизточна България. В писмените извори се говори за гетския владетел Дромихет, който пленява един от наследниците на Александър Велики — Лизимах след неговия наказателен поход срещу тракийските племена. Сведения за даките се появяват в малко по-късен период, а авторите споменават, че двата народа говорят един и същ език.

.

 История на Тракия и траките 

.

Сведения за тракийските племена

.

Етнонимът "траки" обозначава многобройното население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море и в Мала Азия.

.

Карта на тракийските племена населяващи Балканите

.

Херодот пише (5–3): "Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват. Тъй като това обаче е невъзможно и със сигурност никога няма да бъде постигнато и това ги прави слаби. Във всяка отделна племенна област, те носят отделно име, но нравите и обичаите им са едни и същи". 

Ливий (59 пр.н.е. – 17 г.) пише, че по време на Третата македонска война (171–168 пр.н.е.) „първоначално траките, подобно на диви зверове, държани дълго в клетка, нададоха такъв рев от десния римски фланг че в италийската конница — хора смели по характер и с дълъг военен опит — настъпи смут.

“Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на „Илиада“.  Омир е записал, че траките идват от Хелеспонт, и са били на страната на троянците.[4] В книга IX на "Одисеята" се споменава тракийското племе кикони, Одисей минава покрай техните земи на връщане от Троя. Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници.

.

 

Класическа  Тракия

 Вижте също: Одриско царство

Тракийските племена на Балканския полуостров не били единни, подобно на елинските полиси. По време на Класическия период те са подложени на нашествия и грабежи от страна на скитите от север, а от югоизток — от Персийската империя. Преди да започне Гръко-Персийските войни, персийският цар Дарий I завладява Тракия през 512 пр.н.е., за да си осигури база за война с гръцките полиси. По време на похода към Гърция през 480 пр.н.е. войските на Ксеркс I минават през Тракия.

През 5 век пр.н.е., вероятно в началото на Гръко-персийските войни, вече са създадени тракийски държави. За този процес обаче липсват конкретни източници. Известно става царството на одрисите, което около 428 пр.н.е. се простира от северното крайбрежие на Егейско море, покрай реката Стримон до Евксиний Понт и обхващала териториите до устието на река Иструм. Според Тукидид, Терес I е първият цар на одрисите, който добива власт над няколко тракийски племена. По време наПелопонеската война одрисите се борят като съюзници на Атина и постигат успехи срещу врагове ѝ. Терес навлиза с внушителна армия в Македония, но до сражения така и не се стига, тъй като явно се е целяла само демонстрация на сила пред градовете врагове на Атина. Градове по тракийското крайбрежие се присъединяват към Делоския морски съюз. Известен е и одриският цар Котис I. Неговият синКерсеблепт бил приятел на цар Филип II от Македония. Когато обаче Керсеблепт се съюзява с Атина, Филип взима като пленник един от синовете му и изпраща армията си към Тракия.

.

 Тракийско съкровище от Дуванли, Пловдивско

.

Тракия през елинистическата епоха

През 351 пр.н.е. Филип II превзема западната част на Тракия и я прави част от своята империя. 341 пр.н.е. и източната част на Тракия става македонска провинция. Назначени са стратези за ръководене на управлението. През 335 пр.н.е. непокорните траки отново биват подчинени от Александър Велики.

Около 281 пр.н.е. съществува вече хелинистично царсво на траките. В този момент идва нашествието на келтски племена, който на връщане от плячкосването на Делфийския оракул основават в Тракия свое царсвто. То просъществува от 278 до едва 212 пр.н.е. Македонският цар Филип V бил принуден през 197 пр.н.е. да се откаже от завладяниете територии в Тракия. Като реакция на това Антиох III се опитал да подчини крайбрежните зони към империята на Селевкидите.

Тракия под римска власт

 Основни статии: Тракия (Римска провинция), Дакия, Мизия и Малка Скития

През 46 н.е. след дълго съпротивление Тракия става провинция на Римската империя. Интересно е, че след това завоевание тракийските аристократи, които не са възпрепятствали централната власт, са запазвали своите богатства, власт и авторитет.

