ТОЧНОТО ВРЕМЕ НА ВАРНА

.

.

През 1775 година френски пътешественик на име Шевалие описва Варна при своето посещение така :”Варна има около 16 000 жители, 12 джамии, 2 черкви и кула камбанария, построена преди 20 години, на която се намира часовник с камбана….”

.

Сахат-кула се е намирала в градинката зад днешната сграда на филиала на Варненския драматичен театър. Служила е като наблюдателница на пожарникарите. Не се знае точно как е изглеждала, дървена ли е била, или каменна, нито кога е разрушавана. Може би при обсадата през 1828 година или при големия пожар във Варна през Кримската война.

Идеята за издигане на представителен градски часовник се реализира през 1888 година, когато кмет е Кръстю Мирски. Варненската община поръчва на арх. Сава Димитриевич да изработи проект за каменна пожарна кула с часовник висока 24 метра. Мястото не е било избрано случайно – градската градинка и катедралата са очертавали тогавашния център. Тъй като зала “Конкордия”, която била собственост на гръцката община, изгоряла през същата година и града останал без салон, било поръчано до него да се построи и сграда за събрания и театрални представления. След две години новата часовникова кула и зала “Съединение” били завършени и открити. Кулата се използвала от пожарникарите, тъй като високите сгради били рядкост и от нейната височина се виждал целия град. Денем с разноцветни флагови, а нощем с фенери наблюдателите сигнализирали за пожар. Тази дейност отпада след телефонизацията на града през 1898 година.

.

 Боян Николов от 1943 година е поел задължението да поддържа в изправност Варненския градски часовник

.

Часовниковият механизъм е закупен от Англия и е монтиран през 1890 година от революционера Отон Иванов. Той е бил часовникар по професия и до смъртта си през 1932 година се грижи за доброто състояние на градския часовник. А часовниковият механизъм е истинско произведение на изкуството. Учудващо е, но никъде по него не е указано името на фирмата производител.

Цялата часовникова система е затворена в голяма дървена кутия, до която се стига по виещи се тесни стълби, прилепени към каменните стени. Чрез различни по големина оси и зъбни колела на всеки 4 секунди движението се предава на стрелките, които са отвън на кулата. Вместо познатите днешни часовници, пружините и механизмите се задвижват от тежести, висящи в средата на кулата. Навиването става като нишката, на която са закачени тежестите, се навива чрез обикновена манивела на голям барабан, монтиран встрани от основната група зъбни колела. Интересно е, че когато се налага ремонт, стрелките на градския часовник се преместват ръчно.

От 1930 година камбаната отмерва часовете по два пъти на час. И сега след 125 години един от символите на морска Варна - Градският часовник - работи денонощно, вечер е осветен и така варненци винаги могат да получат точно време. А от високата 24-метрова часовникова кула се открива прекрасна гледка към Варна.

 

.

Източник: IDA.BG

Подбор на снимките :

Е`Библиотека Паметта на българите

.

Към Варненският градски часовник не старее

Web Analytics