Пещера „Утроба“ е тракийско светилище, датиращо от XI - Х в. пр.н.е. Храмът се намира близо до с. Илиница в местността Тангардък кая, на около 12 km северозападно от Кърджали. Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. 

.

Описание

Височината на отвора е 3 m, ширината 2,5 m, а дълбочината - около 22 m. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В горната част на пещерата има пукнатина, през която за няколко минути всеки ден в 12 часа влиза слънчев лъч. В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа потрепвайки няколко минути. Действието олицетворява оплождане, свещеният брак между Земята и Слънцето, възраждането на живота. До момента това е единствената открита подобна пещера в света.

.

  Откритие

Местоположението на пещерата Утроба и това, че е била древно тракийско светилище е известно на жителите на село Ненково от много години. Официалното откриване на обекта за археолозите е благодарение на учителят спелеолог Минчо Гумаров от Кърджали, който пази в тайна мястото на пещерата цели осем години по съвет на директора на Историческия музей в гр.Кърджали - Павел Петков. Той бил първият, когото Гумаров информира за предназначението на пещерата. А пещерата е посочено на Гумаров от местни пастирки на кози на 20 март 1994 година.[2]

През 2002 година Минчо Гумаров убеждава доц. Николай Овчаров, че трябва да посети пещера, която се близо до село Ненково. Археологът дълго се колебае преди да тръгне към пещерата, въпреки това решил да разгледа мястото. Той е скептичен, докато не съзира издълбани ниши край входа, характерни за тракийските светилища в района.

На място Николай Овчаров има възможност да наблюдава т.нар. символично "оплождане" на Богинята Майка от Бога-Слънце, когато точно в 12:00 часа на обяд прониква в утробата и под формата на гигантски светлинен фалос започва да пълзи към олтара в дъното на пещерата. Ритуалът е частичен, защото само в определен ден в годината слънцето стига до олтара-матка. Изследвайки астрономическите обстоятелства на тези кулминации, Алексей Стоев и Пенка Мъглова по-късно отбелязват фактът, че проекциите на лятното Слънце са къси и се движат в при входната част на пещерата. Дългите проекции могат да се реализират само когато Слънцето има отрицателни деклинации, което се получава през зимния сезон. Като се използват данните от Постоянната част на Астрономическия календар, се изчислява максималната височина на Слънцето по време на неговата горна и долна кулминация[3].

.

Произход на името

Местните хора означават пещерата като "гърмящата" или "шумящата". По средата й е издълбан полусферичен купол, който придава на акустиката на помещението особено звучене, което обаче реагира само на ниски мъжки гласове - по цялото протежение на кухината се разнася звук подобен на гръм. Така местното население е дало името на пещерата.

.

Пещери - утроби

Според учените пещерите утроби датират още от Каменно-медната епоха, в IV хилядолетие пр. Хр. Изграждането им е свързано с култа към женското оплождане. Дълги години археолозите търсят пещери-утроби, споменати от древногръцките автори. Според повечето писмени извори от древността се чете, че това са храмове на Богинята-майка. Култът се свързва с т. нар. хиерогамия - вярата, че за да започне Новата година според религиозната концепция на древните траки царят-жрец трябва символично да умре и да се прероди.

Траколозите описват този ритуал по следния начин: Царят-жрец се изкачва високо в планината, на скалите, където в жертва се принася едро черно животно - козел, кон или бик. Това символизира неговата смърт. След това влиза в символичен брак с Богинята-майка, опложда я и така започва новия свят. Идеята е синът-любовник влязъл в полов контакт с майката, в пещерата-утроба. Този ритуал се извършва през януари-февруари, когато са и дионисиите, или вакханалиите (кукерските игри). Николай Овчаров е категоричен, че пещерата Утробата е светилище на Великата богиня-майка, в което е изпълняван тракийския ритуал на жертвоприношението.

.

  Олтарът на жертвоприношението.

.

Археолоически проучвания

След първоначалният оглед Николай Овчаров кани известния украински археолог-спелеолог Тимур Бобровски да изследва обекта. Бобровски открива, че това е Пещерата утроба - дълго търсеният храм на Великата богиня - майка, който се споменава в няколко антични извори.