Благодарение на техните бойни умения и безстрашието траките били високо ценени както гладиатори. Известният гладиатор и лидер на робско въстание — Спартак е тракиец, най-вероятно произхождащ от племето меди.[5][6]

В края на римската епоха изчезват следите на траките като политически субект. Дотогава траките са подложени на продължителни процеси на романизация и елинизация, а по-късно и на християнизация, като постепенно изгубват своята самобитност. След великото преселение на народите и последвалото нахлуване на славянските племена през V -VI век тракийският етнос окончателно изчезва от историческата сцена.[7] Тогава започва постепенно вторично асимилиране и славянизиране на потомците на траките. След идването на българите по нашите земи следва обединение на етносите в единна държава.

.

Общество и бит 

През първото хилядолетие преди Христа древните траки са един от най-многобройните народи в Европа [8]. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров от Карпатите до Егейското крайбрежие, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите — в Югоизточна Тракия, бесите — в Родопската област, гетите — в североизточните райони, трибалите — в днешна Северозападна България и витините — в Мала Азия.

За известен исторически период от време траките са известни и като морски народ. Гръцкият историк Диодор казва, че тракийската таласократия (морско могъщество) над Егейско море е продължава 79 години.

Тракия е селска страна. В плодородните равнини и полета е развито орното земеделие, допълвано с пасищно скотовъдство, а в планинските райони животновъдството играе водеща роля. От земеделските култури зърнените са предпочитани, отглеждани са също и различни плодове  и зеленчуци, лен и коноп. Голямо значение има лозарството — любовта на траките към виното е пословична. От ечемик приготвят питие наречено брютон. Отглеждани са различни видове дребен и едър добитък, добре развито е и коневъдството. Важно стопанско значение имат ловът и риболовът. Развити са домашните и някои специализирани занаяти — рударство и металообработване, грънчарство, кожарство, дървообработване и др.

Основната част от населението обитава малки села с прости жилища и стопански сгради, заобиколени с дворове. За защита от вражески нападения на естествено укрепени места са изграждани крепости, в които при нападение траки укриват не само покъщнината, но и добитъка си. Войната е постоянен спътник в техния живот. Войската е съставена предимно от лековъоръжени пехотинци и конници. Те са въоръжени обикновено с лек кожен щит, двойка къси копия за хвърляне, къс меч илинож, лък и колчан стрели.

Мъжът е господар в тракийския дом, той е глава на полигамно семейство — многоженството е познато на траките, според старогръцките автори. Жените са безправни и обречени на тежък труд, не само вкъщи, но и на полето. "Траките... използват жените си, за да им обработват земите, да им пазят и отглеждат добитъка и всякак да им слугуват, като че ли са им роби", твърди Платон [9]. Обичайно е мъжете да откупуват жените си от техните родители. Докато девойките разполагат с голяма сексуална свобода , омъжените жени са пазени с голяма строгост. Браковете, ражданията и погребенията ставали поводи за празнични ритуали, съпроводени с ядене, пиене и различни забавления. Според гръцките автори траките пият виното без да го смесват с вода, в противоположност на гръкия обичай . Траките устройват пирове, на които имат обичай да разменят дарове с гостите си. Те са известни с пъстрите си дрехи и носенето на много накити.

Войната се счита от самите траки за "благородна" дейност. Траките също са смятани за едни от най-войнствените сред европейските племена, поради което през цялата античност Тракия служи за неизчерпаем извор на наемни войници.

На тракийските селяни противостои аристокрацията и разликата между тях са посочвани античните автори. Тракийската аристокрация включва царете (племенните предводители) и техните семейства, приближените до тях лица, които били натоварени с различни служебни функции, местните аристократи, често само полузависими от царската власт, както и дружинниците, които формирали царската свита, въоръжената охрана и елитната военна сила на владетелите. Знатните живеят в укрепени резиденции сред показен разкош. Начинът им на живот е характеризиран кратко и точно от Херодот: "Да се стои без работа смятат за чудесно, да се обработва земята — за унизително, а да се живее от война и грабеж — за най-добро."[10]Обичайното развлечение за знатните е ловът, всекидневието им било съпътствано от пиршества и угощения.

