..

Панорама на Шуменската крепост

.

Археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още преди около 3000 години. Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети. Те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. Предполага се, че около V век пр. н.ера е построена първата крепостна стена, която не е запазена днес.

.

През 15 г. от н. ера римляните завладяват Шуменската крепост и става тяхно владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било Даусдава, но това предположение засега остава недоказано. Римляните построяват нова стена, вече със спойка от хоросан и с кули — правоъгълна и U-образна. Около 250 г. готите разрушават твърдината, но скоро тя е възстановена. През римския период крепостта е изпълнявала предимно военни функции и е отстъпвала по икономическо развитие на близките Марцианопол (Девня) и Абритус (Разград).

През 395 година Римската империя е разделена на Западна и Източна, като всички български земи остават към Византия. Тогава се изгражда нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. През този период Шуменската крепост вече е със значение на по-голям производителен и център. А монетните находки -158 ранно византийски монети, свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Варварските нашествия в периода от втората половина на V до средата на VІІ век допринесли за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на Аспаруховите българи през 690-681 г. районът на крепостта влязъл в границите на Първата българска държава.

.

.

През VІІІ сред развалините на късноантичната крепост се появяват жилища, а възстановяването на селището като крепост става постепенно през ІХ-Х век. Българите не променят устройството на стените, с изключение на някои от кулите, които те правят триъгълни. През IX в. твърдината отново се превръща във важно средище и е построена цитаделата, където живеят управителите на града. Вероятно през този период се появява и името на града - Шумен. Поради близостта си до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава, но значително им е отстъпвала по икономическо значение.

През 1001 г. Шуменската крепост е завладяна от византийците. В края на 12 век, след освободителното въстание на Асеневци, крепостта е част от Втората българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период добре се развиват земеделието, грънчарството (особено производството на сграфито-керамика), каменоделството, металообработването. При управлението на Иван Александър тук е имало монетарница, което показва високото развитие и на търговията. 

През 1388 години, по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е превзета от османските войски. При археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, напротив, османският пласт ляга плътно върху пластта от Втората българска държава, поради което се предполага, че крепостта е минала в османски ръце без съпротива.

Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.

.

Поглед от въздуха на Шуменската крепост