Вътре в пещерата не са открити никакви археологически находки, но на скалното плато над нея по данни на местното население иманяри са изровяли статуетки. Местни жители на селото показали на проф. Овчаров керамични съдове и меден котел. Разказали, че в котела имало животински кости, които изхвърлили. Керамичните фрагменти намерени на платото са датирани от времето на скалния град Перперикон и светилището край село Татул. Върху един от керамичните съдове, намерени на Тангардък кая е открит надпис на Линеар А (писмеността регистрирана от учените за пръв път върху диска открит във Фестос на одтров Крит, Гърция). Археолозите предполагат, че над пещерата е имало селище.

След първоначалният оглед на древното скално изсечено светилище проф. Овчаров установява, че в северния край на галерията е издълбана полукръгла ниша с дупка в центъра, а когато се погледне в дупката, се виждат всички елементи, включително и отвора, който представлява матката.

Според него главната цел на древните архитекти била слънчевият лъч под формата на "слънчев фалос", да достига до 22-ия метър на пещерата, където е олтарът, което се случва само по пладне по време на Зимното слънцестоене[4].

.

Археоастрановически проучвания

Резултатите от изследванията на Алексей Стоев и Пенка Мъглова показват, че тази пещера-светилище може да служи като инструмент за определяне на продължителността на годината и нейното начало с достатъчна точност. Системното наблюдение на положенията на входните проекции на Слънцето по време на ежедневните кулминации позволява да се броят дните между зимното и лятното слънцестоене. Тази процедура би улеснила много създаването и използването на примитивен календар и измерването на времето с единици, по-големи от денонощие, свързано с икономическите, религиозни и битови изисквания на обществото в тази епоха[6].

.

Пещерата в популярната култура

"Храмът-утроба" се радва на голям медиен интерес, откакто е документиран за археологията през 2003 година. Мястото се радва на голям интерес от туристите и е последователно популяризирано от Община Кърджали и Николай Овчаров[8][9].

През 2014 година се появи информация, че "пещерата Утроба се е уредила със собствен жрец". Оказва се, че това е руският гражданин Владимир Овсянников от гр.Калуга (Русия), който заявява пред някои медии, че има тибетско монашеско посвещение. Овсянников посещава пещерата поне два-три път седмично, като често пътува до Москва и отново се връща в България, за да посети мястото. По неговите думи, той е информирал за необикновената енергия на българската пещера и известната с екстрасензорните си способности Джуна.[10]

Според други медии ясновидци и екстрасенси пращат бездетни двойки от Западна Европа и Северна Америка точно в тази пещера. Местните екскурзоводи разказват за двойки от САЩ, Канада и Италия, които идват да търсят лек срещу безплодие в пещерата Утроба. Семейство американци тръгнали да се изкатерят по стръмния маршрут до мястото. Мъжът обаче не можал да се изкачи и само съпругата му се добрала до пещерата. Тя престояла няколко часа вътре медитирайки. Според Овсянников съвсем не е мит, че енергийните вихри и полета могат да излекуват безплодие. Заради регулиращите потенциали на мястото според него лекуването на безплодие в напълно възможно[11]

В социалната мрежа facebook потребители са организирали страница на почитателите на Пещерите утроби.[12]. Публикуването на откритието на този археологическя обект и активното медийно отразяване на тази новина води до своеобразен връх в "откривателството" на пещери-утроби на територията на България след 2002 година. Подобни скално-оформяни от древните пещери бяха регистрирани между село Ночево и село Йончево - обектът е наречен от местното население Пармъклъ Кая; село Бенковски (Община Златоград) - открита от екипа на доц.Овчаров; Филиповската пещера (до село Филиповци)[13]; Пещерата Утроба под Вълчаново кале в рамките на резерват Ропотамо.[14]

.

Пътеводител

За да се стигне до пещерата Утроба, от Кърджали се щофира в посока село Дъждовница и с.ело Пъдарци. Следва се пътят след с. Пъдарци и се подминава хижа Боровица. Малко след хижата (1-2 km.) вдясно е поставена дървена табела, обозначаваща пътеката към пещерата. Изкачването до обекта трае около 1 час и е препоръчително да си носите вода. Изградени са 4 места за отдих. Пътеката приключва с кратко катерене по скали, огрявани от слънцето.[15]

.

.

Източник:  Уикипедия, свободната енциклопедия

.

Към Пещера, която лекува и зарежда с енергия 

.