БУКВА В

Rosmaric Tissi - Швейцария

.

.

Антропологичен образ на вожда - жрез на жителите, населявали преди около 6500 години

 днешните варненски земи
.

ГРАД НА 6500 ГОДИНИ С ДРЕВНА "КУЛТУРА ВАРНА"

.

Град Варна се намира в Североизточна България, заема площ от 205 кв.км. Разположен е по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. По последни данни за броя на населението към 31.12.2013 г. наброява 346 819 души. Варна е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа. Това и богатите природни ресурси, просторните пясъчни плажове, минералните извори с темература 35–50 °C. и разнообразните културни събития превръщат Варна в един от най-известните културни и курортни центрове в Европа.

Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край Евксиноград, квартал Виница, курортните комплекси "Св. Св. Константин и елена" и "Златните пясъци. Територията на юг след нос Галата и в посока град  Аксаково също е в процес на застрояване. 

Тук се съхранява принадлежащото на тъй наречената древна Култура Варна, включваща златно съкровище от халколита с най-старото обработено злато в света. Открити са и първи данни на познанието и цивилизацията на света... И още

.

Варна - минало, настояще, устремена към бъдещето

.

Волжските българи и тяхната принцеса - поетесата Анна Ахматова

Ето и откровението на великата поетеса за произхода си. В своя автобиографична бележка тя отбелязва, че са я кръстили Ана в чест на баба й Ана Егоровна Мотовилова. Майката на баба й - Прасковя Федосеевна - била принцеса от фамилията Ахматови с основател кан Ахмат. А  дългогодишната спътница на Ана Ахматова Лидия Чуковска в своята книга е оставила едно свидетелство: "Ана Андреевна величествено седеше на дивана и с царствено излъчване покровителстваше разговора с присъстващите. - Имаше ли българи? - попитаха я. - Имаше - отвърна тя. - Аз приех техните чевства на верноподани поданици." Известният руски изледовател проф. Алфред Халилов в книгата си „500 руски фамилии от български произход” в бележката за Анна Ахматова също отбелязва, че прабаба й Прасковя Федосеевна произхожда от семейството на сибирските дворяни Ахматови.
Посетете Виртуалния музей на Анна Ахматова в Е` Библиотека "Паметта на българите", за да научите повече за великата поетеса с български произход... И още

.

.

Валери Кинов - археолог, директор на музей Аладжа манастир

Роден е на 13 септември.1952 година в град Мизия. През 1975 година завършва Исторически факултет на СУ”Климент Охридски” – специалност история, профил археология.
След завършване на висшето си образование, работи през 1977-78 одина в Дирекция “Културно-историческо наследство”– Варна и взе участие в разкопките на Варненския халколитен некропол. А от 1981 г. до 1989 година бе на работа в Дирекция “Култура” към Община Варна като организатор на международни културни прояви.
От месец март на 1990 година започва работа в Регионален исторически музей – Варна като уредник на музеен обект “Аладжа манастир”.
В продължение на двадесет години той се занимава с проучване на бита и културата на монасите от средновековните скалните манастири в България. Проучва архивите на основоположниците на българската археология – Карел и Херман Шкорпил и Варненското археологическо дружество, свързани с опазването и популяризирането на Аладжа манастир като ценен културен паметник, музеен и туристически център... И още   

.

.

Валери Петров - гражданин на Европа за 2013 година

Роден е на 22 април 1920 г. в Соэия. Бяаща му Нисим Меворах бе виден адвокат, общественик и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му Мария Метпрова бе преподавателка по френски език. Той учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г, когато завършва гимназия. Първите си стихове печата през 1936 г. в сп.

"Ученически подем". Подписва ги с фамилията на майка си. "Защото тогава беше трудно да се печата с име на евреин" – спомня си писателят. През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север", изд. "Д.Чилингиров", с псевдоним Асен Раковски.
През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет, работи в Радио "София" и участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател. След войната е един от основателите в. "Стършел" (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През 1949 г. излиза стихосбирката му "Стихотворения"... И още 

.

