РОЗОВИЯТ ПЕЛИКАН

РОЗОВИЯТ ПЕЛИКАН

.

Разпространение и численост в България

.

Сега е преминаващ и отчасти зимуващ; в миналото и гнездещ в две колонии – в Стралджанското блато (до 30-те години на XX в.) и Мандренското езеро (до около средата на XX в.)  След 1985 г. са регистрирани два опита за гнездене в колонията на къдроглавите пеликани в езерото Сребърна, последният от които успешен.

.

По време на миграцията се среща предимно по Черноморското крайбрежие и по-рядко във вътрешността на страната. В района на Бургаския залив между 10 август и 30 октомври са установени средно 15 000 и максимално 20 000 мигриращи птици, като през последните години съществува тенденция към увеличение до 23 000 индивида. През зимата най-голям брой е установен в Бургаските езера: Мандренското езеро – 69 индивида през януари 1988 г. и Вая – 20 индивида през януари 2000 година.

Местообитания на розовия пеликан са сладководни езера и блата с обширни тръстикови масиви, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства. През зимата – предимно крайбрежни бракични водоеми.

.

Биология и мерки за опазване

.

Розовият пеликан образува големи гнездови колонии в обширни и труднодостъпни тръстикови масиви в езера и делти на реки; мигрира на ята до около 4000 птици. Храни се изключително с риба. Негови близки видовеса къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus).

Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и деградация на местообитанията, включително замърсяване на влажните зони с нефтени продукти; пряко преследване от човека.

Предприетите мерки за опазване са включването на розовия пеликан като защитен мид от 1962 г., включен е в Червената книга на България от 1985) като опастност от изчезване. Осъществени интензивни изследвания върху миграцията и зимуването му, построени са платформи в езерото Вая и изкуствен остров с площ 1600 m2 в Атанасовското езеро за привличане към гнездене. Предстои изготвянето на национален план за опазването му и обявяване на Мандренското езеро за защитена територия и Рамсарско място, където розовите пеликани предпочитат да  почиват и нощуват по време на миграция и зимуване.

Основна литература за вида: 1. Michev, 1985; 2. Simeonov et al., 1990; 3. Simeonov et al., 2001; 4. Crivelli et al., 1991; 5. Crivelli et al., 2000; 6. Milchev, Kovachev, 2000; 7. Simeonov et al., 1984; 8. Stoyanov, 2003; 9. Dimitrov et al., 2005; 10. Michev, Profirov, 2003.

.

Илюстрации

.

.


.


.

Източник: Червена книга на България

Автор: Таню Мичев Снимки: Branta tours

.

Към началната страница на Виа Понтика

Web Analytics