Първият велосипед в България

Конструиран и изработен в годините 1880-1882 в Нова Загора от местния уста Гено Арабаджията. На снимката Уста Гено с 3-годишния си внук Евгений Генов.

.
По онова време новото возило е малко известно в Европа, бумът на колелетата на Стария континент идва след 1889 г., когато в дните между 23 февруари и 3 март в Лайпциг-Германия, се провежда Първата световна изложба на велосипеди и велосипедни принадлежности.

Арабаджията създал своето колело, когато бил едва на 19 г. По този повод специалистите определят това като истинско техническо чудо, тъй като младият колар, който наследил занаята на баща си, нямало откъде да е види първите велосипеди, които хората карали в Англия. Той само чувал за тях от разказите на съседа си Рустем, който по това време учел медицина в Лондон. Когато се връщал през ваканциите в Нова Загора, той разказвал, че в далечната страна хората яхат "дървени коне". Гено слушал със зяпнали уста тези разкази и твърдо решил сам да си построи велосипед. Сам Гено, кой знае защо, нарекъл творението си "паяка", така и го наричали всички в Нова Загора. 

Измайсторил го от дърво и желязо върху коларския тезгях в работилничката на баща си. Задвижвал се с дървени педали, монтирани на предното голямо колело, защото нямал верига. Майсторът дори му сложил багажник отзад и летва отпред, пригодена за спирачка. Казват, че тази спирачка била истинска техническа революция, защото тогава файтоните наистина имали спирачки, но не и велосипедите, които се мяркали по улиците на западните градове.
. 

.

"Паякът" е изложен в музея в Нова Загора. Снимка Ваньо Стоилов

.
Някогашният уредник в музея Щилиян Русев разказва, че първото си пътешествие с колелото майсторът направил на 22 август 1882 г., когато отишъл с него на сбора в съседното село Езеро. Той въртял педалите, а десетки негови съграждани го следвали пешком с удивлението, че човек може да се задържи върху возило с две колела, без да падне.

По-късно самобитният творец стигнал с велосипеда си чак до Сливен. Там се представил в казармата на 11-и пехотен полк, а командирът му полковник Генчев строил на плаца всички войници да видят чудото и държал пламенна реч, в която сравнил "паяка" на новозагореца с тогавашния най-актуален удар на техниката - дирижаблите.

Историците имат данни, че едва през 1883-а - година след велосипедната разходка на уста Гено, в България е внесен за първи път велосипед от чужбина. Така че не Севлиево или Казанлък, а тъкмо Нова Загора може да претендира за люлка на българското колоездене, казват местните.
Велосипедът на майстор Гено стига до Пловдив през 1969 година, когато го показват на младежка техническа изложба. 

Откриването на първия български велосипед става случайно през 1961 година. Тогавашният директор на музея Митю Кънчев, който зърнал колелото, закачено да виси под сайванта в двора на майстора и склонил сина му Антон да го дари на музея. Сега "паякът" посреща гостите на музея още при влизането им, вляво от входа, спрял завинаги в стъклена витрина. Експонирането му е скромно. Поизбелял надпис сочи, че това е колелото на Гено Арабаджията от 1880 г. Багажникът му е изгубен през годините, но колелото изглежда точно така, както и на една от малкото запазени снимки на Уста Гено с него. Правена е през 1933 година. Върху седалката е 3-годишният тогава внук на майстора Евгений, до него позира гордият му дядо.

Внукът Евгений Генов, театрален режисьор, пише книгата "Хомо луденс и апатията", в която възкресява спомена за знаменития си дядо и неговото изобретение. Издадена е през 2007 година, когато се навършват  60 години от смъртта на Гено Арабджията. Тогава местният общински съвет прави посмъртно създателя на първия български велосипед почетен гражданин на Нова Загора.

Самият Гено много добре е съзнавал какво е създал и това личи от записките му, които внукът цитира в книгата си. "Кой подбуди в България велосипедизма", пита риторично за себе си Гено. Ако е имал късмет да се роди из Стара Европа или Северна Америка, е щял да остане под пари, смятат познавачи на живота му. Но майсторът създава "паяка" във времето, когато Нова Загора е град в Източна Румелия, а и думата патент не му е позната. България въвежда правен режим за защита на изобретенията чак през 1921 г., и то по силата на Ньойския договор, припомня в книгата си Евгений Генов.

. 

.
С изобретението си уста Гено Арабджията на практика е и първият български колоездач, а тъкмо колоезденето е най-равитият в България спорт поне до средата на 60-те години на миналия век. Но и тук майсторът от Нова Загора не е дочакал признание: до този момент не е издавана марка или възпоминателна монета за него, каквито идеи имало. Забравено е и предложението по време на традиционната колоездачна обиколка на България да се учреди награда на негово име за състезателите. По ирония на съдбата в последните години на живота си Гено Арабаджията е пазач на колодрума в родния си град.

Но той не е интересен само със споменатото  си изобретение. Майсторът колар се славел и като много добър обущар. Дори участва като доброволец в Балканската война, макар вече да е на почти 50 години. Там той правел на войниците обувки с дървени подметки.
Бил и превъзходен градинар, като много обичал да подрязва чемширите в двора си така, че да образуват различни фигури - лебед, камила, Крачун и Малчо. Свирел на булгарийка - вид гъдулка.

Внукът Евгений цитира и откъси от записките на дядо си, които нарича "тефтери дневници", от които личи, че майсторът, като буден човек на своето време, е мислел социално и не бил затворен само между стените на работилницата си. Някои от записките му, правени явно в първите десетилетия на миналия век, звучат актуално и днес. "Имало е религия, имало е почит, имало е срам. Днес това го няма", пише на едно място уста Гено. И на друго: "Къде остана песента "Не щеме ний богатства, не щеме ний пари." Ние, българите, сега живеем в робство, в най-голяма скъпотия и омраза помежду си. На богатия и петелът му снася яйца. През 500-те години под турско робство, каквато е била България, и сега е същото. Боже, вразуми управляващите ни и да напредне България!" Показателни са и съветите, които Арабаджията завещал на поколенията. Два от тях гласят: "Работи със сърце, продавай с цена!" и "Посади, тогаз умри!"

Освен в Нова Загора, където е оригиналът на "паяка", днес негови копия могат да се видят в София - в Музея на спорта и в Националния политехнически музей. Те са дело на новозагорския художник Христо Минчев-Стонса. Мнозина в града помнят какъв фурор предизвикал навремето нестандартният художник, когато карал възстановения от него "паяк" по улиците на Нова Загора. " Копието на първото българско колело при нас е много добро. То предизвиква голям интерес у посетителите, особено в по-младите", свидетелства управителят на Музея на спорта Катя Иванова.

.

Ден на велосипеда организира всяка година община Нова Загора. Снимка 24 Часа

.

Източник: Вестник 24 часа

.

Към Кинозалата на изобретателя Георги Георгиев