Д-р Албина Хайруллина-Валиева

Родена е в Татарстан - древната Волжка България. Тя е доктор по филологическите науки на Института за език, литература и изкуство "Г. Ибрахимов" при Академията на науките на Република Татарстстан. Тя е експерт на Евразийския център за международни изследвания при Федералния университет в Казан. През 2009 година д-р Хайруллина провежда пост-докторско изследване във Факултета по хуманитарни и социални науки при Университета Алгарве - Португалия.

Нейният изследователски труд получи висока оценка от научния съвет на университета с пропоръка да бъде публикуван. През 2011 година това изследване е издадено на английски езив в България от Националната библиотека "Св. Сн. Кирил и Методий". В изследването си тя изтъква един от най-обаятелните аспекти на древната евразийска история и култура... И още 

.

Варна - Европейска младежка столица

През 2017 година Варна ще носи това престижно звани То стана ясно на 19 ноември 2014 година. Победителят в конкурса беше обявен на церемония в румънския град Клуж-Напока, който е младежка столица за 2015 г., по време на заседанието на генералната Асамблея на Европейския младежки форум.Във финалната фаза на надпреварата Варна се конкурираше с градовете Кашкайш от Португалия, Галуей от Ирландия и Перуджа от Италия.

Европейска младежка столица е титла, която се присъжда на европейски град за период от една година. Победата означава, че всички младежки форуми на организации от цяла Европа през 2017 ще се проведат във Варна. Титлата няма конкретно парично измерение, но притежателят и получава приоритетно финансиране на младежките си проекти по всички европейски финансови инструменти. Освен това, за осигуряване на домакинството се очаква и значителна финансова подкрепа от републиканския бюджет, обявиха от общината... И още  

.

Солницата в Провадия, най-старият град-крепост на Европа

.

Центърът на града и ритуални гробове

.

Проф. д-р Васил Николов, който откри град-крепост на 6500 години

Роден е в Бяла Слатина на 31 декември 1951 година. Известният наш археолог завършва СУ „Кл. Охридски” през 1976 година. Десет години ръководи секция „Праистория” в Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. За известен период той оглавява тази престижна институция. През 1991 - 1993 г. е Хумболтов стипендиант в Германия. През 1999 г. става професор. Председател е на Хумболтовия съюз в България. Има пет издадени книги.

Носител е на Златна диплома за принос за развитието на европейската наука, както и Златна значка и Златна карта. Участник е в множество археологически разкопки. Автор на статии, студии и монографии.

Ръководител е на екипа, който проучва археологическия обект „Солница, каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Христа". Той даказва, че това древно населено място е първия град-крепост на Европа... И още  

.

Валя Младенова Балканска - гласът на България в Космоса

Тя е известна у нас и по света българска народна певица. Започва през 1960 г. като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопа" - Смолян.

В репертоара ѝ, представян по цял свят, влизат песни като "Шар планино", "Девойко, бално ли ти е", "Триста са пушки пукнали", "Хайдутине се молеха", "А бре, юначе лудо и младо", "Горо ле, горо зелена", "Майчинко, стара майчинко", но най-известното ѝ изпълнение е "Излел е Делью хайдутин". Тази песен, изпята от Валя Балканска, е повод за национална радост и гордост, след като през 1977 г. неин запис е включен в Златна плоча, изпратена в космоса с двата американски космически кораба Вояджър, които през 2004 г. напуснаха пределите на Слънчевата система. 

По повод 60-тата си годишнина и за изключителни постижения в областта на певческото изкуство, през 2002 г. Валя Балканска е наградена с орден "Стара планина". Номинирана е за държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2005 г. За нея дъщерята на Николай Хайтов - Елена Хайтова, пише книгата си "Сама сред звездите" ... И още 

.
 
.

Ваня Монева - основател и диригент на прославения хор "Космически гласове"

Родена е във Велико Търново на 29 април 1954 година. Завършва Средното музикално училище в Русе, специалност пиано. Дипломира се в специалност "Хорово дирижиране" в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Васил Арнаудов. Работила като ръководител на хоровата школа в Казанлък. Била е главен диригент на народния хор на Българското национално радио. През 1994 г. основава и ръководи до днес хор "Космически гласове".

