ПАНАГЮРСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
.
Панагюрското златно съкровище е датирано към края на IV, началото III век преди Христа. Намерено е през 1949 година на два километра южно от българския град Панагюрище. Представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика. Използвал се е от траките за пиршества, за религиозни тайнства и ритуали свързани с тракийската митология. Състои се от девет съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг.
Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и две са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката митология. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички оформени като глава на Амазонка. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври-митологични същества с тяло на животно и глава на човек.
.
.
Майсторска изработка има и намерената фиала-плитък съд с формата на тава. Върху него са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки кръг с намаляващ размер от ръба към центъра на фиалата. Най-външният и двата по-малки от него са оформени като негърски глави, а последният най-вътрешен кръг е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти.
.
Детайл от фиалата
.
Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Те са с особено важно значение за изучаването на траките и техния начин на живот, връзките им с елинистичната култура и сходните вярвания.
След изследването на съдовете археолозите стигнали до няколко хипотези относно произхода на съдовете. По-популярните са две: Първата е че предметите са изработени в град Лампсак, елинска колония намираща се на южния бряг на Черно море, в днешна Турция. А втората хипотеза, която напоследък започва да надделява след археологическите открития в България през последните години и високото майсторство в изработката на намерените предмети е, че сервиза е изработен в местно златарско ателие намиращо се в района на Панагюрище.
Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежал на някой от Одриските царе? Какво го е принудило да го скрие в земята? Точен отговор не можем да получим. Можем само да гадаем, но това не ни пречи да се наслаждаваме на Панагюрското златно съкровище, като на безценен, високо художествен и уникален свидетел на древността.
.
.
Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски пресъздадени сцени от митологията.
.
***
© снимка: Виктор КадириПанагюрско златно съкровище / видео
Нов музей с експозиция "Панагюрското златно съкровище в звук и светлина" - дарение от братя Иван и Лука Ангелови, работи в Панагюрище от 8 декември 2009 г. Поводът - тогава се навършиха точно 60 години от откриването на съкровището. Архитектурно-пространственото оформление на залата и идеите за представянето на златото са уникални за България, както и дарителският жест. Всъщност за целта е изработено най-съвършеното копие на съкровището до момента и то от чисто злато в мащаб 1:1. В новия си дом то е представено с атрактивен и въздействащ шоу-спектакъл, който представя цялото великолепие и блясък на Панагюрското злато по един неповторим начин.
Панагюрското златно съкровище е най-впечатляващата и ярка визитна картичка на Панагюрище. То е най-красивият златен сервиз в света, спечелило международна слава, шедьовър на тракийското изкуство и безценен, високо художествен свидетел на древността.
Съкровището е открито на 8 декември 1949 г. от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. В декемврийското утро те работят в района на керемидената фабрика „Мерул”, където копаят глина, за да правят тухли. Изведнъж, около 10 часа, пред очите им нещо лъсва, Петко забива бела на 40 см зад него и глинестата земя се отхлупва като капак. Пред очите на тримата се открива съкровището: върху фиалата в средата – амфората, а около нея подредени ритоните. Още в първия момент братята си казали, че това е само за музея. Извикали и другите работници, които копаели наблизо, но ги предупредили никой да не пипа. Извадили съдовете, измили ги в близката река Мерул, поставили ги на една дъска да изсъхнат, след което тримата братя взели по три съда и ги занесли първо в дома си – да ги видят жените и децата им /и тримата братя имат дъщери, кръстени Златка/, а те да се преоблекат. Събрала се цялата махала и всички смаяно гледали съкровището. Братята го поставили в една пазарска чанта и веднага го отнесли в тогавашния Околийски народен съвет. Влезли в кабинета на председателя Стефан Калпаков и му го предали. Той извикал веднага музейния сътрудник към читалището Петър Горбанов, който пръв оценил уникалната стойност на находката и изпращат съобщение до София и Пловдив с телеграми. Обажда се председателят на Окръжния народен съвет в Пловдив Атанас Кълбов с искане съкровището да се предаде за временно разглеждане в Пловдив. Междувременно Панагюрското злато е изложено във витрина на Хавлиената фабрика, където хората от града се трупат да го видят. Всички са смаяни, но никой не го докосва. И до днес панагюрци го наричат «нашето злато», гордеят се, че разнася славата на града им по света, и са сигурни в едно: „Добре че се случи в чисти ръце..., иначе нямаше да го има.” На третия ден от откриването в Панагюрище пристига директорът на Пловдивския археологически музей Димитър Цончев, който слага съкровището в една раница и с нея го отнася с влака в Пловдив. След заминаването му околийските власти се сещат, че съкровището пътува без охрана и изпращат колата на Околийския съвет, която застига влака на гара Смилец и оттам до Пловдив съкровището вече е придружено от охрана. След кратко проучване е експонирано в музея.
