Панагюрското златно съкровище е част от най-привлекателния образ на България. То се състои от шест съда, шедьоври на тракийското изкуство, определени като най-красивият златен сервиз досега. След хилядолетия в земята съкровището отново блесва в цялото си великолепие, белязва  завинаги съдбата на трима братя и разнася славата на малкото градче по целия свят.

.

На 8 декември 1949 година  братята Павел, Петко и Михаил Дейкови от Панагюрище откриват съкровището при работа край тухлената фабрика „Мерул”. Около 10,30 часа сутринта изведнъж пред очите им лъснало нещо. Петко забил копача на 40 см зад него и глинестата земя се отхлупила като капак. Пред очите на тримата се открило съкровището - върху фиалата в средата била амфората, а около нея били подредени и ритоните. Още в първия момент братята си казали, че това е само за музея. Извадили съдовете, измили ги в близката река Мерул.

После тримата братя взели по три съда и ги занесли първо в дома си – да ги видят жените и децата им, та и те да се възхитят. След това братята поставили съкровището в една пазарска чанта и всички пременени-нагласени отишли в тогавашния Околийски народен съвет и го предали на председателя Стефан Калпаков. За щастие тогава като музеен сътрудник към читалището работел Петър Горбанов, археолог, специализирал във Виенския университет. Той  веднага оценил уникалната стойност на находката и изпратил съобщения до София и Пловдив с телеграми. В същия ден правят и снимка на братя Дейкови със съкровището.

   Ето тук на 8 декември 1949 година бе намерено златното панагюрско съкровище

.

55 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

.

Други двама братя от Панагюрище, Иван и Лука Ангелови, даряват на родния си град златно копие на Панагюрското съкровище, водени от желанието да повдигнат националното самочувствие на своите съграждани и на българите по света.

На символичната дата 08 декември през 2009 година бе открита уникалната експозиция, намираща се в самостоятелна зала на Историческия музей в Панагюрище. Дълбоко символично е, че братята Дейкови са го открили на тази дата точно преди 55 години, а дори в условията на криза една българска фамилия не само прави дарение на Панагюрище с репликата на съкровището, а по тяхна идея и средства се осъществява амбициозен и мащабен проект „Панагюрското златно съкровище в звук и светлина”.                                           По този повод Лука Ангелов сподели: “Идеята ни беше да свържем миналото с настоящето. Родени сме в Панагюрище и обичаме града си. Открай време се знае, че за да получиш, трябва да дадеш... Защо го направихме, ами така го усетихме. Историята трябва и да се прави. Страната ни има история, но не може да я покаже пред света. Това ни мотивира да направим този благотворителен жест.” Братя Ангелови отказаха да съобщят какви средства са инвестирани в експозицията, защото не всичко е пари.   

.

   Това е залата на „Панагюрското златно съкровище в звук и светлина”

.

Копието е изработено от 23-каратово злато в мащаб 1:1, тежи 6,164 кг и само специалисти го различават от оригинала. Деветте съда са изработени от софийски златари за година и половина с използването на съвременни технологии, тъй като не може да се разгадае технологията на тракийските майстори от четвъртия век преди Христа. 

По волята на дарителите приходите от входните билети за посещение на експозицията ще отиват в специална сметка за подпомагане на даровитите деца на града и общината. „Така съкровището ще дава шанс на децата, чиито родители нямат средства” - обясняват братята Иван и Лука Ангелови. А  панагюрци се гордеят с родолюбивото им дело, което символично върна златото съкровище в техния град. 

Чрез безценния си жест на родолюбие панагюрските дарители реализират едно значимо културно дело не само за Панагюрище, но и за България. А градът, в който преди 55 години е открито световноизвестното съкровище на траките, вече притежава това, което отдавна заслужава – именно тук да се спрат върху златното вълшебство възторжени очи на посетителите, онемели пред непонятната за ума хилядолетна красота.

.

.

Чии ръце са изваяли това изящество?

Колко ли време е отнела изработката му? Каква е била технологията на древните майстори? Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежало на някой от Одриските царе? Едва ли някой може да даде точен отговор. Археолозите са стигнали до две основни хипотези относно  произхода. Първата е, че предметите са изработени в гр.Лампсак, елинска колония, намираща се на южния бряг на Черно море, в днешна Турция. Тя се базира на тълкуването на врязаните буквени знаци по някои от съдовете, които се приемат за означение в мерни единици на златото от мерна система, употребявана в малоазийския град Лампсак. А втората хипотеза, която напоследък започва да надделява след археологическите открития в България през последните години, че и във вътрешността на Тракия е използвана подобна система, следователно има основание да се отстоява местния произход на съкровището.

