.

Авторът Боно Шкодров с книгата си в ръка

.

Глава първа

ПисмениТЕ знаци на старите българи и връзката им с древните цивилизации (сравнителен анализ) 

.

ВЪВЕДЕНИЕ

.

Почти едно столетие писмените знаци на старите българи са предмет на интерес както на български, така и на чуждестранни учени и изследова- тели. Най-старото известно досега сведение за тях е от IX век. В произведе- нието на Черноризец Храбър “О писменах” се казва: “с чертами и резами ... четяха и гадаеха”. В 1905 г. Шкорпил поставя началото на събиране и публикуване на писмените знаци на старите българи, а в 1980 г. е публикувано вече едно цялостно и систематизирано представяне на знаците от Людмила Дончева- Петкова /1/∗ . В него е включена историята на събирането и тълкуването на знаците, както и каталог с местонахождението и вида им. Отбелязан е мате- риалът, върху който са нанесени, а също и авторите на съответното откри- тие. В приложение са представени 42 таблици, съдържащи общо 1337 знака, от които 783 са определени като руноподобни, 14 - като глаголически и 185 - като знаци от кирилицата и гръцката азбука.

В 1982 г. Васил Йончев прави графичен анализ на руноподобните зна- ци, като ги наименува “родови и неизвестни знаци”. Фиг. 2. Родови и неизвестни знаци /2/ Неговото заключение е следното: “...огромната маса от разнообразни знаци всъщност е въведена в строго организирана логично разра-ботена сис- тема, която можем да сведем само до една геометрична фигура-модул” /2/.

В 1992 г. Петър Добрев разчита и установява фонетичното значение на голяма част от писмените знаци на старите българи. Той прочита и една значителна част от надписите на старите българи.

.

 Първата и най-важна задача

 предмет на настоящото изследва- не, е да се установи цялостната система от писмени знаци на старите бълга- ри и графичната форма на всеки отделен знак. За целта е направен преглед на публикуваните знаци и надписи, открити на територията на Среднове- ковна България, определени в литературата като “рунически”. Направен е анализ и разграничение на надписите на гръцки език с гръцки букви, както и на надписите на български език с гръцки букви.

При графичния анализ на знаците е отделено особено внимание на археологическата им датировка, като в достатъчна степен “сигурен матери- ал” за изследването са приети знаците по археологически данни, датирани в периода 681-850 г. и географски разположени около старите центрове на Първата българска държава. Графичната форма на всеки отделен знак в из- следването е резултат от анализ на модификациите му като единичен знак върху намерени артефакти и в композиции, образуващи текст.

В настоящото изследване не се разглеждат проблемите, свързани с различните фонетични, цифрови, религиозни или други символични зна- чения на знаците. Приема се, че те имат променлив характер във времето, както и свое етническо и географско пространство. В резултат на това изследване е съставена таблица на писмените знаци на старите българи, която съдържа 132 знака, от които 75 са с фонетично и 9 – с цифрово значение, разчетени и публикувани от Петър Добрев в 1992 г.

.

Втората основна задача

на изследването е да се установи доколко устойчива е била писмената система за визуална комуникация на старите бъл- гари, което означава проверка във времето. В третото хилядолетие пр. н. ерав глава V на “Каменната книга на прабългарите” П. Добрев установя- ва неочаквани аналогии между прабългарската писменост и тази на древен Елам. Това е причината, поради която настоящото изследване започва със сравнителен анализ на писмените знаци на старите българи и древните пис- мени системи на народите от III хилядолетие пр. н. е. Направен е преглед на литературата за древните писмености и на достъпните археологически ма- териали (скулптурни релефи и фигури, керамика, архитектурни фрагменти и др.), върху които има нанесени знаци и надписи.

.

В периода 3100-2700 г. пр. н. ера

между Елам, Шумер и Акад има тясна връзка. От повечето изследователи се приема като най-ранно, от всички древноизточни системи на писменост, шумерското писмо, чието начало по археологически данни се отнася към 3100 г. пр. н. е. Някои изследователи на древни писмености са на мнение, че шумерското писмо е оказало влияние не само на еламското, но и на египетското и протоиндийското писмо. Най- древните образци на това писмо се срещат върху т. нар. “стопански плоч- ки” и върху печати, на които знаците имат линейно-геометричен характер. През периода 2700-1900 г. пр. н. е. шумерското, а също и еламското писмо се променят в абстрактни клинописни знаци. Преходът в клинописно писмо е резултат от технологията за нанасянето на знаците върху глина. Най-ранната фаза на египетска писмена система се характеризира с линейно-геометрични знаци върху керамика. Тези знаци се запазват и пол- зват повече от три хилядолетия. В монументалните стенописи композиционно те се допълват и обогатяват с пиктограми...

.

Една от отпечатаните в книгата таблица

.

Продължете да четете чрез посочения линк крайно интересните слова в книгата на Боно Шкодров "ПисмениТЕ знаци на старите българи".Там ще намерете и сравнителни илюстрации, които разесняват и подкрепят научните твърденя на автора и цетираните от него източници.

.

Към Спор за Държавата Хазария