Изложба "Епопея на тракийските царе" в Лувъра

.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ В БЪЛГАРИЯ

.

Изложбата на тракийската култура „Епопея на тракийските царе – Археологически открития в България” /«L’Epopée des rois thraces. Découvertes archéologiques еn Bulgarie»/ бе представена на 16 април и продължи до 20 юли 2015 година в залите на самостоятелното „крило Ришельо” на френския музей „Лувър”.

.

Музея „Лувър”

.

   Кратка информация за изложбата 

.

   Този проект стартира преди няколко години с активното участие на министър Вежди Рашидов. През 2011 година президентът на Лувъра Анри Лоарет посети лично редица музеи и археологически обекти в България и беше обсъдена идеята за изложбата. В началото на 2012 г. между Министерство на културата на Република България и Музея „Лувър” беше подписано споразумение за петгодишно съвместно сътрудничество. През 2014 г. беше подписано и писмо-споразумение с Лувъра, с което се договориха периодът на провеждане на изложбата и кураторите на двете страни. 
   В четири зали на музея са представени общо 1629 експоната от фондовете на 17  български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други музея и културни институции в чужбина, сред които – от Британския музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, от музея Прадо и др.

Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от трима френски и двама български куратори. От българска страна това са: проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по Археология при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН. От френска страна са сегашният президент на Лувъра – д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо. 
   С най-много експонати в изложбата в Лувъра са представени археологическите колекции на Националния археологически институт с музей - БАН, на Националния исторически музей, на Регионалния ахеологическия музей в Пловдив и Историческия музей в Казанлък. С изключително представителни експонати ще участват и регионалните музеи във Враца, Варна, Русе, Ловеч и Бургас и общинските музеи в Септември, Несебър и Созопол. Отделни находки ще бъдат предоставени от музеите в Шумен, Исперих, Карнобат, Хасково и Стрелча. 

.

Севт ІІІ - цар на одрисите

.
   Фокус на изложбата е Одриското царство.

.

За пръв път е представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на ІІІ век пр. Хр. За разлика от предишните тракийски изложби, включващи главно предмети от благодни метали, в тази изложба за първи път гробните камплекси са представени в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи – инсигнии на властта, комплекти от банкетни съдове - метални и глинени, защитно и нападателно въоръжение, украса на конската амуниция, накити и аксесоари, и дори дребни глинени предмети с магическо предназначение. 
   Централната част на изложбата показва царското погребение в могилата „Голямата Косматка” край Шипка, считана за гроб на Севт ІІІ. Бронзовата глава на царя – уникален шедьовър на античната скулптура, е най-важният акцент на предстоящата експозиция. До нея ще бъдат представени шлемът с името на царя и неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия. 
Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата за разнообразните като форма и украса гробници на одриската аристокрация, за чието създаване са били ангажирани вещи архитекти и художници. 
   Наред с богатите и представителни гробни комплекси на тракийските знатни аристократи, за пръв път се акцентира и върху градската култура. Ще бъдат представени два основни градски центъра от земите на Одрисите – градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис – столицата на Севт ІІІ, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит. 

.
   Друг важен момент в изложбата

.

.