Панагюрското златно съкровище представлява изключително красив тракийски античен златен сервиз за пиене с много богата украса и орнаментика. Използвало се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали. Предполага се, че е принадлежало на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр. н.е. – една бурна епоха за Тракия, епохата на Александър Македонски. 

.

.
Състои се от девет съда, изработени от чисто злато 23 карата с общо тегло 6,164 кг - фиала, амфора и седем ритона, от които три ритона с форма на женски глави, два ритона с форма на глава на елен, един ритон с форма на глава на овен, един ритон  с форма на протоме (предната половина на тялото) на козел. Основната украса на съдовете представлява митологични сцени. Всъщност  стойността на съкровището не е в килограмите злато, а в изящната изработка - изключително фина, с голямо художествено майсторство, направена по технология, неразгадана до днес.

Златното съкровище е обиколило  десетки изложби по цял свят.  Със своето великолепие то е спечелило международна слава на Панагюрище. Когато не пътува, оригиналът на това съкровище може да бъде видян в Националния исторически музей в София. А от 8 декември 2009 г. дареното копие е постоянно експонирано в Историческия музей на Панагюрище. 

.

Залата, където в трезора се съхранява златното копие на Панагюрското съкровище

.

Помещението е със специално архитектурно и пространствено оформление. Залата е облицована изцяло с черен мрамор, а в средата й в бронирана стъклена витрина е поставено копието. Представянето е по един съвсем нов, атрактивен и мултимедиен начин – с ефекти в звук и светлина, което е иновация в областта на представянето на богатото културно-историческо наследство на България. 

Дикторски глас на пет езика запознава посетителите на музея с историята на находката, която е уникална не само за България, но и за света. На фона на ефектна игра  на светлини, дикторът разказва как на 8 декември 1949 година тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови намерили съкровището.

.

Панагюрското злато за пръв път е изложено във витрина на Хавлиената фабрика. Гражданите на Панагюрище, научили за необикновената находка, се трупат пред витрината с голямо учудване и възхищение, че такива ценни предмети  може да бъде запазено и предадено само от кристално честни хора! Всички са смаяни, но никой не го докосва. И до днес панагюрци го наричат "нашето злато", гордеят се, че разнася славата на града им по света и са уверени в едно: „Да сме благодарни, че то е попаднало в чисти и честити ръце, иначе нямаше да го има.” Три дни по-късно, по искане на председателя на Окръжния народен съвет в Пловдив, съкровището е отнесено в Пловдив  за временно разглеждане ... и повече не се връща в Панагюрище!? 

След паметното събитие братя Дейкови остават обикновени трудови хора, но хора щастливи, че са изживели неповторимия миг на откривателството и удовлетворени от себе си, че са дали на родния си град и на света великолепното златно съкровище.  Такива – скромни и честни - остават до последните си дни! Петко умира през 1974 г., а Павел и Михаил - през 1988 г.

До края на живота си обаче и тримата братя твърдели в един глас: „То не е злато, то е история. Като го намерихме и си рекохме: „Това нещо е само  за музея!  Така сме възпитани!”  

Павел в интервю през 1984 година споделя: „Сега аз се радвам, че могат да го видят толкова много хора. Като чета по списания и слушам да се говори за “Панагюрското златно съкровище“, се изпълвам с гордост, че то е свързано завинаги и с нашия исторически град. Моете вълнение и радост, които изпитвам, не може да се купят с това голямо съкровище и никога не съм съжалявал, че сме го предали. Нито в един момент не сме си и помислили да го прикрием. Събрал съм снимки и публикации за съкровището. Често си ги разглеждам и ще ги оставя на поколението ми.”

.

  Един от най-интересните предмети на панагюрското съкровище е амфората. По карати и красота тя е равна с благородството на тримата братя откриватели и дарители.

.

Източници: Автор lotos16

Използвани са снимки и материали, предоставени

от Павел Цветанков, внук на единия от братята Дейкови  - Павел.

Обработка: Николай Увалиев

.

Към Панагюрище - град с богата история, делови дух и обаятелна красота

.