Ваня Монева се нарежда сред ярките имена в българското хорово изкуство. Носител е на отличието „Златна книга”, присъждена на личности, допринесли за развитието на българската култура.Тя бе наградена с почетния знак „Сърцето на София” за съхраняване на българските традиции и изкуство. През 2015 г. ръководения от нея хор "Космически гласове" получи Първата награда на най-големия световен хоров конкурс "Нека пеят народите" в Мюнхен... И още

.
Варненската морска градина
.
Има славна над 150-годишна история. Тя е най-големия парк на Бълканите с размери 820 декара. Обявена е за произведение на парковото изкуство. На север Морската градина непосредствено се свързва с парковете Евксиноград, "Светите Константин и Елена" и "Златните пясъци", така те изграждат чудно красива зелена огърлица по Варненското крайбрежие с обща площ над три хиляди декара.Те са изкуствени резервати за редки и защитени растения по морското крайбрежие на България. 
Огромно е значението на Морската градина за опресняване и пречистване на въздуха на все по-увеличаващия се град. Естествено й продължение към плажа и плавното преливане на парковия с морския ландшафт я прави уникална. Затова с основание се счита, че е една от най-красивите в Европа.

До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко вековни кавака, под които пладнува махленският добитък... И още

.

 .

Варненският аквариум

Неговата основна цел е да популяризира черноморската флора и фауна, хидрологията и хидрохимични особености на Черно море. Живата експозиция обхваща всички групи, които съставят фауната на Черно море. Най-много са видовете от средиземноморския комплекс, проникнали през Босфора. А общо Чермоморската рибна фауна има около 140 вида, от които важно стопанско значение са трицоната, сафридът, скумрията, паламудът, калканът, карагьозът, хамсията, кефаловите риби, попчетата и други. 

В Аквариума могат да се видят над 80 вида риби и други морски обитатели. В своите басейни те са разделени в няколко категории – черноморски, сладководни и екзотични видове. Особено интересни представители от черноморските риби са морската лястовица, морската котка, а също така и есетровите риби. Посетителите отделят голямо внимание и на колекцията раковини от тропическите морета... И още

.

.

Велимир Петров - художник

Роден е на 5 април 1939 година в град Русе, където живее и твори сега. Произхожда от семейство на банков чиновник и учителка, където всички изкуства са на почит. Братът — Александър Петров (1929–1991) е литератор и педагог, автор на повести и разкази на спортна тема. 

Негови картини са представени в галерии и частни колекции в Европа, САЩ и Азия. Притежава уникален стил, определян от критиците като: „Експлозия от чувства и многобагрови пиршества за окото, невъзможни за копиране и епигонство…“ ; носител е на отличителни награди.

Велимир участва редовно в изложбите, организирани от Асоциацията на българските художници. Периодично представя и самостоятелни изложби от най-новите си творби. Включен в плановете на Министерството на културата и СБХ, представя българското изкуство в чужбина със самостоятелни и групови изложби... И още 

.

"Вдигни очи" - химн на Демократичните промени в България

.

.

Веско Пантелеев – Ешкенази, Euro artstudio

Именитият български цигулар е роден през 1970 година в семейство на музиканти. Завършил е Националното музикално училище "Л. Пипков" в София и Държавната музикална академия "П. Владигеров", където учи цигулка при Ангелина Атанасова и проф. Петър Христосков.

Едва 11-годишен става концертмайстор н Euro artstudioа Детско-юношеската филхармония. През 1990 г. заминава за Лондон, завършва майсторски клас за солист-изпълнители при проф. Ифра Нийман и получава Solo Recital Diploma. Лауреат е на международните конкурси за цигулари "Виенявски" в Пекин и "Карл Флеш", Лондон. Концертира в Европа, САЩ, Южна Америка, Индия, Китай. 

Бил е солист на Софийската филхармония, Кралския Концертгебау оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър, Английския камерен оркестър, Симфоничния оркесър на Монте Карло, Симфоничния оркестър на Мексико сити, Холандския филхармоничен оркестър, Пражкия симфоничен оркестър, Ирландския национален симфоничен оркестър, Баховия камерен оркестър - Берлин и др. Участвал е в концерти заедно с Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Алексис Вайсенберг и други... И още

.

