ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ

.

 

"Опълченците на Шипка"- Иван Вазов

На безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей...

.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. 

.

.

Ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;

.

Малобройният руско-български отряд под командването на ген. Николай Г. Столетов наброява само 7 500 души. Състои от 34-ти Орловски пехотен полк, 35-ти Брянски пехотен полк и Българските опълченски дружини. Води тежки боеве и успява да овладее Шипченския проход. Негова важна стратегическа задача е да спре армията на Сюлейман паша от над 27 000 души и резерв от 10 000 башибузуци. Но, не дай Боже, да позволи на врага да прехвърли Балкана и да се съедини с турските сили в Североизточна България и да иде в помощ на обсадената в Плевен елитна армия на Осман паша.

Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 година. Шест дни младите руси и българи с огън и щик отблъскват яростните атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ е третият ден – 11/23 август! Турците все повече стягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя до крак бойните си сили. Рояк след рояк! Турците ревът,
налитат. Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.

.

.

Сюлейман безумний сочи върха 
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.

.

.

Тогава Столетов, ревна гороломно:

"Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
О, геройски час!
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"

.

"Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм!" В този най-съдбовен миг,  изведнъж Радецки пристигна със гръм". Надвечер идват всички роти на 16-ти стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват.

.

Шипка е спасена!

Боевете не престават и следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на героите руси и бълри. Отбраната на Шипка продължава през есента и зимата на 1877 година. Това време влиза в историята като“Зимно шипченско стоене”. Въпреки лютия студ и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът на руската армия съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно.” 

.

Снежни окопи на Шипка, художник Василий Верешчагин

.

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, “в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград”, по думите на генерал Радецки.

След падането на Плевен в началото на декември 1977 година руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия, изненадват противника и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 / 9 януари 1878-а. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея. 

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзнали с болезнени рани и тежко заболели по време на Зимното шипченско стоене на страж и живот в снежните окопи.

.

.

Войн на Шипка, художник Вадилий Верешчагин

.

.

.

Автор: Николай Увалиев

Към История на паметника Шипка

.

Web Analytics