Това са археологическите свидетелства за възприемането и използването на гръцкия език, както от царската канцелария - каменни плочи с официали договори от Пистирос и Севтополис, така и от населението на тези селища - фрагменти от глинени съдове с графити с тракийски и гръцки имена и кратки текстове. 
   Специално място е отредено и на инструментите на майсторите-занаятчии, торевти и ювелири, открити във всяко значително тракийско селище от земите на одриси, гети и трибали. 
   Представени са и политическите и културните центрове на могъщите съседи на одрисите – гетите на североизток и трибалите на сверозапад. Фотоси на царската гробница с Кариатидите и артефакти от града ще представят столицата на гетите Хелис и аристократичния й некропол, проучвани през последните 30 години в резервата Сборяново. Царственият инвентар на гробница ІІ от Могиланската могила във Враца, представен в максимална цялост, ще илюстрира мощта на трибалските царе от времето на сблъсъка им с Филип ІІ и Александър Велики. 
   Изкуството на гети и трибали е представено с известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, с находки от Могиланската могила, както и с новооткритото златно съкровище – гробен дар от Свещари. 
   В изложбата е отредено място на крайбрежните гръцки градове, неделима част от територията и културата на Тракия. Представени са и различни гробни находки от некрополите на Одесос, Месамбрия и Аполония. Скулптура, теракоти, рисувани гръцки съдове, златни накити, апликации от слонова кост за саркофаг ще представят многоликия живот в гръцките колонии и техните контакти с Вътрешна Тракия. 
   В центъра на четвъртата зала, показваща многообразието на тракийската култура, блести златното Панагюрско съкровище. 
   Важен дял от изложбата е визуализирането на тракийските религиозни представи и ритуални практики – видяни както чрез митологичния разказ върху съдовете от Рогозенското съкровище и апликациите от съкровището от Летница, така и чрез малките „магически“ предмети от глина от гробните комплекси от могилата Мушовица и Могиланската могила. 
   За посетителите на изложбата е предвиден илюстриран каталог, който е издаден от Лувъра. Погледът към Тракия е дело на 50 автори, от които 38 специалисти от България, както и учени от Франция и други страни, изследователи на тракийската култура. 
   По време на гостуването на тракийската изложба в Париж се планира в България да бъдат открити две реципрочни изложби, представящи експонати от Лувъра. 
   Дейностите по организация на изложбата в България се осъществяват под ръководството на проф. Божидар Димитров, от служителите на Националния исторически музей и назначената за целта работна група.

.

ПАТРОНАЖ, ПРИНОС И УЧАСТИЕ В РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА "ЕПОПЕЯ НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ В БЪЛГАРИЯ" 

.

Под патронажа на г-н Бойко Борисов, министър – председател на Република България 
и Министерство на културата на Република България 
Вежди Рашидов, министър на културата 
.
Жан-Люк Мартинез
.
Главен куратор на изложбата: Жан-Люк Мартинез, президент – директор на Музея Лувър 
Куратори от българска страна: проф. д-р Тотко Стоянов от катедра „Археология” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамент по тракийска археология в Националния археологически институт с музей – БАН 
Куратори от френска страна: Александър Баралис, изследовател, съ-ръководител на българо-френските археологически разкопки в Аполония Понтика, департамент "Гръцко, етруско и римско антично изкуство", Музей Лувър и Негин Матьо, началник отдел "История на Лувъра", дирекция "Научни изследвания и колекции", Музей Лувър 
.
Български музеи, предоставили експонати
 .
Национален исторически музей и Национален археологически институт с музей – БАН, 
Регионалните археологически музеи в Пловдив, Враца, Варна, Русе, Бургас, Ловеч, Шумен и Хасково;  историческите музеи в Казанлък, Несебър, Септември, Созопол,Исперих, Карнобат и Стрелча. 


Цялостна организация на българското участие: проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, София 
Координатор на изложбата в Министерство на културата: Екатерина Джумалиева 

Допринесли от българска страна: 
Марин Райков, посланик на Република България във Франция в периода 2010 – 2013 г. 
Ангел Чолаков, посланик на Република България във Франция 
Диана Игнатова, директор на Българския културен институт в Париж 
.
.

Допринесли от френска страна: 
Фредерик Митеран, министър на културата и комуникациите в периода 2009 – 2012 г. 
Жан-Люк Мартинез, президент – директор на Музея Лувър 
.
Участие в дейности по подготовка на изложбата и реставрация на експонати: 
доц. д-р Мария Рехо, зам.-директор на НАИМ - БАН 
Елка Пенкова, гл. уредник в НИМ и др.
.
Миг при откриване главата на статуята на Севт ІІІ
.
Публикация: Николай Увалиев
Ползвани са данни от Министерство на културата БГ
.
Web Analytics