Идеята за да изследвам Черноморския потоп в нашите земи се появи в мен след като бяха проведени изследвания, свързани с катастрофални събития, разразили се в Черно море преди 7568 години - сподели проф. Петко Димитров. - Тогава бреговите на най-голямото сладководно езеро в света са се намирали на десетки км. източно от Варна. В различни размери подобно е положението по всички брегове на черноморските страни. Нивото му тогава се е намирало на 80-120 м. по-ниско от сегашното. В резултат от екологична катастрофа огромно количество вода със соленост около 38 промила нахлува от Мраморно море. Така бързо черноморското сладководно езеро се превръща в солено море и големи брегови територии остават завинаги под водата.                                              Причините за екологичната катастрофа биха могли да бъдат две: нивото на Мраморно море е било по-високо и вследствие на натиска на водата,  преградата на Босфора не издържа и се скъсва. Причина може да е и земетресение. Знае се, че Анадолският разлом е силно сеизмична зона. Солената вода унищожава огромни количества сладководна риба, растения, планктон и настава сероводородно заразяване. Отровният газ дълго се задържа на повърхността, затова в древността са наричали Черно море – „море на смъртта”.                                                                                                                                                              Това наименование за нас бе важна отправка към шумерския епос за Гилгамеш. Там се споменава, че той пропътувал земите от столицата Урук, в който е царувал, до „морето на смъртта”, търсейки първообраза на своя древен град. Това е митология. Но трябва да се има предвид, че легендата от Библията за потопа е взета от Шумерския епос, създаден през 3200-3100 г. пр. Хр.  Това го доказва още преди стотина години и уредникът в Британския музей в Лондон Джолдж Смит, който разчете плочките от Ниневия, които имат връзка с темата.

.

По света са познати и други "потопи". Най-популярни са в Средиземно море, по бреговете на Япония и Индия. По бреговете на Средиземно море те се дължат на локални наводнения на цунами, предизвикани от изригванията на вулканите Санторин (XV в. пр.Хр.), Етна (V-VI хил. пр.Хр.), Стромболи и др. Тоест причината за наводненията там в известен смисъл не е била изненада, докато случилото се в Черноморското сладководно езеро е било невиждана и неочаквана дотогава катастрофа, причинена, както споменах, от скъсването на далечната преграда на Босфора. Водата не само е заляла неочаквано обитаеми територии, но е предизвикала сероводородното заразяване. Бедствието вероятно е било придружено от земетресения и разруха. Местното население не е могло да си обясни бедствието с друго освен с божията намеса и така то се превърнало в прототип на библейския потоп.

.

.
Карта на Черно море. В син цвят е сладководното езеро, в червен и жълт цвят е соления водоем след нахлуване през Босфора на водата от Мраморно море. Архив на проф. Петко Димитров.

С нахлуването на огромното количество вода, започва повишаването й с 10-12 см. на денонощие, като постепенно водното равнище на Черноморския басейн се повишава с 120-130 метра. Хората, които са живели на самия бряг, започват да се изместват към вътрешността, но водата като враг продължава да ги преследва. Появяват се жизнено важни проблеми - липсата на храна и сладководна вода за пиене от хора и животни, населението изведнъж изгубва поминъка си. Започва повсеместно преселване. Основният поток от хора се насочва на юг към  Месопотамия, Египет,Акад, Северна Индия; други  се отправят към Европа по най-естествения път - река Дунав. За това говорят проучвания на редица селища, които се намират в района на днешна Сърбия и Бесарабия. От  изключително значение е, че където и да се установяват, те развиват

През 1984 година имах невероятна възможност да участвам в международния проект „Атлантида”. Поканиха ме руснаците да бъда член на екипа им. Участваха французи, италианци и други. Инициатори бяха гърците. Първоначалните проучвания бяха в района на Средиземно море и Атлантическия океан до бреговете на Мароко и Португалия, до така наречената верига „Подковата”. Там, спускайки се с гръцката подводна лодка, имах възможност да попадна на древните брегове на океана – от 18 хиляди години и то на 130 метра дълбочина. 

Не намерихме Атлантида. Това, което се предполагаше, че е Атлантида, бяха естествени образувания вследствие на природните вулкани. На пръв поглед само те приличаха отдалеч на останки от древни градове. Тогава на връщане от експедицията в Гърция изразих пред ръководителя на експедицията мнение, че търсената Атлантида може би е в Черно море. Той се заинтригува и ми препоръча да помисля над проект, да го оформя и да потърсим заедно пътища да се финансира.

                                             Подготовка за дълбоководно спускане на Петко Димитров през 1985 г. 

.

На дълбочина около 95 метра попаднах на симетрични дупки. Прецених, че са резултат от човешка дейност. Помислих, че това са останки от стар пристан или наколно селище. Плувах навътре и видях издатина, Оказа се каменна чиния, която нарекохме „чинията на Ной”. Тогава окончателно се оформи теорията ни за потопа в Черно море. Жалко, че не може да се определи възрастта чинията, защото може да се определи само възрастта на камъка, а не и времето на изработката й.