Аристократите се сражават като тежко въоръжени конници и са основната ударна сила на тракийската армия. Въоръжението им включва шлем, ризница, наколенници, щит, меч и две копия. Около царските резиденции през втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. започнали да се формират първите градове. Пример за такъв "царски" град е проученият от археолозите Севтополис в района на горна Тунджа, както и частично разкритият град-резиденция на гетските владетели Хелис, край Исперих. Някои от римските императори са родени в Тракия и Панония и се смятат, от тях самите и от историците, за траки по произход. 

.

Изображение на женско лице в централната камера на могилата Оструша край Казанлък, IV в.пр.Хр.

.

Археология на тракийската култура

.

 Основна статия: Тракийско изкуство

Най-характерна, а и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската аристократическа култура са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Смята се, че броят на тракийските могили в България е близо  60 000. Тракийски могили има на териториите (и извън пределите на днешна България), които траките исторически обитават. Богати могилни погребения са проучени в могилите край село Дуванлий, Пловдивско, в Могиланската могила във Враца и на много други места. Една от най-големите и внушителни е тази край с. Мезек — Свиленградско. Със своите великолепни стенописи е прочута Казанлъшката гробница, надписът под купола на която, сочи, че е на тракийският цар Ройгос, син на Севт III. Централната сцена в куполното помещение представя тракийският цар Ройгос, увенчан с венец и седнал пред ниска маса, до него жена му на трон, а от двете му страни — процесия с музиканти, слуги с дарове и коняри с колесница и ездитни коне. По друг начин е украсена гробницата при с.Свещари, Исперихско. Нейното централно помещение е правоъгълно, стените са запълнени с релефни изображения на жени с вдигнати ръце. Над тях на стената срещу входа е нарисувана живописна композиция, в центъра на която богиня увенчава с венец представения на кон тракийски владетел.

За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от тракийските съкровища, заровени в земята и днес откривани извън всякакъв археологически контекст. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от девет златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой — само пет, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край село Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница. През 2001 г. край с. Александрово, Хасковско е открита гробница, ограбена, но впечатляваща с красивите си стенописи. През 2004 г., в гробница в могилата "Светицата" Казанлъшко, в погребението на тракийски владетел е открита златна маска (по предположение на откривателя, Георги Китов, тя е принадлежала на Терес). Три години по-късно е открито ново погребение вСливенско, отново със златна маска на цар. Открит е и сребърен ритон за вино, изобразяващ глава на рогато животно, вероятно сърна, с височина около 30сантиметра. Самият гроб отвътре е бил облицован с дърво, в него се виждат останките на човешки скелет, един бронзов съд и три добре запазени големи глинени амфори.

.

Археологически разкопки и обекти

.

---

Тракийски съкровища

.

Панагюрско съкровище

.

Съкровището е изработено в малоазийския град Лампсак и се състои от девет златни съда с общо тегло 6, 100 кг, открити през 1949 г. в околностите на град Панагюрище. Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо) и осем ритона (чаши) с различни зооморфни и антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.

.

.

 Рогозенско съкровище 

Златна маска на Терес I, първият владетел на Одриското царство 

. 

Вълчитрънско съкровище 

.

Бронзовата глава на Севт III намерена в могила Голямата Косматка 

.

Луковитско съкровище 

.

Боровско съкровище на тракийскя цар Котис I 

.

Съкровището принадлежи към “одриските царски подаръци”, то е дар от могъщия одриски цар Котис І на гетски владетел. Съдовете са изработени като единен сервиз,ритонът е протоме на сфинкс, на големият съд и каничка-ритон са изобразени фигурални композиции . Съкровището има изключителна стойност за изследването на тракийската вяра и обредност.

.

Златен венец на цар Керсеблепт 

.

Якимовското съкровище

.

.

.

.
Тук е  открита ценна находка: намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см. Главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежи 205 грама чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са и още 47 златни апликации върху и около главата, предполага се, че апликациите са били закрепени към було с което е била покрита главата на момичето, но булото не се е запазило. В лявата й ръка е поставено огледало.

До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му. Това е повод за една аналогия с романтичната любовна история между Ромео и Жулиета, случила се векове преди тях по нашите земи.

 

  Погребално съкровище от Могиланската могила 

.

.

Летнишко съкровище, любов между богиня Деметра и Завс

.

