.

.

Паметникът на Шипка е монументална скулптура на връх "Свети Никола" в Стара планина. Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-тэрската освободителна война. Той увековечава подвига на падналите за свободата на България през лятото на 1877 година, които  решават освобождението на България и нейното бъдеще.

През 1920 година живите ветерани-опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулпторите Алаксандър Андреев и Кирил Шиваров. 

Основният камък на е положен на 26 август 1922 година, като строежът започва четири години по-касно. Главни майстори са Илия Мъглов и Пеньо Колев. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна дейност. Камъните се обработват на ръка и са извозвани до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 година, а огромният лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра вече е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но по политически причини всичко е преустановено. Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север. 

Румънското правителство протестира, тъй като съзира някакви подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия протестират за посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен щекотлив политически въпрос строежът продължава.

Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 година от държавния глава цар Борис ІІІ. Мономентът е голяма кула от доломит с височина 31,5 м. На страните на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Над него има още четири етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. От върха на кулата се открива прекрасна панорама към върха Шипка и околността.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея е открит един от най-старите български ръкописи – Енинският апостол от ХІ век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният комплекс "Паметник Шипка". Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

.

.

 Шипка помни  

Тук на най-високите точки на Шипченския проход - Свети Никола, Орлово гнездо и Шипка. са се разиграли боевете, които са решителни за изхода на Освободителната руско-турска война. Първа битка се води за превземането на прохода от руските части, най-ожесточените боеве са на 9 - 11 август 1877 година, трети период е охраната на Шипка през лютата зима на 1877-78 година. 

Накрая трябва да се изтъкне, че българското общество има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с делата за националното ни освобождение на Васил Левски и Христо Ботев и шипченското опълчение има голяма слава и дълбоко уважение сред българите. За това немалка е заслугата на Вазовото стихотворение "Опълченците наШипка".

Всяка година по времето на най-кръвополитните битки 9-11 август се оргинизира тържествено честване и хиляди родолюбци посещават лобните места на героите. Макар и в трудните политически и икономически условия, народът ни пази и тачи паметта за „тоз ден бурен“ и съдбоносен за Свободата на България!

.

  На Шипка всичко е спокойно, художник Василий Верешчагин

Източник: Уикипедия

Снимките подбра Николай Увалиев

Към Тържествено Слово за Освобождението на България

.