Първият важен резултат от тези проучвания бе установяване на брегови линии, тяхната вътрешна и външна граница, а също и диагностика на древните брегови форми като валове, бардове и дюни и характеристика на седиментния материал, от който са изградени. На второ място бе направена сонарна снимка с цел да се открият микроформи на релефа и възможни останки от артефакти, които по-късно бяха изследвани.

Установени бяха и биологични видове от черноморското езеро, което е било пресноводно, вследствие на потопа измират или мигрират в устията на реките, какъвто е примерът с мидата Dreissena rostriformis. На тяхно място постепенно се настаняват средиземноморски видове, характеризиращи висока соленост. Всъщност това е един от най-главните аргументи за потопа - рязка смяна на биологическите съобщества.

теорията за потопа вече получи своето потвърждение и затвърди убеждението на професор Уилиам Райън в нашата правота.

Отново получихме датировката на "Културата Варна" и на потопа от взетите проби чрез радио-въглеродния метод, а те станаха повече от 500 броя в границите от 7560 до 8200 години, смятано от днес - 2015 г.

.

Картата съставихме с проф. Уилям Райън - Колумбийския университет - Сащ на предполагаеми културни обекти в Черно море. Номер 39 сочи обект, където на 60 км от брега са открити подводни следи на предполагаемо селище. 

Черно море има много научни тайни, които разгадани

ще обогатят човешката цивилизация

Преди да си замине от България, проф. Уйлиам Райън, съавтор на общата ни книга "Ноевият потоп", заяви, че крайно доволен от резултатите от експедицията и е убеден в нашата правота, че "Черно море има много научни тайни, които разгадани ще обогатят човешката цивилизация". Един от фактите, които са го впечатлили най-вече е рязката граница между солена и сладка биологична среда, открита при сондажите, а това говори, че промените са настъпили твърде бързо и са били катастрофални. Професорът сподели и възмущението си, че научният свят има вече достатъчно доказателства да се твърди, че началото на цивилизацията е именно по земите на днешни България и Сърбия, но за съжаление все още масово се смята, че то е в Месопотамия, Гърция и Рим.

Значим успех на експедицията, според него, бе очертанията на останали под водата селища, за които се предполага, че са обитавани от представители на "Култура Варна", която била толкова развита, че първа в света добива и обработва злато, открито в огромни количества във Варненския некропол, построява сложни мегалитни конструкции и храмове; създава солната индустрия и поставя началото на първата протописменост. След бедствието оцелялото население, живеещо около Черно море, се пръсва по света и дава началото на  шумерската цивилизация, на Великата тракийска и културата Винча в Сърбия. Все още тези жители ги наричат пелазги (пелазги на стгр, бълазги на стбг - бел. Петко Димитров), траки, скити, кимери. Един важен научен въпрос, който чака решение - на всеслушание каза в заключение проф. Райън.

Ако видите антропологичната въстановка на проф. Йордан Йорданов на погребания вожд-жрец от гроб 43 на Варненския халколитен некропол, ще ви направи впечатление, че той има индоевропейски черти, черноглав и висок е 172 см. Това са хората, които вероятно са се преселили в Шумер и в споменатите по-преди земи. Но вероятно много от тях са останали тук и имам основание да ги нарека Протобългари. Направих си труда да погледна в телефонния указател на Варна и Бургас, открих, че в двата града има поне 50-60 фамилии Ноеви. Нищо чудно да има препредаване на името на мъдреца Ной. В село Аврен има също много ноевци. Защото където и да са мигрирали древните хора, голяма част са останали, защото тук има невероятен климат. Имало го е и преди 8 000 години. Близо са големи солници за насъщни нужди на населението и животните им, а солта е била скъпо струваща стока, с която се е купувало всичко. Тук са рудниците с природни изкопаеми. Само във Варненския некропол бяха намерени стотици килотрами медни сечива. Във всички предмети и артефакти прозира наличието на една древна високоразвита цивилизация. Неслучайно мнозина учени твърдят, че траките са нейни приемници. Това е и моето мнение.

.

Накрая искам да подчертая, че близо 60 години съм работил и работя за проучване на Черно море и го познавам в подробности. Отговарям за всяка своя дума и за всяко мое твърдение, имам своите железни аргументи, които  водят до истината за екологичната катастрофа в най-голямото сладководно езеро в света. Потопът в Черно море е датиран от Jones & Gagnon през 1994 г. (чрез калибрирано радиовъглероден тандемен ускорител) около 5 600 г.пр.Хр. (плюс – минус 50 години).

Проф. Петко Димитров - океанолог в БАН. Снимки - личен архив

.Към Кинозалата на древна "Култура Варна"