Княз Александър Батенберг и Съединението на България

.

.

Тежката княжевска дума на одобрение и подкрепа!

.

По този повод варненският вестник "Голос" пише: "Около 13 часа варненци забелязват, че откъм лозята по шосето Сандрово-Варна се задава княз Александър I във файтон, който бързо се движи към града. Пред и след файтона препускат гвардейците от личната му охрана. Княз Александър I влиза в града по улицата, която по-късно ще именуват "6 септември". Кортежът завива край старата турска казарма и се отправя направо към телеграфо-пощенската станция.

Около 16 часа вече се пръска мълвата, че е провъзгласено Съединението на Южна със Северна България. Когато княз Александър I приключва с телеграмите, около 16.30 - 17.00 часа, почти цялото население на Варна е стълпено около телеграфо-пощенската станция в очакване на новината. Появата на княза е посрещната с възторжени възгласи, на които той отговаря с думите:

"Българи! Южна България от днес се присъединява към Северна България. Да подкрепим с оръжие в ръка това народно дело!" 

За младия княз Александър I Български това е истински триумф" - заключава авторът на статията.

.

Чрез руското консулство във Варна кнез Батенберг телеграфира на цар Александър III и го моли за подкрепа. Спешно издава укази за свикване на извънредна сесия на Народното събрание и обявяване на обща мобилизация. Късно вечерта се отправя за Търново. <> Там го настига телеграмата на варненци: "Ние, ворненци, които първи чуха от устата Ви проклмацията за  Съединена България, ще подкрепяме докрай с всички жертви и оръжие в ръка обединението на българите..."

.

Симеон Радев в "Строителите на България" описва по-нататък развоя на събитията.

"На 6-ти септември княз Александър бе в летния си дворец в Сандрово при Варна, когато получи от Пловдив следната депеша:

Днес Съединението прогласено по цяла Румелия

в името на Ваше височество.

Правителството съборено.

Живейте!

Ваши верни поданици. Временното правителство.

.

Князът не очакваше тъй скоро революцията, но той немá нито минута за колебание. Той бе млад и обичаше славата, а делото бе народно. Имаше ли надежда то да успее? Във всеки случай то бе единственият останал шанс за него да спаси престола си. В същия час той отговори, че тръгва за Търново, от гдето ще изпрати официален акт за Съединението, и че моли привременното правителство да запази реда и тишината в Румелия, докато той пристигне в Пловдив. "Бог да е с нас!" - свършваше телеграмата.

Едва-що бе изпратен отговорът в Пловдив, по телеграфа се обадиха от София министрите Цанов, Радославов и Кантакузин, събрани в станцията. Те питаха княза:

Известието за революцията се разпространи в страната. Каква линия на поведение ни предоставя Ваше височество? Можем да очакваме да ни питат всяко минута от Пловдив; какво ще бъде нашето поведение и ще можем ли да им помогнем?

Князът незабавно заминал за Търново заедно със Стоян Заимова. Като пристигат в Търново, те узнали, че Съединението е вече прогласено: дюкяните са затворени, камбаните бият: една хилядна тълпа го среща по пътя с виковете: "Да живее Съединението!” По знак на княза Каравелов се качва тогава в правителствения дом и държи оттам на многолюдието една импровизирана реч, която свършва с думите "Тая година в Тракия, догодина в Македония!"

.

Но само след едно година шепа военни замислят коварен заговор

Старанието на младия княз да управлява България наистина е похвално, но група кариеристи завземат двореца в София и принуждават Батенберг да подпише прокламация към българския народ, с която се отказва от пристола. Извеждат го тайно от страната

"Варненци посрещат болезнено отстраняването на княз Батенбърг. На свикан митинг на 15 август 1886 година се озовават над шест хиляди души и гласуват следната резолюция: „Инициаторите на преврата от 8 август по разбойнически начин нанесоха ужасен удар на Народната чест, които грабнаха възлюбления ни Княз...Призоваваме да се възтанови най – тържествено правдата и се възвърне на престола Герой Княз Батенберг” .

Последва контрапреврат, организиран от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и покана князът да се върне в България. Но на път за столицата той получава вест, че Русия оттегля подкрепата си...

.

Александър Батенберг при отказа му от престола през 188 6 година

.

.

Княз Александър Батенберг фон Хасен - кратка биография

.

.

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Втори син е на германския генерал принц Александър фон Хесен-Дармщад и на полската графиня Юлия фон Хауке. Племеник е на антлийската кралица.

Военно образование получава в Дрезденския Военен корпус.

На 20 годишна възраст получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия и участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния руски отряд с командир генерал Гурко. Участва в боевете за Търново, Плевен, на Шипка, Нова и Стара Загора. Награден е с „Георгиевския кръст за храброст“ IV степен. Има честта да присъства при сключването на мирния договор в Сан Стефано.

"Идете в България: Ще ви остане най-накрай един приятен спомен". С това иронично пожелание канцлерът Бисмарк окуражава 22-годишния принц Александър Батенберг да приеме българския престол. Той знае, че руският император Александър II е определил любимия племениик на своята съпруга за княз на Нова България. но този избор е и продукт на общоевропейския компромис за запазването на мира след войната.

*

Александър Батенбег след получаваане на "Георгиевския кръст за храброст"  по време на кратък престой на руския боен отряд в град Бяла.

.

На 17 април 1879 година Великото народно събрание във Велико Търново по предложение на Антим I избира принц Алексанър Батенберг за княз на освободена България. Той поема съдбините на България едва 22-годишен, без политически и управленски опит, но с много амбиция и благородни намерения. Както стана ясно в следващите години за него се изгражда лятната резиденция Евксиноград, където се вземат важни държавни решения.

" Сред събитията там, които ще останат в националната ни история, са тържественото посрещане на генерал Скобелев като акт на благодарност за заслугите му в освобождението на България; подписването на новия избирателен закон през 1883 година и събитие с особенна важност е ролята му при Съединението на двете разкъсани части на България" - пише историкът Борислав Дряновски и продължава.

"През целия шестгодишен период княз Батенберг е в течение на подготовката и се явява негласен вдъхновител на стремежа на българите за национално обединение. В началотно на септември той пристига в Евксиноград и на 6 септември по обяд научава радостната вест:

???

Княз Александър Батеберг Български, както е обичал да се именува, умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893. От името на общинския съвет и на варненеци кметът Матеев изразява съболезнование: "С внезапната смърт на княз Батенберг България загуби един достоне, храбър вожд. Ние дълбоко скърбим!" По негово предсмърно желание останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 година в собствения му мавзолей на бул. "Васил Левски" в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с много отличия, ордени и вещи на княз Александър, някои от тях са поставени в мавзолея. Дарението е от от съпругата му графиня Йохана Хартенау, направено през 1937 година.

.

 Мавзолеят на Княз Александър Батенберг

Следва: Дворецът

.

Web Analytics