Виа Понтика - Черноморски път на прелетните птици 

Виа Понтика от латински: Via Pontica означа Черноморски път на прелетните птици. Това е древен път, който минава покрай Черно море. Започва от Константинопол и продължава през Аполония, Дебелт, Анхиало, Месемврия, Одесос, Бизон (в наши дни в България) и следва Калатис, Томи и Истрос (днес в Румъния).
Виа Понтика е наименованието и на един от главни маршрути на миграция на птиците от Европа към Африка. Минава през територията на България — над Странджа и по бреговата ивица на Черно море. Този маршрут следват много видове грабливи, водолюбиви и пойни птици, измежду които 78% от всички бели щъркели и цялата популация на розов пеликан в Европа, както и изключително редките видове царски орел, египетски и белоглав лешояд... И още

.

 

Първият български велосипед 

.

.

Конструиран и изработен в годините 1880-1882 в Нова Загора от местния уста Гено Арабаджията. На снимката Уста Гено с 3-годишния си внук Евгений Генов.

По онова време новото возило е малко известно в Европа, бумът на колелетата на Стария континент идва след 1889 г., когато в дните между 23 февруари и 3 март в Лайпциг-Германия, се провежда Първата световна изложба на велосипеди и велосипедни принадлежности.
Арабаджията създал своето дървено колело, когато бил едва на 19 година и предприел пътувания до близките село и Сливен. Специалистите определят това като истинско техническо чудо, тъй като той нямало откъде да е види първите велосипеди, а само чувал за тях от разказите на съседа си Рустем, който по това време учел медицина в Лондон. Гено, кой знае защо, нарекъл творението си "паяка", така и го наричали всички в Нова Загора... И още  

.

Вельо Горанов - мим № 1 на света 1980 г.

Той е най-известният български мим-актьор. Доайен на пантомимата и мимодрамата у нас и една от емблематичните фигури на безмълвното изкуство в Европа. През 1980 година на фестивала за пантомима и мимодрама в Лондон бе обявен за мим № 1 на света.

Роден е на 22 януари 1946 г. в Стара Загора. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" при проф. Боян Дановски.  Основател на студио "Пантомима" и на театър "Движение". Характерно за Вельо Горанов е създаването на мимопослания като недовършени разкази, своеобразни гатанки. Зрителят ги довършва сам, като ги разгадава. По този начин актьорът-мим  превръща пасивния наблюдател в залата в активен зрител-творец. Благодарение на това България е една от водещите страни в света на пантомимата. 
Незабравими са спектаклите му "Един мим разказва", "Дон Жуан", "Болеро", "Незавършен танц", "Швейк", донесли на създателя си и на страната ни много престижни международни награди. Последният  му значим проект в мимодрамата е по творчеството на Бекет с название "Вавилон"... И още

.

Вельо Горанов в ролята Мим в молитва

.

Проф. Виктор Чучков 

e световноизвестен пианист и композитор, когото музикалната критика нарича: „поет на звука, виртуоз, вълнуващ интерпретатор на Моцарт, Лист, Шопен”; според Енио Мориконе: „Музиката извира от всичките му клетки”;  а в-к „Corriere della Sera” обобщава: „Виктор Чучков може да бъде определен като един от най-добрите пианисти от Източна Европа”.
Проф. Виктор Чучков завършва Националната музикална академия „Проф. П. Владигеров” - София със специалностите „пиано” при проф. Лили Атанасова и „композиция” при проф. Веселин Стоянов. Печели стипендия за Римската консерватория “Санта Чечилия”, където изучава композиция и пиано и постъпва в класа на известния музикален педагог Карло Дзеки. Специализира камерна музика в Лятната академия “Киджана” в Сиена и пиано в Лятната академия в Таормина - Италия.
Концертира в най-прочутите зали, солист е на световно известни оркестри... И още 

.

Виолета Тончева, журналист-културолог

Завършила е немска филология и журналистика в Софийския университет  “Свети Климент Охридски”, втора специалност руски език, факултативно- английски език. Специализира в Berliner Rundfunk, Deutsche Welle Koeln, Нов български университет - София, BBC London и др. Работила в Радио Варна като редактор, заместник-главен редактор и като наблюдател на Българско национално радио.

Преводач на книги от немски език, лектор във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, модератор при премиери на книги, изложби и други културни събития. Автор на книги и критически студии.
Награди: за превод на научно-фантастична литература от Съюза на българските писатели за 1988 година; за радио-публицистика от Съюза на българските журналисти за 1998 година; за превод и авторство на критически текстове в сферата на културата от ХМ “Георги Велчев” за 2003 година; Номинация за наградата “Сирак Скитник” на Българското национално радио за 2005 година; Награда „Златното перо” на Съюза на българските журналисти за 2008 година.

