РИМСКИ И РАННОВИЗАНТИЙСКИ МОЗАЙКИ ОТ МАРЦИАНОПОЛ

.

 Сградата на единствения в България Музей на мозайките 

.

Ценните антични образци са съхранени в Музея на мозайките в Девня (Марцианопол Marcianopolis)2. Идеята за неговото изграждане се роди в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 година; При тези проучвания беше разкрита голяма късноримска сграда с мозайки, наречена Villa Urbina.

Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки4. Тя е построена в края на III - началото на IV век на мястото на по-ранни сгради, разрушени при готските нашествия през 251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век.

Постойката заема площта на цяла инсула (квартал) с дължина 37,15 м (север - юг) и ширина 37,75 м (изток - запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (атриум) (5,87 x 11,11 м), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата, заобиколен от три страни с варовикова колонада (перистил) (92,63 кв.м), са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1409 кв.м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки - едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България.

Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.

Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета - кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви. В залите на музея е представен и разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели.

.

.

 МОЗАЙКА „МЕДУЗА-ГОРГОНА”

Мозайката, покриваща пода на дневната стая - трапезария (таблинум) (8,00 x 8,00 м), представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Медуза Горгона. Тя защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед (апотропейон).

Според гръцката митология Медуза-Горгона (грц. „ужасната”) била най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морските божества Форкин и Кето, внучки на земята Гея и морето Понт. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Горгона била насилена в нейния храм от Нептун. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел.

Според друга версия на мита обитавала заедно със сестрите си Стено и Евриала крайния Запад. Горгоните се отличавали с ужасния си вид - женски същества с криле, покрити със стоманени люспи, със змии вместо коси, с вълчи зъби, с поглед и допир превръщащ всичко живо в камък.

Героят Персей (златороден син на Зевс и Даная - дъщеря на аргоския цар Акризий) обезглавил спящата Медуза-Горгона, като пристъпял към нея гърбом и гледал отражението й в медния си щит (подарен му от Атина Палада) и успял да отсече главата й с кривия си меч (подарен му от Хефест). Персей успял да избяга от преследващите го Горгони с крилатите сандали (подарени му от Хермес или Меркурий). Персей подарил отрязаната глава на Медуза-Горгона на богинята Атина Палада, която я прикрепила към своя щит (или егида), с цел да плаши враговете.

МОЗАЙКА „САТИР И АНТИОПА”

Подът на спалнята на сградата (кубикулум) (5,60 x 4,40 м) е покрит с мозайка, илюстрираща една от многобройните любовни авантюри на върховния страрогръцки бог Зевс. Сред запазените мозайки от това време този сюжет е изключително рядък.

Според Омир нимфата Антиопа била красивата дъщеря на беотийския речен бог Азоп, а според друга версия на мита - дъщеря на тиванския цар Никтей. Антиопа била прелъстена от Зевс, който се преобразил на младсатир (митични същества от свитата на Дионис - бога на виното и веселието, олицетворяващи необузданата животинска плодовитост). От страх пред гнева на своя баща тя избягала от Тива в Сикион (Пелопонес - Южна Гърция) и станала жена на тамошния цар Епопей. Преди смъртта си Никтей завещал на своя брат (и наследник на царската власт) Лик насила да върне Антиопа в Тива. Лик убил Епопей и довел у дома пленената Антиопа, която по пътя в планината Китерон родила близнаците Зет и Амфион. По заповед на Лик те били изоставени на произвола на съдбата. Дълги години Антиопа била измъчвана от Лик и жена му Дирка. Когато синовете й пораснали (отгледани от един овчар), те отмъстили за несгодите на своята майка, като убили Дирка, превързвайки я за рогата на свиреп бик.

.

МОЗАЙКА „ГАНИМЕД И ОРЕЛА”

Приемната зала (екус) (5,60 х 13,40 м) е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Едно от централните пана (емблеми) представя старогръцката легенда за Ганимед и орела. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

В гръцката митология Ганимед е най-красивият между смъртните - син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Зевс, под образа на своята птица орела, го похитил и взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни коне (или златна лоза, изработена от бога Хефест).

.

МОЗАЙКА „АНТИЛОПА”

Триъгълно пано с антилопа (детайл от мозайката „Ганимед и орела”) - opus vermiculatum, opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, oecus. In situ. Краят на III - началото на IV век.
Triangular panel with an antelope (a detail from the mosaic „Ganimede and the Eagle”)

.

.

 МОЗАЙКА ЛЪВ (ДЕТАЙЛ)

Триъгълно пано с лъв (детайл от мозайката „Ганимед и орела”) - opus vermiculatum, opus tesselatum. Антична сграда с мозайки, oecus. In situ. Краят на III - началото на IV век.
Triangular panel with a lion (a detail from the mosaic „Ganimede and the Eagle”)

.

План на античната сграда с мозайки (IV-VI век) - М 1:500

 План на античната сграда с мозайки (IV-VI век) - М 1:500
The patio of the building with mosaic work

Бележки 

3. Проучване на Александър Минчев, Петко Георгиев (1976-1977) и Анастас Ангелов (1978-1986). 

4. Арх. К. Горанов. Защитна сграда и музей на мозайките в Девня. - Архитектура, XXX, 1983, 4, 33-34; Ал. Минчев. Музеят на мозайките в Девня. - МПК, XXVI, 1986, 4, 33-36; Ан. Ангелов. Марцианопол - история и археология. Варна, 1999, 19-20; A. Minchev. The "House of Antiope" - A Late Roman Residential House With Mosaics at Marcianopolis (Devnya, Bulgaria). - In: The Roman and Late Roman City. The International Conference (Veliko Turnovo 26-30 July 2000). Sofia, Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, 2002, p. 245-254. 

5. М. Мирчев. Подова мозайка от с. Река Девня. - ИВАД, VIII, 1951, 119-121; В. Попова-Мороз. 24 древни мозайки от България. Български художник, С., 1987, с. 45 (15). 

© Анастас Ангелов 
============================= 
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2004, № 4 (53)

-

Следва: Дворецът Евксиноград - пръв достоен дом на новата българска държава

.

Web Analytics