СЪКРОВИЩЕ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНИ ИСТОРИЧЕСКИ ВЪЗСТАНОВКИ

.

Апликации от най-старото обработено злато в света

.

 В края на 1972 г. светът е разтърсен от ново откритие - на бреговете на Варненското езеро e открито злато. Последвалите проучвания установяват, че на това място е разположен древен некропол от халколитната епоха. На площ от около 7500 кв.м са разкрити 294 гроба с близо 3000 златни предмета с общо тегло 6 килограма. Само в един гроб има повече злато, отколкото цялото злато, намерено по света от тази епоха.

Възстановените апликации са от Варненския халколитен златен некропол. Те са  ръчно изработени от месинг, позлатени с 24 к. злато в монетния двор. Имат сертификат за износ в чужбина.

.

Мечът на Кан Кубрат

.

Преди сто години през месец юни 1912 година в крайбрежните пясъци до река Ворскла край село Малая Перешчепина, Полтавска област в  Украйна бе открито ценно съкровище  за световната история от десетгодишното пастирче Фьодор Деркач. Съкровището на Кан Кубрат е най-голямото в ранното Средновековие. Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто - 50 кг.

Съкровището се съхранява в руския музей Ермитража. 

Специалистите на "Трежър" постигнаха точна възстановка на меча на Кан Кубрат. Той е бил изработен от най-добрите византийски майстори и е подарен на Кана от император Иракли. Острието е от няколко вида стомани, ковано в продължение на един месец. Декоративният обков е ювелирна изработка, инкрустирана с полускъпоценни камъни.

.

.

Цветелина Георгиева се удивлява на репликата на Орела на Кан Аспарух

.

Това е един от многото уникални възстановки на Творческо обединение Трежър. Подаръкът на Кристалина Георгиева - заместник-председател на Европейската комисия, бе официално връчен от академичното ръководство на Варненския икономически университет, при посещението й в университета.  

.

.

Боровското сребърно съкровище

     В северния български град Борово, намиращ се близо до град Бяла в Русенска област, през 1974 г. е открито уникално древнотракийско съкровище. След направените археологични проучвания около мястото не е открита надгробна могила и остава загадка при какви обстоятелства е заровено в земята. Съкровището се състои от пет сребърни съда с частична златна украса.

.

Тракийско златно съкровище от Панагюрище

Датирано е към края на IV, началото на III в. пр. Хр. Намерено е през 1949 година на два километра южно от Панагюрище. Така са открити деветте съда от колекцията. Те са изработени от чисто злато и общото им тегло е малко над 6 кг.

     Трите ритонизирани кани са моделирани като женски глави, три ритона имат формата на животни, а един съд представлява ритон с дълъг рог и протоме на козел. Ритонизираните тракийски съдове имат ирански прототипи, а в Европа могат да се приемат за тракийски патент.

 Майсторска изработка има и намерената фиала - плитък съд с формата на тава. Върху нея са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки кръг с намаляващ размер от ръба към центъра на фиалата. Най-външният кръг и двата по-малки от него са оформени като негърски глави, а най-вътрешният кръг е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти.

Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отвърстия за изливане на виното, намиращи се в основата на съда, като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски пресъздадени сцени от митологията.

Предметите от Панагюрското съкровище са изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Съдовете са с особено важно значение за изучаването на траките и техния начин на живот, връзките им с елинистичната култура и сходните вярвания.

    След проучването археолозите стига до хипотезата, която надделява след археологическите открития в България през последните години, и като се отчита високото майторство в изработката на намерените предмети, е, че сервизът е изработен в местно златарско ателие, намиращо се в района на Панагюрище.

.

.

Рогозенско съкровище

     Село Рогозен се намира на 43 км северно от Враца, в средата на Дунавската равнина, между реките Огоста и Искър. През 1985 година при направа на водопровод в градината си трактористът Иван Димитров открива в яма купчина красиви сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. В тази купчина се намират 42 канички, 22 фиали и една чаша, които са предадени на сътрудниците на музея в град Враца.

