Създателят на Варненската морска градина

.

.

Според градския архив, Antonín Novák, наричан в България Антон Новак, е роден на 7 декември 1860 година във Винорж. Завършва професионалната гимназия в Прага, специалност „Овощарство“. Специализира градинска архитектура, работа с водоизточници, проектиране, архитектура и дизайн на зелени пространства.
С желание откликва на поканата, пристигнала от България. Когато пристига в непознатата страна, той се влюбва в нейната природа и хора и остава да живее в нея. В продължение на 42 години е Управител на градските паркове на България. Делото на живота му е Морската градина във Варна, която се превръща в негов вечен паметник. За своята работа и успехи е отличен от цар Фердинанд.
Умира във Варна на 85 години.
През 2005 година по повод двойния му юбилей - 145 години от рождението и 60 години от смъртта му - „Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство“ заедно с кметството на Варна и Националният архив откриха в негова чест изложба, наречена „Зелена Варна“.
На 25 август 2008 година общинските съветници взеха решение: площадът пред входа на Морската градина да носи неговото име. (Източник: Клуб на Чехите в България)

.

Младият Антон Новак завършва цветарско училище близо до Прага, после специализира в парковете при дворците “Шьонбрун” и “Белведере”, откъдето се прибрал в Земеделско-цветарската опитна станция близо до Прага. Месец след това постъпил на твърде добра служба в Пилзен. Не така обаче преминал животът на великия градинар. Кореспонденцията, която водел с живеещия по това време в България Карел Шкорпил, променила посоката на житейските му пътеки. Именитият археолог го препорачал, а великотърновската община го поканила и Новак приел да създаде общински градини и разсадници за залесяване на стръмните и скалисти склонове около Варна във връзка със сватбата на княз Фердинанд. 

.

Старият мост край изтрадения по-късно Алпиниум

.

На 2 март 1895 година княз Фердинанд собственоръчн окичва Антон Новак с Орден за гражданска заслуга VІ степен, радвайки се като дете на красивия крайморски парк и особено на хубавите български земни орхидеи, които Новак открил в околностите на Велико Търново. Една част от техните гулии Фердинанд изпратил веднага в царския дворец в София. 

Князът дотолкова харесал идеите и реализации на Антон Новак, че побързал да поиска от кметската управа на Варна да преназначи Новак за управител на парка в двореца “Евксиноград”. На 11 септември 1896 година. Варненският общински съвет и кметът се събрали, обсъдили и не се съгласили. Така стръмният, див и обрасъл с всякаква хавра варненски бряг се превърнал в съдба на младия чех, който му посветил следващите четиридесет години, за да превърне него и неговите дерета, върбалаци и храсталаци, тръни и бурени в приказна градина, в най-големия на Балканския полуостров приморски парк. 

.

Новак хвърля огромен труд и свършва огромна работа. Обикаля с волски каруци Южна България и Странджа, откъдето донася и насажда в градината ценни дървесни видове. От цяла Европа му изпращали редки растения, няколко десетилетия озеленявал улици, площади, църковни дворове, квартални градинки. Към 1912 година, благодарение на Новак, Градската градина добива най-после завършен вид на площ от 30 декара. През 1915 година, освен всичко останало, му възложили управлението на лозовия разсадник и парка на детския санаториум недалеч от манастира “Св. Константин”, а през 1922 година с помощта на младежите от спортен клуб “Юпитер” превърнал заблатеното сметище накрая на града в парк, известен като Ботевата градинка.

От 1925 до 1935 година Антон Новак кореспондира активно с цветарски фирми от Холандия, Германия и Чехословакия, от където получава интересни и редки видове дръвчета от чер бор, манастирска хвойна, юка, кедър, които още могат да се видят в Приморската градина.

.

Разходка на варненци в Морската градина

.

През 1930 г. в местността Шокъра Новак създал разсадник за производство на иглолистни дръвчета и
храсти на площ от 12 декара, а две години след това в местността Чайка оформил нов разсадник от 10 декара за овощни и алейни дръвчета. През 1936 г. Новак съдействал да се направят цветарници на площ от 30 декара в района на курорта Св. Константин, а на следващата година тази площ била продължена на юг с още 1 200 кв.м цветарници, снабдени с водно отопление.

След 1935 година по настояване на Антон Новак Общинският съвет заделил достатъчно пари, за да се прекара вода в почти всички части на Приморската градина. Пак по това време той проектирал преустройството на двете дерета между първата част на градината и Аквариума, направил и двата парка – Аспарухов вал и “Владислав Варненчик”, за което получил втора правителствена награда – сребърен кръст “За гражданска заслуга ІІІ степен”. В Аспарухов вал Новак се потрудил да култивира 700 декара пустеещи земи в стила на английските паркове и 340 декара от тях наистина засадил с дървета. В парка “Вл. Варненчик” засадил по особено красив, почти мистичен начин отделни групи от борове, кипариси, туи, лавроцеруси, павлоний, много храсти и разбира се, затревил цялата площ. 

Дръвчетата, насадени по улиците и булевардите на Варна през 1935 г., били 3 537, пет години по-късно по проект и с личното участие на Новак те станали 10 230. Вече цяла Варна го познавала, всички с обич го наричали Градинаря. 

.

Приказката за градинаря-вълшебник завършва с тъжен край

На 1 март 1937 година със заповед на кмета № 37 Антон Новак бил уволнен. Тогава 77-годишният Градинар решил да помисли за себе си и написал молба към Варненския общински съвет да му отпуснат “едно място и евентуално една сума”, с която да построи малка къщичка, където да прекара старините си. Чели и обсъждали общинарите, умували на две заседания и на третото отказали, понеже молителят не бил уредил поданството си, въпреки че от 1915 година българската държава безотказно му удържала суми за пенсионния фонд.

Така общинарите обрекли на нищета последните дни на един от най-заслужилите граждани на Варна, носител на ордени именно за “граждански заслуги”. Погребали го без почести, обречен през следващите десетилетия на тъмна и безпричинна забрава, от която го извадил ентусиазмът на варненското семейство Станеви и добрите усилия на служителите в тогавашния отдел “Култура” в Община–Варна.

Варненската морска градина, художник Пламен Монев

.

Източник на текста: varnaculture.bg 

Подбор на снимките: Българската социална мрежа

.

Към Заслугите на Антон Новак

.

Web Analytics