Откритите находки разкриват митично-ритуални сцени, с което съкровището се смята за един от най-богатите извори на сведения за митологията и царската институция при траките. Централно място в украсата на коня заема начелник, който изобразява лъв нападнат от бик. В ажурните апликации също са представени битки между животни. Върху 15  апликации основен образ е богиня с дълга дреха, която гали животни, а върху други осем са представени конници с копия. Предполага се, че изобразените тук богини са Деметра и Коре, а до тях е Зевс.

.

.

.

.

.

Златна колесница на богинята Нике,

намерена в могилата край село Синемор

.

.

Златният Пегас

.

Уникалността на находката се определя не само от безспорното майсторство на ваятеля,стойността на метала,но и от обстоятелството,че Пегас като статуетка, изработен от благороден метал,все още не е известен. Сравнителният анализ на Пегас показва,че е от тракийски произход с датировка към IV в.пр.н.е. и е върхов момент в тракийската торевтика. 

В Тракия той има функцията на социален белег за висша имотна класа, символ е на божественост и на узаконена от боговете царска власт.

.

.

Кралевско съкровище

.

Известни тракийци 

.

Свири Орфею и ми пее – дорде се небо залюлело.

Родопски напев

Бележки

         Jump up↑ Фол, Ал., История на българските земи в древността, част I, София, 1997.

1. Jump up↑ R.J. Crampton (1997). A Concise History of Bulgaria. Cambridge University Press. ISBN 0-521-56719-X. стр. 4
2. Jump up↑ Илиада, II, 840
3. Jump up↑ John Boardman, The Cambridge Ancient History, издание 3, част 1, стр. 836 (публикувано от Cambridge University Press) ISBN 0521850738
4. Jump up↑ Patrick McGushin, The Histories, Sallust, стр. 112, Oxford University Press, 1992, ISBN 0-19-872143-9
5. Jump up↑ Barry S. Strauss, The Spartacus war, Simon and Schuster, 2009. ISBN 1416532056, page 31.
6. Jump up↑ История на България, том първи и втори. Издателство на БАН 1979 и 1981 г.
7. Jump up↑ Херодот, Истории, V, 3.
8. Jump up↑ Платон за тракийските жени
9. Jump up↑ Херодот за заниманията на знатните траки

Литература

• Ботева-Боянова, Д., Проблеми на тракийската история и култура, София 2000.
• Венедиков, Ив., Т. Герасимов, Тракийското изкуство. София 1973
• Кацаров, Г., Битът на старите траки според класическите писатели, сб. БАН, 1, 1913, 1-97.
• Маразов, Ив. Видимият мит. София 1992.
• Маразов, Ив. Мит, ритуал и изкуство у траките. София 1992.
• Маразов, Ив. Митология на траките. София 1994.
• Михайлов, Г., Траките, София 1972.
• Тачева, М., История на българските земи в древността, ч. II, С 1987.
• Фол, Ал., История на българските земи в древността, ч. I, София 1997.
• Фол, Ал., Слово и дела в Древна Тракия, София 1993.
• Фол, Ал., Тракийската култура: казано и премълчано. София 1995.
• Фол, Ал., Древната култура на югоизточна Европа. София 1998.

Външни препратки

• Българите взели най-много гени от траките
• Севт-безсмъртният
• История и култура на България
• Съкровищата на траките
• Тракийски храмове
• Тракология
• Сакрална напитка на древните траки, проф. Иван Маразов
• Сведения за траките
• Траките - сайт на Емил Живков (речник, местни, лични и родови имена, богата библиография)
• "Най-старото писмо в света е на траките", " Кивотът на Орфеевия завет е намерен в България" - Разкритията на д-р Стефан Гайд
• Съкровищата на древните траки от страниците на www.trakite.info
• ((en)) Древното злато: Тракийското богатство, съкровища от Република България
• ((en)) "История" на Херодот
• В с. Лопян се намират останките на древната тракийска крепост Чертиград
• Истината за доблестта на тримата братя Дейкови-Откриватели на Панагюрското златно съкровище
• Разказът на Мария Павлова Дейкова-Цветанкова. Дъщеря на Павел Дейков
• Тракийски монети - виртуален каталог
• Монети на тракийските царе

.