РИТУАЛНИ ТЪЛКУВАНИЯ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ

ЦАРСКИ ГРОБ № 36

.

Характерно за Варненския халколитен некропол е разнообразието на погребални предмети и богатите дарове около намерените скелети или гробни ями. Златните предмети са повече от 3000 с тегло над 6 килограма. Голям  интерес всред учените предизвикват ритуалните тълкувания на всеки от тях и особено внимание се отделя на находките в така наречения Царски гроб № 36

.

В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати гробни дарове — тези гробове се тълкуват като символични погребения. В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета Сред тях виждаме диадема, обеци, огърлица, пекторал, гривни и колан. В цялостния ритуален контекст те могат да се разглеждат като алоформи на отделните части на човешкото тяло, които по предназначение трябва да украсяват главата, шията, гърдите и кръста. Предметите освен това не са просто нахвърляни в гроба, а грижливо подредени и са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога.

Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение, още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти чук-скиптър, шило, длето е предложена хипотезата за символично погребение на цар-жрец, който е и ковач-създател. От това наблюдение произтича важен извод, а именно, че степента на символизация е достигнала много високо равнище. Майсторите вече не се задоволяват с превръщането на битовия предмет в символ, те изготвят неговия "чист образ” – т.е. идеята за вещта, при това от скъп материал. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.

..

За древните хора златото има сакрална – знакова сила

.

Този извод е от голяма важност за тълкуването на всички символични гробове в некропола. През ІІ хил. пр.Хр., когато е разцвета на Критско-Микенската цивилизация – от всички религиозни символи, брадвата е бил най-важният. Със стилизирани модели на брадви, често изработвани от скъпоценни метали, били освещавани критските домове и дворци. Двойните брадви се използвали от жреците за жертвоприношенията на бикове в церемониите за омилостивяване на боговете. Изключително интересен за тълкуване е златният "бумеранг”. Има мнение, че това е всъщност модел на сърп – още един символичен образ, изработен от злато. В много мито-ритуални традиции сърпът и жътвата играят особено важна роля. Именно със сърп Кронос кастрирал баща си Уран и го свалил от трона на гръцките богове. Митичният тракийски цар Ликург осакатил с пелекиса сина си, като мислел че подрязва лоза. Възможно е отглас от тази легенда да е запазен и в българската народна митология, където срещаме разказа за св. Трифон Зарезан, който сам отрязал носа си с косера.

Във всички тези митове земеделското сечиво променя ролята си и от инструмент се превръща в оръжие. Както и чукът, сърпът кодира идеята за смяна на старото с новото, което го прави особено актуален атрибут в това погребение. Затова той вероятно е бил носен като амулет – както предполага дупчицата в горния край. Сред необичайните предмети в това погребение е и златна пластина във форма на дъга. Трудно е в нея да се долови някаква имитация на вещ от халколитната действителност. Проф. Иван  Маразов вижда в този предмет хомот. Чрез него животните са били впрягани в земеделската работа, т.е. в символичен план, той извежда подчиняване на животинското на човешкото,

.

идеята за победата на културното над дивото

.

.

Запрягането се среща в доста мито-ритуални традиции, както и в легендите за произхода на династиите. За да заеме престола, царят е длъжен да запрегне чудовищни животни (например Язон е трябвало да впрегне в плуга огнедишащи бикове, за да изоре, т.е. за да превърне в своя земята на бъдещото царство.)

Ако приемем подобна интерпретация, мястото на този предмет в гроб 36 е наравно с това на сърпа: двете различни сфери скотовъдството и земеделието, които кодират идеята за преход от едно състояние в друго. В същия гроб е положен и златен модел на астрагалус (ашик) Тази животинска кост се среща в много погребения от различни епохи, но единствено в некропола от Варна тя е направена от скъпоценен метал. Това автоматично би следвало да присъедини предмета към останалите атрибути с висок статус. Играчът късметлия бил считан за избраник на боговете независимо от неговите лични качества. Обратно – несполучливият играч бил отъждествяван с жертва или чужденец. Златният модел на астрагалус, намерен в гроб 36, несъмнено свидетелства за мито-ритуалното значение на играта с кости още през тази епоха. Може би това е

най-ранният известен досега на науката пример за "царски жребий”

.

Следователно, ашикът също трябва да се причисли към групата на другите царски инсигнии, съставляващи смислово най-важната част на това погребение.

В дясната страна на гроба, под дрехата, са били сложени и две златни апликации, изрязани по очертанията на фигурата на бик. Отново се натъкваме на две интерпретации: икономическата, която е определена от логиката, че стадата от бикове са били основата на благосъстоянието на халколитното общество и идеологическата. В царската идеология по-късно, именно стадото бикове става въплъщение на богатството на владетеля. Нещо повече: няма инициационен мит, в който ценностното изпитание на героя да не включва кражба на стада. Смяната на собственика поставя стадото в медиаторска позиция. Който сложи ръка върху стадото ще смени статуса си с по-висш, който загуби, слиза надолу в йерархията. Бикът също така е един от основните образи в иконографията на предходната неолитна епоха, което е сигурен показател и за неговото място в религиозните представи. Според всеобщото мнение на специалистите, в митологичните класификации бикът е знак на мъжкото начало. В Анатолия още през неолита образът на бика постоянно се появява наред с антропоморфното женско божество. Изследователите го схващат като зооморфно въплъщение на сина/съпруга на Великата богиня.

