.

.

По време на споменатата научна конференция "Градините на Фердинанд" внукът на княз Фердинанд - Симеон Сакскуборготски сподели следното: "Уважаваният от мен дядо от ранни години проявява интерес към естествените науки. През 1879 година заедно с брат си Август предприемат научна експедиция по поречието на река Амазонка, откъдето се връщат с многобройни природни колекции. През 1884 година публикува студия, озаглавена"Описание на птиците”. Член е на Германските Орнитологическо и на Дендрологическото дружества. През целия си живот продължава своите научни занимания". Заслугата за превръщането на малкия кокетен дворец в райски кът, устройството на обширния парк и изградените по европейски модел градини принадлежи на младия Княз Фердинанд.

.

- Дядо ми дълго е прекарвал в обширния парк и в оранжериите, където е полагал сантиментални грижи за насажденията, тъй като голяма част от тях са доставени по негова препоръка и са посадени от него в парка Евксиноград. Ето една интересна случка, която говори за отношението на княз Фердинанд към растенията. За неговия рожден ден от Франция му пратили семена на цветя, които много харесвал. Сам ги е засадил. Но на пролетта, когато разцъфнали, те били според него унили.

- На тези цветя нещо им липсва – споделил той. – Почвата е плодородна, климатът им подхожда, това за което, предполагам, тъжат, е липсата на любимите им пеперуди. Поръчал да му пратят какавиди на тези пеперуди, сам ги развъдил и цветята добили свежи, доволни краски.

Сега ще отворя дума за една неправда. Всички говорят и описват благородните цветя и растения. А в този райски кът има десетки диви растения и цветя, чиито семена са довеени от южняка чак от пустинята Сахара. Тук те се чувстват като нежелани, доведени деца на майка –мащеха, но упорито защищават правото си да живеят в царското имение наред с другите, а някои от тях им съперничат по красота и екзотика. И към тях княз Фердинанд отделяше необходимото внимание и грижи - каза Симеон Сакскуборготски.

.

Княз Фердинанд в една от оранжериите

.

Любимо място на моя дядо е бил каменният престол, разположен на нос Чатал таш с великолепен изглед към нос Емине и фара на Варненското пристанище.

А като работен кабинет и место за спокоен сън Князът е предпочитал да ползва покоите на манастира "Свети Димитър". В тъй наречения „Българский дневник” граф Робер Бурбулон, описва защо князът е предпочитал да обитава манастира".

„Не съм разказвал за манастирчето, сгушено в скалите върху малко, обрасло с дървета и цветя полуостровче, което се спуска на етажи към морето. Това кътче е едно истинско бижу! – пише в дневника си графът. - То представлява закачено на крайбрежните канари гнездо от зеленина, в чието подножие морето кротко плиска вълните си. Низ от стаички с ниски тавани, всички с дървени балкони, скрити в зелената сянка на лози и виещи се растения, гледа към един първи двор, покритс пясък и разположен терасовидно над морето. Сред двора стара четвъртита чешма с кръст отгоре излива от четирите си чучура ромоляща вода. Пет стъпала водят към втори двор, на по-долно ниво, където се намират, разделени с градинки, от едната страна килиите, предназначени за княза, от другата трапезарията - голяма остъклена клетка току над морето. Още няколко стъпала и се стига до павирана уличка под свод от зеленина, сред която се е спотаил много стар параклис. Сводеста врата, последни стъпала и - изненада: старовремска градинка във формата на корабна палуба, "свещеническа"градинка - много зелена, много цветна, засадена със смокини, кипариси, тамариск, босилек и мента. Отдолу - малък плаж, завършващ с миниатюрен вълнолом".

.

Евксиноград - манастирът "Свети Димитър"

.

Автор: Николай Увалиев

.

Към Кинозалата на парк Евксиноград