 Проучването на мястото убеждава археолозите, че съкровището е било заровено при екстремни обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма, в която са намерени още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук са заровени 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общият брой на предметите в Рогозенското съкровище достига 165 сребърни съда, от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.

Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години, от V в. пр. Хр. до 40-те години на IV в. пр. Хр.

 Рогозенското съкровище съдържа само сребърни съдове, някои от тях с позлата, и то само плитки или високи фиали, канички и чаши, с общо тегло около 20 кг, или 0,8 таланта сребро. Стойността му обаче не се измерва от количеството метал — тя е равна на месечната заплата на около 70 гръцки наемници в началото на IV в. пр. Хр., според сведенията на Ксенофонт в „Анабазис”. Измеренията на съкровището са на колекция от изящно изработени сребърни съдове, които могат да бъдат само царско притежание. Неслучайно през IV в. пр. Хр., когато е датирано основното съдържание на находката, подобни съдове не се откриват в некрополите на гръцките полиси. Почти винаги такива находки в Тракия и Македония са определени като дарствени. Има предположение, че Рогозенското съкровище е храмово. То е най-голямото намерено досега тракийско съкровище.

.

.

   Над Сент Миклошкото златно съкровище 

Открито е през 1799 г. край град Над Сен Миклош (Голям Свети Никола), Банатска област, днешна Румъния. Намерено е случайно от работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови. По-късно подарено от тях на император Йосиф II, за което получават благородническа титла на името на града - Над Сент Миклош. Понастоящем се намира в Художествено-историческия музей във Виена. Точно копие на съкровището има в Националния исторически музей-София.

 Определено е като българско от повечето изследователи и е отнасяно обикновено към втората половина на ІХ век. Свързва се с имената на боилите Глад и внукът му Охтум — управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено.

.

.

Колекция керамика

За керамиката битува едно твърде погрешно схващане. Според него в тази категория спадат битовите кухненски изделия, свързани с приготвянето на храната. Всъщност продуктите, изработени от обработена и изпечена глина, са реални произведения на изкуството и съпътстват човешката

цивилизация от хиляди години. Древните са имали истинско уважение към всеки предмет и затова можем да се насладим на истински шедьоври на керамиката с битово, ритуално или религиозно значение. Те са част от интериора на домове, храмове или гробници. Функцията им далеч не е просто на посуда – вярванията на предците им са предавали на фиалите, ритоните и амфорите магическа сила. 

Специалистите от Трежър са успели да предадат въздействието на неповторимото излъчване на находките от Боровското съкровище и от Казанлък, както и на класическите тракийски керамични изделия.

.

Розата е гордостта и славата на България


Благодарение на нея нашата страна е наричана от чужденците “розова градина”, “страна на розите”.

Неслучайно наричат розата “Царицата на цветята”. Тя винаги е удивлявала хората със своята красота и нежен аромат. Древните гърци вярвали, че розовият храст е поникнал от морската пяна, в която се е родила богинята на красотата и любовта – Афродита.
Розата е позната още от древността. Нейни изображения са намерени още в древен Вавилон, където розата е била свещено цвете. Тя е била известна и на евреите. За розата говори Омир, а Херодот разказва за ароматните рози в градините на древна Македония и България. 
Ботаниката изучава около 7000 вида рози, от които едва 200 са маслодайни.

Кога, откъде и по какъв начин е пренесен розовият храст в България не е известно. Константин Иречек предполага, че това е станало по време на турското робство, може би в началото на ХVІІІ век. Отначало розата украсявала само разкошните градини на турските бейове. Постепенно започнала да прониква и в градината и дома на българина, отначало е отглеждана като декоративно цвете.

Ботаниката изучава около 7000 вида рози, от които едва 200 са маслодайни.

Показваме ви розата в целия й блясък, каято по специална технология е позлатена с 24 карата злато.

.

.

 Възстановен Златен ритон с образ на кентавър

.

Източник: Сайтът на Творческо обединение Трежър България 

.

Към Началото на Грандиозен марк-музей на тракийското

и българското историческо наследство 

Следва: В центъра на Варна среща на символи, красота и природа

 

.

Web Analytics