.
Френската градина на парка Евксиноград, снимка доц. Атанас Кънчев
.
Пакът Евксиноград се простира на 550 декара плащ, а заедно с лозовите масиви и овощни градини достига 820 декара. Според арх. Ивана Стоянова - основен докладчик на Научната канференция "Градините на Фердинанд", при изграждането парка Евксиноград са ползвани идеите на бележития майстор на парковото изкуство Андре Льо Нотр, който претворява в дело идеите на Краля-слънце за величие и хармония, като композицията на парка трябва да утвърди философското му разбиране, че редът е красота.
Това допада на княз Фердиданд и той привлича най-добрия по това време френски дендролог Макс Ноймайер. За разлика от ренесансовите европейски градини парка на Евксиноград е изпълнен със светлина и е спазен и другия принцип: простотата и красота. Отделните елементи са свързани геометрично и съчетанието им изграждат с лекота връзката между митодология и природа. Ярък пример е бронзовата скулптура на Нептун и езерото с лилиите - сподели тя.
От съвременници и очевидци на събитията отминалата епоха научаваме, че градините били изграждани с много усилия и старание в продължение на години. Старият вестник "Варненска поща" отбелязва,че на високия скалист бряг край нос "Свети Георги" били докарани хиляди каруци с плодородна пръст от поречието на Камчия. Защо чак от там? Плодна почва има и наоколо. В устието на Камчия почвата е пренесени от буйните води на реката от девствените гори на Стара планина и край морето тя е отлежала векове наред.Така върху дебелия слой неизтощен хумос са засъдени иглолистни, широколистни, хвойнови дървета и храсти, на които днес се дължи целогодишния благодат и свежест в парка.
Френската градина
.
За красотата на френската градина може да се ползва текст от Библията: " И направи Господ Бог в Едем, на изток, да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло", ( 2:9). Френската градина тръгва от източната фасада на двореца Евксиноград и на няколко нива слиза до морето. В началото е изумително красивото езеро с лилиите, наречено "Водни огледала". В края на езерото е бронзовата статуя на Нептун, която сама говори за себе си. Скулптурата е докарана по указание на княз Фердинанд от Париж с влака "Ориент експрес". В тази част на парка напълно е приложено философското разбиране, че редът е красота.
.
Английската градина
;
Английската градина е изградена в така наречения пейзажен стил и се простира източно и западно от френската градина по протежение на морския бряг. Преминавайки река Кестричка бара малко преди устието й на места тя докосва брега, за да приобщи необятната морска шир към парковата композиция. Всяко повишение на релефа е моделирано с малки архитектурни елементи.
Особени грижи са положени за укрепване на долината на Кестричка бара, която периодически е причинявала неочаквани наводнения. По протежение на основния подход към резиденцията от Варна е изграден нов елегантен мост, изработен във Франция. В долното й течение на реката, където коритото и е значително по-тясно двата бряга са свързани с романтично мостче „с парапети, имитиращи необработено дърво”, реализация на френски каменоделци. Живописната долина на реката е вдъхновила проектантите да създадат изненадваща със своето богатство
.
Ботаническата сбирка
.
Преобладаващата растителност е внесена от Южна Франция през 1890 година. Алейната мрежа по протежение на двата й бряга дава възможност да се възприеме нейното многообразие.
На източния бряг на реката високо над долината е изградена метална беседка, от която погледът обхваща богато озеленените брегове от горното течение до устието й. Тясна пътека със 7-8 стъпала от цимент, имитиращи необработено дърво, води от беседката до коритото на реката.
.
Крайбрежните площи
.
Тяхното паркоустройване започва още през 1895 година. Лесовъдът Константин Байкушев залесява пустеещите земи около„Чаталташ”и заедно с Янко Забунов уреждат горски, овощен и лозов разсадник с 1500 фиданки от чер бор, 1000 от бряст и много лози.
По данни от акад. Буреш внесените от Франция розмаринови клончета ,„взети от сватбения букет на Негово Величество Царъ Фердинандъ и произхождащи от замъка Пианоре въ Италия, се развиха тука въ големи букетни храсти, които днесъ разнасятъ приятната си мека миризма изъ алеите на парка. Множество редки отъ ботаническо гледище растения са насадени тука и разхождащия се изъ тази чаровна долина специалистъ-ботаникъ и любителъ естественикъ, като чете поставените до тях латински названия и местопроизхождения, ахва отъ изненада и може съ дни да изучава тая разнообразна и така смислено подредена тука растителностъ. Стремежа на Негово Величество Царъ Фердинандъ бе растителността в парка да получи колкото се може повече медитерански характеръ.”
Като консултант е поканен дендролога Макс Ноймайстер от Горската академия в Тарант (Германия), който съставя обширен списък с растителни видове, които биха могли да виреят при местните условия. Основният посадъчен материал е внесен от Южна Франция,Турция и Унгария.
..
Този атлантически кедър е на възраст около три века, засаден е от двама братя монаси на старинния манастир "Св. Димитър", снимка доц. Атанас Кънчев
.
Сред най-големите забележителности на парка са и 300 вида растения, които се срещат тук. В неизменна част от флората на Евксиноград вече са се превърнали големия брой и други вековни дървета, ели и кипариси. А черните дъбове и атлантическите кедри са единствени видове на Балканския полуостров. С познание и естетически вкус са подбирани и засадени като акцент розите, рододендроните и азалиите,които създават много пъстрота и настроение, А от всичко това лъха романтика и чувството за простор и свобода.
Голяма заслуга
.
за увеличаването на растителното разнообразие в парка има градинарят Георги Шипаров, заемал тази длъжност в продължение на 24 години. През 1929 година градинарят-алпинист Йосиф Цоликофер изгражда алпинеум на стръмния бряг на река Кестричка бара, северозападно от манастира ”Св. Димитър”.
При посещението си в Евксиноград през 1931 година Александър Мосолов-адютант на Княз Батенберг - възкликва: „Сега се убедих,че тогавашното наше невинно въображение далеч не достигаше до онова, което се създаде по-после от тези чудни, покрити с гора скали. Вкусът, изкуството и парите създадоха едно вълшебно красиво място за почивка.”
Паркът към резиденция Евксиноград е най-стойностното произведение на градинско парково изкуство в България. Той е и известна част от наследството на градинско парковото изкуство в Европа - заключи в края на доклада си по време на научната конференция "Градините на Фердинанд" арх. Ивана Стоянова.
.
Кът от Френската градина, снимка доц. Атанас Кънчев
Автор: Николай Увалиев
.
Към Парк Евксиноград и Княз Фердинанд