Създаване, цели и дейност на Варненската търговско - индустриална камара

.

Сградата на Щаба на Българските военно-морски сили на улица "Преслав" също е дело на Варненската търговско-индустриална камара, където в началото на ХХ век до 1944 година се е помещавала камарата (архив на Българската социална мрежа)

.

 СЪЗДАВАНЕ НА ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА И ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ

.

Реферат на Икономическия университет - Варна

 

Варненската търговско - индустриална камара е неправителствена, обществена организация, регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в която на доброволен принцип могат да членуват български и чуждестранни физически и юридически лица, които извършват стопанска дейност или търговско представителство на територията на региона Варна, в съответствие с българското законодателство.

Варненската камара, в едно с още три регионални структури, е учредена на 11 юни /стар стил/ 1895г. като камара на Североизточна България. Тя създава Българското параходно дружество /предходник на БМФ/, пощата и телеграфа, банковото дело, борсите и тържищата, цялата местна индустрия.

Идеята за откриване на търговско училище във Варна датира от първите години на нашето Освобождение. Варненската търговска камара първа в страната дораства до идеята за откриване на Средно търговско училище. През месец Юни 1904 г. бюрото на камарата назначава за директор на училището бившия преподавател в Свищовската търговска гимназия господин Цани Калянджиев , като му възлага да състави програмата и правилника, които се приемат в свиканата през лятото сесия и се одобряват от Министерството на търговията с наредба №1235 от 31.08.1904 г.

Училището е отворено за пръв път през учебната 1904 / 1905 г. под наименование: "Търговско практическо училище - гр. Варна" при Варненската търговско - индустриална камара. То се е помещавало в частно здание.

Първият директор на училището е Цани Калянджиев (до 15.09.1924 г.).

-         06.09.1904 г. – организиране на ученическо дружество “Развитие” в два отдела: образователен и за физическо възпитание

-         1906 г. – Закон за търговското образование, регламентиращ два типа търговски училища – нисши и средни

-         1906 г. – Разширяване на курса на училището на 4- годишен, с по-голям достъп до общообразователните предмети

-         06.09.1907 г. – откриване на училището в присъствието на бюрото на Варненската търговско – индустриална камара, членове на камарата и представители на гражданството.

През 1912 г. Варненската търговско - индустриална камара е започнала постройката на училищно здание, а в 1914 г. са започнали първите учебни занятия в него. Окончателното привършване на зданието е станало след Първата световна война.

.

 2. ПОЯВА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ

Не закъснява и появата на първото българско висше търговско училище. Идеята за създаването му е плод на стопанския и културния подем, характерен за края на първото десетилетие на миналия век, и на нарасналата необходимост от стопанско образование. В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско - индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея.

Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на търговско - индустриалната камара. Отпуснати са средства за бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на ХХV сесия на Варненската търговско - индустриална камара. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование.

Институционализирането на първото българско Висше търговско училище е осъществено на 28 септември 1920 г. със заповед на тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда. Така се създава вторият български университет /след софийския "Климент Охридски"/.

Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Учебните занятия започват през есента на 1921 г. в сградата на търговската гимназия, чийто трети етаж е построен специално за нуждите на висшето училище. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско - преславския митрополит Симеон. Приветствие поднася и лично цар Борис III. Присъстват членовете на търговската камара, банкери, търговци, индустриалци.

Първият ректор на Висшето търговско училище е радетелят за неговото създаване, проф. Цани Калянджиев. Роден е в Лясковец през 1866 г. Завършва гимназия във Варна, учи техническа химия в Московското императорско училище, завършва университета в Цюрих. Пет години живее в САЩ, където работи като химик във фабрика за производство на бои и химикали. През 1896 г. се завръща в България и постъпва като учител по химия в търговското училище в Свищов. Бил е химик в Министерството на търговията, в Дирекцията на народното здраве, преподавател в частното търговско училище в София. През 1904 г. Цани Калянджиев е поканен от Варненската търговско - индустриална камара да помогне за създаването на средно търговско училище в града.

През 1914 г. по негово настояване е построена сградата на търговското училище и се поставя въпросът за откриване на висше търговско училище. Търговската камара командирова Цани Калянджиев да проучи европейската университетска традиция и да потърси преподаватели. На 4 октомври 1921 г. във Варна се открива дълго жадуваното висше училище по търговия. Цани Калянджиев е назначен за ректор с научното звание “извънреден професор”.

След защита на научен труд е избран за редовен професор по стокознание. До 1933 г. той е ректор на висшето училище. Първите преподаватели във Висшето търговско училище са творчески личности, интелектуалци, които стават посредници между европейското културно пространство и едва прохождащата българска стопанска интелигенция.

.

  3. ДЕЙНОСТ НА ВИСШЕТО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ

Първият правилник, първите учебни планове и първите учебни програми на Висшето търговско училище са съставени по аналогична нормативна материя на Берлинското висше търговско училище, което има репутацията на най-модерното за времето си в цяла Европа. Правилникът регламентира подготовката на учители за средните търговски училища и следдипломно обучение на ревизори на търговски книги. До 1936 г. университетът подготвя икономисти с общ профил - счетоводители, финансови и търговски специалисти, а след това се формират два вида специалности - частно и народно стопанство, съществуващи до 1949 г.

До 1925 г. Висшето търговско училище е с двегодишен курс на обучение, каквато е и практиката в повечето европейски висши икономически училища. От учебната 1925/26 до учебната 1936/37 г. то е с тригодишен курс на обучение, а след 1937/38 г. е вече с четиригодишен курс на обучение.

През 86-годишното си съществуване варненската Алма матер сменя няколко пъти името си. До 1938 г. е Висше търговско училище, (известно под името Търговска академия). От 1938 до 1945 г. е Висше училище за стопански и социални науки, а от 1945 до 1953 г. - Варненски държавен университет “Св. Кирил Славянобългарски”. От 1953 до 1963 г. е Висш институт за народно стопанство, който от 1963 до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет - Варна, утвърден през 1995 г. от Народното събрание (ДВ, бр. 68/01.08.1995 г.).

.

 4. ДЕЙНОСТ НА ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА

До 1947 г., когато дейността на Варненската търговско - индустриална камара е преустановена, тя играе важна роля в икономическото издигане на града и района. Инициатор е за приемането на закони , които улесняват развитието на промишлеността, търговията и занаятите и стимулират лоялната конкуренция.

На 10 април 1991 г., 123 фирми и организации от Варна и областта вземат решение за възстановяване на камарата.

Днес, 15 години по-късно, нейни членове са почти всички големи фирми от региона, а също и средни и малки предприятия с предмет на дейност промишленост, строителство, транспорт, търговия и туризъм.

Членството във Варненска търговско - индустриална камара е доброволно. Камарата има преки, асоциирани и почетни членове и член-кореспонденти.

Варненската търговско - индустриална камара е учредител на Варненската стокова борса, на акционерното дружество „България – Кубан”, на високотехнологичен бизнес инкубатор, на световен търговски център – Варна. Тя поддържа постоянни връзки с подобни структури от Англия, Белгия, Германия, Гърция, Македония, Румъния, Русия, Турция, Украйна и Холандия.

.

Началният вид на сградата на Икономическия университет - Варна през 1921 година

.

Използвана литература

1.      С. Любенова, Т. Парушев, „Стопанска история”, ИУ, Варна, 2008 г.

2.      http://www.vcci.bg/index_bg.php

.

Към Членство във Варненската търговско-

индустриална камара

Web Analytics