.

Из Вечните песни на българите

.

.

Проф. Владимир Иванов - художник 

Роден е през 1946 година във Варна.Преподавател е по рисуване във Варненския Свободен Университет "Черноризец Храбър". Самостоятелни изложби:1978 - Sofia и Varna; 1985 - Sofia; 1990 - Dordrecht; 1991 - Ротердам; 1992 - Лайден; 1993 - Ландграф; 1994 - Amsterdam; 1998, 1999, 2000-2005 - Varna; 2002 - Sofia.
В групови изложби: Интерграфик, Берлин; 1981 -1989, 1995, 2003 - Varna; 1984 - Dordrecht (Хол.); 1985 - Гренхен (Швейц.); 1987 - Ljubljana (Юг.); 1988 - Торонто (Кан.); 1988 - Washington (САЩ); 1989 - Кувен (Бел.); 1989 - Тбилиси; 1989, 1990, 1992 - Канагава (Яп.); 1990 - Биела (Ит.); 1991 - Катовице (Пол.); 1991 - Фредрикстад (Нор.); 1994 - Ljubljana (Слов.); 1997 - Amsterdam (Хол.); 1998 - 2002 - 12 изложби с клуб ВАР/ Т/НА - Varna, Sofia; 1999 - Dordrecht (Хол.); 2000 - CD -ROM / Краков (Пол.); 2001 - Южна Корея; 2002 - Вироанвал (Бел.).
Творби на автора в колекции ( избрано): Графичен кабинет - Дрезден, Национална библиотека - Париж, Конгресна библиотека - Washington, колекция "Мейджи" - Токио и частни колекции... И още 

.

  Творба на проф. Владимир Иванов

.

Владимир Давидов - заслужил летописец

Роден е в Горна Оряховиица на 3 март 1925 година в семейство с осем деца. Има три висши образования - по икономика, организация на производството и право. Близо 70 години е летописец на своето време и на родния си град, затова с основание го наричат живата история на родния край. Той е почетен гражданин на Горна Оряховица.

Добросъвестно отдели десет години от живота си, за да издири данни за родословното дърво на Бурови през последните три века и през 2003 година издаде книга, посветена на тая знатна фамилия. Автор е на около 20 други биографични и краеведчески книги. Част от тях са събирани и писани в съавторство с друг горнооряховски краевед Михаил Михаййлов. Сред изданията са „Летопис на Горна Оряховица”, „Стихове и песни за Горна Оряховица”, хроника „Девет века Горна Оряховица”, "Летопис на образователното дело в Лясковец" и други. Голяма е неговата заслуги при  издирване на стари пощенски картички и снимки на Горна Оряховица... И още  

.

Горна Оряховица -  1905 година

.

Военноморски музей - Варна

Музеят е от най-старите културни институции в България.През 1883 г. офицери от Дунавската флотилия в Русе започват да събират старини. А през 1923 г. в приземния етаж на Девическата гимназия е открита експозицията на варненския Морски музей. От 1956 г., музеят става филиал на Националния военноисторически музей. Тогава се премества в красивата сграда на бул. "Приморски".

Експозициите на музея проследяват корабоплаването по бреговете на нашите земи от времето на похода на аргонавтите и на троянските войни. Възстановка на оръдейна палуба на военен ветроход от ХVІІІ век предлага ефекти на морска битка. Оригиналните предмети са незаменими по въздействие с автентичността си – находки от морското дъно, дула на корабни оръдия, рудан от ветроходен кораб, корабно оборудване, оръжия. Музеят е първопроходец в подводните археологически проучвания у нас и тук виртуално можете да се „гмурнете” под водата. Експонати, каквито в друг български музей няма, са носовите фигури. Те олицетворяват достойнството на кораба и носят късмет на екипажа му. В музея е запазено и част от оборудването на първия български кораб - яхта „Александър І”... И още

.

Кораб "Дръзки" - символ на българската морска бойна слава. Построен в началото на ХХ век, днес той е единственият в света запазен торпедоносец от този клас.

.

