ПАМЕТНИК НА АНТОН НОВАК

.

-

Идеята да се постави в Морската градина паметен знак на Антон Новак – създателя на Приморския парк, принадлежи на д-р Владимир Станев и неговата съпруга Лиляна. Въодушевени от невероятната личност на Новак, в продължение на дълги години те съвестно изучават неговия живот, събираат и печатани, известни и неизвестни факти за неговия живот и работа.

През юли 1995 година те се обръщат с писмо към кмета на града, в което припомнят, че в края на същата година се навършват сто години от пристигането на Антон Новак във Варна, и посочват неговия принос “за създаването на един от най-хубавите приморски паркове в България”.

Както споменахме, годините след решението на Общинските съветници до един откликват на призива и решават да се изгради паметник на Антон Новак. Започва акция за осигуряване на пари, обсъждане на варианти на паметника и сключване на договор на 1 април 1999 година между Община–Варна и Съюза на българските художници във Варна. От своя страна съюзените художници възложили задачата на варненския скулптор Пламен Братанов, който подготвил и представил няколко проекта,

включващи идеята за мащабен и философски израз на стореното от Новак. Пламен Братанов предпочел да изгради паметник с пиедестал от розов гранит с релефен портрет на Новак и танц на бронзов листак върху постамента, символизиращ флората и вечната природа. В основата на паметника да цъфтят целогодишни цветя.
Започнал работа веднага, като първо благодарил на съдбата, че необходимото му парче розов монолит се намира във Варна, което пък е част от историята на друг един паметник -  на последния български цар Борис ІІІ. Скулпторът намерил розовия украински гранит, платил го, половината от него подготвил за честта на Царя, а другата половина подготвил за славата на Градинаря. Пренесал монолита до ателието на скулптора Стефан Костадинов, който оформил силуета, фактурата на камъка и гравирал името Антон Новак върху лицевата страна. Над името подготвил мястото за бюстовия портрет и за бронзовия фойерверк.

.

В това време в ателието си Пламен Братанов започнал да моделира от восък бъдещата флора и оформил окончателно бронзовия гъсталак. Готовата восъчна скулптура, плътно залята и облечена с гипсово-шамотен калъп, отпътувала до частната леярна на Ицо в Генерал Тошево. Там потънала в жежките дълбини на леярния цех, където последвало печене, пак печене и още малко печене, докато не остане и прашинка от восъка, та в този именно добре изпечен шамотен калъп най-накрая избълбукал   разтопеният бронз.

Останалата работа представлява рязане, стъргане и зъболекарски усилия по почистването. шлайфането и патинирането на бронза до най-забутаното ъгълче от всичките стотина ъгълчета нагоре и надолу по скулптурата.
Най-накрая, на 30 май 1999 година следобед, двамата скулптори се уверили, че двете части на паметника – розовият постамент и бронзовата флора, вече могат да се срещнат и съединят ведно. На следващия ден кран и камион разтоварили монолита в центъра на кръглата градинка, след това кранът поставил бронзовата флора, както и двамата скулптори върху постамента, за да доизпипват детайлите. Чевръсти наследнички на славния Градинар зацветили градинката около паметника с пъстри цветя и много зеленина.

Така скулпторът Пламен Братанов направи своя дебют в монументалната пластика. По-наблюдателните ще забележат, че макар и солиден по размери, паметникът на Аттот Новак крие непреднамереното изящество на кавалетните пластики на Пламен Братанов, а тематично посветените ще видят юбилейните форми, стоящи добре във всяка среда. 

.

.

Източник: Сайта "Култура Варна.бг

.

Към Паметна плоча на Антон Новак

.

Web Analytics