.

Отъждествяването на "мъжа” с "бика” е сред основните митологични универсалии

.

В шумерските глинени таблички и в критско-микенските документи думата "pu-wo” означавала едновремено и бик и мъж. В Шумер от ІІІ хил.пр. Хр. биковете олицетворявали силата на плодородието и божествеността. Идентично е положението и в Крит от ІІ хил.пр.Хр. Минойците поставяли около светилищата си гигантски каменни бичи рога и по този начин означавали земята като свещена. По време на кризи пък пренасяли на боговете си в жертва бикове и омилостивявали с кръвта им богинята на земята. Така може да се обясни и появата на животинските фигурки в гроб 36 от VІ-V хил.пр, а тяхната семиотична стойност нараства от обстоятелството, че са изработени от злато.Хр.
Атрибутите от гроб 36 насочват към трите основни икономически сфери на древното общество, оставило в този некропол: металургията (наборът ковашки инструменти), земеделието (сърпът), скотовъдството (животинските фигурки и апликациите-рога). Ако в гроба се съдържаше тяло, то би било тълкувано като синтез на тези основни социално-икономически функции. Тялото обаче липсва, макар чрез предметите да е обозначена идеята за него. Самите предмети също не са реални сечива, а техни знаци. Както заровените предмети имитират реално погребение, така и самите инструменти имитират реални сечива или животни. С две думи: и погребението и атрибутите в него са на едно и също концептуално равнище – символично. И все пак остава открит въпросът

.

Защо в това богато погребение липсва тяло?

.

Според проф. Иван Маразов в гроб 36 за пръв път в човешката история се среща обичаят ритуална субституция на царя. Тази практика е изключително разпространена в архаичните култури. Тя е свързана с идеята за сакралния цар. Той бил избиран за определен срок, т.е., самият той въплъщавал определен времеви цикъл (например критският цар Минос на всеки 9 години трябвало да обновява властта си; тракийският цар Залмоксис изчезвал на всеки 4 години и пр.) След изтичането на срока царят е трябвало да бъде сменен, защото със свършването на времето се изчерпвала и неговата жизнена сила и той не бил повече в състояние да осигурява плодородие и изобилие на обществото. Има сведения, че по тази причина свещеният цар бил убиван. Много често, обаче, в този ритуал царят бил заместван от друг владетел: в Месопотамия това били благородни младежи, в древна Тракия заместникът бил избиран по жребий сред най-достойните, у хетите той бил престъпник или военнопленник и пр. По време на обреда реалният цар бил лишаван от атрибутите на властта: били му отнемани дрехите, короната, скиптъра и той слизал от трона. Това означавало всъщност неговата политическа смърт. Защото, както стана по-горе ясно, царската институция е безразлична към личностните качества на самия владетел: той е избран от божеството, длъжен е да подчинява поведението си на сложна система от ритуали.

Царят е най-високо семиотизираната личност в архаичното общество, затова не физическата му природа, а знаковата му същност е социално значима. Лишен от атрибутите си, царят престава да съществува. Така с политическата смърт на царя се отбелязвал краят на времевия цикъл. Старите инсигнии, кодиращи изминалия срок, умирали вместо самия владетел. След това неговият субститут (заместник в ритуала) бил убиван или изгонван от страната, а царят отново се раждал като цар, снабден с нови атрибути на властта.

Така може да се обясни защо в царския гроб 36 липсва тялото на царя, а вероятно е погребано в гроб 43. Според древните царят изобщо не притежава тяло. Като персонификация на самата институция, той е система от знаци, символизиращи всички аспекти на властта и задълженията му.

.


 гроб № 43 на Варненския халколитен некропол

Царят е най-високо семиотизираната личност в архаичното общество, затова не физическата му природа, а знаковата му същност е социално значима. Лишен от атрибутите си, царят престава да съществува. Така с политическата смърт на царя се отбелязвал краят на времевия цикъл. Старите инсигнии, кодиращи изминалия срок, умирали вместо самия владетел. След това неговият субститут (заместник в ритуала) бил убиван или изгонван от страната, а царят отново се раждал като цар, снабден с нови атрибути на властта.

Така може да се обясни защо в царския гроб 36 липсва тялото на царя, а вероятно е погребано в гроб 43. Според древните царят изобщо не притежава тяло. Като персонификация на самата институция, той е една система от знаци, символизиращи всички аспекти на властта и задълженията му.

.

Източник: Археологически музей - Варна

Специолно за Е`Библиотека Паметта на българите

.

Към Търсене на легендарната Култура Варна,

Черноморския потоп и Черноморската Атлантида

 

 

.

Web Analytics