Разгаданата енигма на древната "Култура Варна"

.

Връзката между праисторическите солници край Провадия и най-старото обработено злато в света край Варна

.

.

 
От няколко години екип под ръководството на археолога проф. Васил Николов проучва праисторическите солници при Провадия. Именно там е открито най-ранното известно досега производство на сол в Европа – от втората половина на шестото хилядолетие преди Христа.

.

Неоатдавна археолозите започнаха проучването на по-късен център за добив на сол, който е работил преди около 4500 години преди новата ера. Има ли връзка между него и намиращия се пак в този край Варненски халколитен некропол, в който през 1972 година е намерено най-старото обработено злато в света? И защо в него са положени няколко хиляди златни предмета, при положение, че наблизо няма златни залежи?

 „Във Варненския некропол има не само злато, но и много медни предмети – разказва проф. Николов. – Те са изключително ценни за времето си, също са белег на престиж, както и украшенията, изработени от черупките на егейски миди. Т. е. - всичко, което е положено в гробовете на Варненския некропол, е изключително скъпо за онази епоха. Срещу какво тази общност от хора край Варненското езеро е могла да съсредоточи в ръцете си такова огромно богатство? Хипотезата, която не за първи път споделям, но напоследък получи много сериозно потвърждение, е, че това е ставало срещу солта от Провадия. Провадия се намира на 37 километра от некропола и по онова време принадлежи на същата тази общност от хора, които са оставили следи и във Варненския некропол.” 

.

Древни пещи за промишлено производство на сол, разположени на плащ от 5 дк

.

 Всъщност солта, която се е добивала в средата на Пето хилядолетие преди Христа, е била в промишлени за онази епоха количества. Преди това водата от изключително солените местни извори е била наливана в големи съдове, с диаметър около половин метър. Те са били поставяни в пещи с висока температура, за да се изпари водата. Така са се получавали пити сол – удобна стока за търгуване, при това – много скъпа за времето. Около 4500 години преди Христа обаче способът на производство се сменя. Разсолът се налива в по-големи съдове – с височина до 80 сантиметра и диаметър до 60 сантиметра и се нареждат в големи ями, в които се поддържа огън. Ето какво разкриват резултатите от едно неотдавнашно изследване.

Така са получавани големи солени тела, които са използвани за размяна. Всъщност това са били тогавашните „пари”. Колкото до солта, много пъти съм казвал, че без нея човешкият организъм не може да съществува, това се отнася и за животните. Затова именно срещу солта от Провадия е било възможно получаването на тези престижни предмети, намерени във Варненския некропол.
.

.
 
Големите керамични съдове са били покрити с каолин, за да не прониква соленият разтвор в стените им и да може водата да се изпарява само от гърлото на съда

.

През тази година проучихме една от огромните ями за производство на сол. Само по време на разкопките открихме около 20 кубически метра фрагменти от огромните керамични съдове, в които солта се е втвърдявала. Става дума за нещо, което за първи път в света се открива. То беше потвърдено и от водещи специалисти, които ни гостуваха от други страни.

Така че вече има обяснение каква е причината златото да бъде във Варненския некропол. А проектът, който ръководи професор Перницка, трябва да даде отговор откъде идва това злато. Така ще знаем как се е извършвала търговията със сол, докъде е стигал този скъп продукт, откъде се е връщало в замяна злато. Дали солта е пътувала до северна Мала Азия или до южните зони на Балканския полуостров, това все още не можем да кажем.” 

.
Проф. Ернст Перницка от Германия, споменат от Васил Николов, е учен със световна известност в областта на древната металургия. Проектът за изследване на златните предмети, открити край Варненското езеро, ще стартира през следващата година. Освен произхода на златото, той си поставя за цел да проучи и да разясни как в онази ранна епоха са били създадени тези великолепни предмети. 

.

Неслучайно в рамките на две години в Провадия (2010) и Варна (2012) се събираха най-известните специалисти по древен солодобив и по черноморска праистория. Водеща тема бяха откритията край Провадия през последните няколко години. В изследвания на археологическия обект участваха и учени от Великобритания, Япония и Германия.

.

Варненски некропол, граб на вожда-жрец, където са намерени златни предмети с общо тегло 6 кг

.

Източник: Радио България, беседа с проф. Васил Николов, 5.08.2011

Подбор на снимките: Българската социална мрежа

.

Към проф. д-р на ист. науки Васил Николов 

.

Web Analytics