Съкровището е датирано от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр. – една бурна епоха за Тракия, епохата на Александър Македонски и неговия наследник Лизимах, залязла под ударите на келтското нашествие.
Панагюрското златно съкровище се състои от 9 съда – фиала, амфора и седем ритона, изработени от чисто злато 23 карата, с общо тегло 6 кг 164 гр. Металът е кован върху приготвен изпъкнал модел, като подробностите от орнаментацията са изчукани допълнително. Един от най-интересните съдове, впечатляващ с великолепието си, е амфората. Изобразената върху нея сцена, която се тълкува различно, до голяма степен е ключ към неразгаданите тайни на съкровището. Фиалата е украсена с четири концентрични кръга: първият от тях /в средата/ изобразява жълъди, а следващите три – негърски глави, изкусно изработени, всяка от които с различно изражение на лицето. Ритоните се делят на два вида: три са с формата на глави на амазонки, останалите четири са с формата на животински глави – два елена, един овен и предната част на козел. Основната украса на съдовете представлява митологични сцени, изпълнени изключително фино, с голямо художествено майсторство, което свидетелства, че Панагюрското съкровище е дело на специфична, самобитна култура с несъмнено високи качества.
Съкровището впечатлява с изящната си изработка и утвърждава силата, красотата и непреходността на художествените ценности, родени от вдъхновения човешки дух, който твори в името на бъдещето. То е бляскав символ на нашата хилядолетна земя, прави ни горди, че сме българи, и навсякъде по света предизвиква възхищение. През 70-те години в. „Фигаро”-Париж, пише: „Уникалното, със световно значение Панагюрско съкровище представлява притегателния пункт и буди възхищението на посетителите.”; в. „Ди Пресе”-Виена, го определя като „апогей на многобройните находки от 4 в. Пр. Хр.”, а в. „Гардиан”-Лондон, отбелязва: „Златните предмети от тракийското изкуство карат да бледнеят златните предмети от времето на Троя и Микенската култура”.
Златна реплика на съкровището е експонирана в самостоятелна зала на Историческия музей в Панагюрище, а представянето му е по един съвсем нов, атрактивен и интерактивен начин – в звук и светлина. Този амбициозен и изключително мащабен проект има образователни и културно-познавателни цели. Силно въздействащото представяне на репликата на Панагюрското златно съкровище в самостоятелна зала със специално архитектурно и пространствено оформление е абсолютно новаторство в областта на туристическите атракции и презентирането на богатото българско културно-историческо наследство. Проектът е уникален по рода си, особено ценен е и с постигането на многопластово емоционално въздействие.
Златното съкровище от Панагюрище продължава да смайва света, но може да бъде видяно и на сакралното му място. Защото в Панагюрище блясъкът му излъчва и някаква по-особена магия. А градът вече си има един уникален музей, с който България може да се гордее пред света - грандиозен и впечатляващ, изключително въздействащ и оригинален, където бляскавото минало се разкрива неповторимо пред очите, става осезателно в настоящето и заживява в бъдещето чрез вълнуващото докосване до непреходното и космическото излъчване на необикновеното Панагюрско злато.
.
© 2023
Представено от
Идентификационни табелки | Докладвай проблем | Условия на обслужване