Фонд Волжска България - Чувашия

Съвместна инициатива на Общобългарския портал и Историко-културен фонд - Чувашия, град Чебоксари. Цели на начинанието:
1. Провеждане на научни конференции и кръгли заседания по проблеми на Древно българската цивилизация
2. Издаване на книги по теми, свързани с историята на Волжска България и история на чувашкия народ
3 Консолидация на патриотичните сили
4. Запознаване на чуждестранната общественост с работата на фонда
5 Обединение на материалните възможности за развитие историята и културата на чувашкия народ
6. Организиране на екскурзии в градовете Болгар, Биляр, Сувар, Уляновск, Нижни Новгород и други
7. Създаване на уеб сайт : http://chuvbolgari.ru/
Местоположението на Историко-културния фонд "Волжска България" е Русия, Чувашка Република, град Чебоксари
Ръководство на фонда: директор професор, доктор на историческите науки Димитриев Василий Димитриевич, зам-директор доктор на историческите науки, професор Тафаев Геннадий Ильич, членове Николай Увалиев - Варна, България, Николай Кондрашин - Чувашка Република и Ангел Христов - Шумен, България ... И още
.
.
  Болгар музей резерват - една от столиците на Волжска България. Навярно бъдещ обект в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, за вписване в който резерватът с основание е отправил своята кандидатура.
.

Вълшебните карстови изори край Девня

.

.

„По пътя от Варна за Провадия, близо до село Девня, в подножието на варовиковите хълмове, наречени Кайраци, се намират седем големи извора - описват в края на ХІХ век археолозите братя Херман и Карел Шкорпил. -Тези извори според Jordanes (Getica, ed Mommsen, p. 82), са бликали във вътрешността на древния римски град Marcianopolis. Изворите формират една река, наречена Девненска и се влива в близкото малко езеро. Водата от тези извори е винаги чиста и винаги извира с една и съща 18 градуса температура и с един и същ обем". 

Това са най-големите карстови извори в България с необикновени и звучни имена : Адата, Лудетината, Окото, Бездънният, Халкалията, Игрек, Вълшебният и са обвеени с антична легенда... И още  

.

Beлиĸoв Асен, фотограф-художник, влюбен в българското

Той e нa зряла възраст. Живee в Coфия, нo e poдoм oт гpaд Лeвcĸи. Въпpeĸи, чe по професия е тeĸcтилeн инжeнep, отдава много вpeмe на фoтoгpaфиятa. Личният му архив съдържа нeвepoятни cнимĸи oт Бългapия. „За мене фотографията е не само paзвлeчeниe, тя е моята истинска cтpacт“ - споделя той.

Зaпoчвa c пeйзaжи, нo пocтeпeннo ce нacoчиx ĸъм „Coциaлнaтa фoтoгpaфия", ĸoятo в oния вpeмeнa бeшe тeжĸa и cивa. Mнoгo cнимa пo вpeмe нa „Двopцoвия пpeвpaт“ 1989-1990. Πocлeдвa пepиoд в който cнима пpиpoдaта, пocлe ce зaпaли пo yличнaтa фoтoгpaфия - cитyaции, пopтpeти, нacтpoeния. Но намера себе си, като изцяло се отдава на документиране на българското, което най-добре е съхрънено във фoлĸлopа, в неговите мoтиви, нocии, нapoдни oбичaи и pитyaли."Осъзнах, че това e мoе задължение, на ĸoетo с удоволствие отдавам cвoбoднoтo си вpeмe. Oбичaм дa cнимaм нaвcяĸъдe в Бългapия. Родината ни имa cвoя невероятна ĸpacoтa и когато я погледна през обектива, изпитвам истинско вълнение - казва Асен Великов"... И още 

.

Снимка: Асен Великов

.

Верният до прецизност календар на древните българи

За него проф. М. Лонгон казва следното във френското списание “Население и общество”: "Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен. Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял свят, създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо .” (Цит. по книгата на Борис Чолпанов “Славата на България”, Военно издателство, София, 1988 г.

“Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тъй и днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!”(Г. С. Раковски, Ключ българскаго язика, цитат според Г. С. Раковски,Съчинения, том IV, София, 1988, с.194 )... И още 

.

Към Втора страница на буква 

.

.

Web Analytics