.

.

В древността Марцианопол (Marcianopolis) е бил сред най-големите антични градове в България. Основан е в началото на ІІ век от император Марк Улпий Траян. Сега неговите останки лежат под основите на сгради на град Девня. Историята разказва, че след победата на императора над даките градът бил наречен на неговата сестра Марциана.

.

 В действителност градът е създаден върху много по-старо селище. Между ІІ и ІV век Марцианопол е играел много важна роля в този район и в провинция Долна Мизия и дори в продължение на три години император Траян е бил тук във временната столица на цялата Римска империя.

- В продължение на десет години – от 1976 до 1986 - проучвах голямата древно римска сграда с мозайки на пода, а стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, които се оказаха изключително ценни за европейската археология - сподели откривателят на безценните артефекти археолога ст.н.с. д-р Александър Минчев, с който се познаваме от дълги години. Той прояви настойчивост и убеди местните власти да се изгради днешният Музей на мозайките в Девня. Проектът бе на архитект Камен Горанов.

-Това е първият и все още единственият музей на мозайките в България, който отвори врати през 1986 година -продължи той. - Изложените там многоцветни мозайки са най-добрите образци на това изкуство, открити в България. Имаше и има още много какво да се желае и да се прави, но за съжаление веднага след откриването музеят, който дотогава беше филиал на варненския музей, премина към община Девня и нещата се промениха, загуби се много време и заложените идеи така и не се осъществиха. 

.

Монети от Марцианопол с образи на Маркос Аурелиус и Мресице

.

Античният Марцианопол бе обявен за резерват още през петдесетте години на миналия век и съгласно Закона за паметниците на културата всяка строителна дейност трябва да бъде предшествана от археологически проучвания. През 1976 година екипът ни започна разкопките в този значим исторически обект. Тогавашната управа на община Девня реши в този район да построи банка. Уговорхме  се с ръководството на банката да се осигурят хора и средства, за да бъде направено проучване на площ 1000 кв. м, преди да започне строителството. От банката обаче решават, че могат да си спестят тези средства и една събота и неделя започват изкопни работи. Чиста случайност бе, че имах предчувствие и наминах към обекта. И с ужас видях как багерите пред очите ми събарят античен кладенец. Вдигнах скандал и спрях машините, но се оказва, че вече са успели да унищожат част от сграда и да повредят сериозно откритите в нея мозайки. В последвалия спор подкрепи ме Министерството на културата и разкопките продължиха.

Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта) в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръцко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви. Някои от мозайките в сградата са били унищожени още в древността. Общата площ на тези, които открихме, беше 200 кв.метра, но първоначално предполагам, че са били със 100 квадрата повече. 

.

 Детайл от мозайката Медузата Горгона

.

Някои от кубчетата са изключително малки. Има с размер 2х2 и 3х3 милиметра. Чрез тях майсторите са имали възможност да придадат по-точно нюансите в своите произведения и да направят изключително богатите рамки и детайли на паната. Камъчетата са се редели на мокро върху фин хоросанов пласт с дебелина 0.5-0.8 см по контурите на предварително скицирана рисунка. При тази техника майсторите трябва да работят бързо, докато хоросанът е още мек. В някои случаи централното пано, наречено емблема, бива изработвано отделно и се поставя в предварително подготвено легло. Фугите между камъчетата се запълвани с хоросан, като накрая повърхността на мозайката се излъсква с пясък.

Начинът на изработка на паната дава насока да се смята, че майсторите за били от изток, по всяка вероятност Сирия или Тунис, където има богата традиция в това изкуство. Предполага се, че сградата е била собственост на местен първенец, преселник от източните провинции, който не е пестил средства да направи богата украса на своя дом.

Интересно е че около изображенията има надписи, които описват сцените и героите в мозайките. По този начин със сигурност може да се каже, че сюжетът "Сатир и Антиопа" е една от четирите мозайки, разказващи тази история. Две от тях са открити в Италия и Испания, а други две са намерени в Северна Африка. Единствената с надпис обаче е открита в България, което доказва, че изобразените герои са точно тези.

  Мозайката Сатир (Зевс) и красавицата Антиопа

.

Голямата радост за археолога е да открие исторически находки. Аз през 1076 година преживях и радостта да спася от унищожение безценни римски мозайки в Девня и десетки хиляди хора имат възможност да се насладят на красотата им. Но сега имам голямо безпокойство. Заради високата капилярна влага в момента основите на сградата на единствения в България Музей на мозайките са сериозно застрашени. А заради наситената атмосфера от химическите вещества над Долината на тежката химия голяма част от кубчетата по мозайките са безвъзвратно повредени. Ако ръководството на музея в Девня и общината не вземат спешни мерки, за съжаление това културно-историческо наследство има опасност да бъде унищожено.

Казвам за съжаление, защото това е един изключително интересен и важен в туристическо и научно отношение обект, който може да носи много пари на общината - с тревога споделя откривателят на мозайките археологът д-р Александър Минчев от Регионалния исторически музей - Варна, който вече 45 години предано служи на българската археология.

.

Източник: Личен архив 

на Николай Увалиев

.

Към началната страница Величието и паденето на древния Марцианопол

Към Дворецът Евксиноград - пръв достоен дом на новата българска държава