ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ПОРТРЕТИСТИ НА СВОЕТО ВРЕМЕ

.

Художник, който знае 12 езика, свири на пиано и разбира от техника. Сред приятелите му са такива велики умове като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру,Николай Рьорих, Ромен Ролан и редица други. Признат е като един от най-добрите портретисти на своето време.Обиколил е десетки страни по света и навсякъде се е представял като художник от Варна, винаги е подписвал картините си Boris Georgiev di Varna. Роден в морския град преди 126 години, животът му повече прилича на увлекателна приказка.

.

Трудно начало

Роден на 1 ноември 1888 година във Варна. Расте в семейството на шивач кожухар, преселил се във Варна от Свищов. Явно за баща му Георги Хараламбиев е било непосилно да издържа финансово шестчленното семейство. Когато е на 14 години, фамилията решава да замине за Русия. В Петербург бащата продължава професията си, а Борис още като ученик се налага да се включи в издръжката и грижите за двете си сестри Катерина и Дечка и брат си Филип. Периодът е тежък и изпълнен с лишения.

Започва да прави портрети на посетители в заведенията на големия град, за да осигури допълнителни доходи. Интересът към изкуството му обаче е далеч по-сериозен. По собствените му думи "още от детство почувствах призвание към живописта и когато имах щастието да опозная гениите и безсмъртните творби на Ренесанса, разбрах, че изкуството е вечна ценност, извън времето и модата." С помощта на меценати след гимназията Борис Георгиев се записва в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата, което се ръководи от Николай Рьорих.

Именно той открива таланта му на портретист и оказва силно влияние върху оформянето му като художник, но също така и върху неговото духовно развитие. Борис е привлечен от теориите на Рьорих, че всичко в природата има душа и именно тези схващания проличават по-късно в голяма част от платната му. През 1909 г. той заминава за Мюнхен, където следва живопис в Баварската кралска академия при Анжело Янк, един от създателите на сецесиона, и при Петер фон Холм, майстор на графиката. От тях художникът усвоява сигурният рисунък, който се превръща в негово характерно изразно средство. Посещава лекции по философия, архитектура, агрономство.

.

.
Пеш от Мюнхен до Неапол

Италия е страната, която привлича като магнит Борис Георгиев още от времето, в което разлиства първата илюстрована книга с картини от Ренесанса. С първата лятната ваканция, която идва на обучението в Мюнхен, художникът решава да посети своята мечта. Липсата на пари не е в състояние да го разколебае и той минава огромното разстояние от Мюнхен до Неапол пеш.

Като истински скиталец той предприема своите пътешествия само с торба на гърба и тояга в ръка. По време на ваканциите пътува, за да види паметниците на изкуството в Гърция, Египет, Мароко, музеите и галериите в Европа във Финландия, Швеция, Норвегия, Холандия, Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Италия, Великобритания. С параход обикаля северните брегове на Африка. Бедността и гладът, които вижда, съпътстват и него. Работи като дърводелец, монтьор в автомобилен гараж, акордира пиана.

Но големите градове го отблъскват. Именно по улиците той вижда онова, което най-много го огорчава - конфликтът между личността и средата. За да избяга от тази действителност, художникът се премества да живее в италианските Алпи. В местността Вал Сугано той заживява заедно с по-малката си сестра Катя. Отшелническият живот дава тласък на творчеството му и той създава първите си живописни творби. Модел в картините му от този период е любимата сестра, за която той казва: ""По своята изключителна духовност тя беше същество не от този свят."

Първата световна война го принуждава да напусне планината. Борис Георгиев е изправен и пред още една лична драма - смъртта на Катерина, която умира във Флоренция на 19 години. След смъртта й той създава "Скитникът и неговата сестра", станала по-късно една от най-известните му картини.

.

Приятел с велики личности

.

Рабиндранат Тагор

.

През 1921 г. Борис Георгиев довежда семейството си в България и подрежда свои картини във Варна. Следват няколко изложби в София, Търново, Стара Загора и Пловдив. През 1928 г. заминава за Берлин, където се запознава с Алберт Айнщайн. Приятелството, което се оформя между тях, година по-късно е причина за организирането на изложба в галерия "Шулте" на Борис Георгиев, която се осъществява със съдействието на великия учен. Изявата носи световна известност на художника като портретист. В знак на благодарност той рисува своя приятел и му подарява картината.

А Айнщайн казва за своя приятел: "Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, гдето далеч от земните неволи и страдания душата намира отмора. След като се съсредоточих в съзерцание върху портрета, който Вие ми направихте, чувствам нужда да ви благодаря от сърце. Ние, бедните сенки на една преходна действителност, чувстваме носталгия и неосъществима любов към друг, непостижим свят..."

.

Алберт Айнщайн

.
През 1931 г. Борис Георгиев успява да осъществи още една своя мечта - да замине за Индия. По време на пътуването с параход той се запознава с Махатма Ганди и неговата съпруга. Художникът тръгва по маршрута на Рьорих и прекосява цялата страна чак до Цейлон. Тъй като е по покана на Рабиндранат Тагор, с когото се познават от по-рано, художникът отново попада в компанията на политически личности като Джавахарлал Неру, двете хайдарабатски принцеси - Дуру Шевар и Нилуфар.

Принцеса Амрит Каур придружава Борис Георгиев до Хималаите, където той се срещна със своя учител Николай Рьорих. Сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион "Форд", с която пътешества пет години из цяла Индия, Хималаите и Тибет. Картините от индийския си цикъл нарича "В страната на Мировата скръб".

Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло. Поредицата портрети на Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов, кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Махатма Ганди и други световни имена от световната култура, увековечени от него, са подписани с "Борис Георгиев от Варна" (Boris Georgiev di Varna). Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, която дълги години се занимава с работата на художника, казва, че той "не е продавал картините си, а се е издържал с поръчки за портрети. Той е смятал, че не може да продава себе си".

.

Махатма Ганди
.
Художник космополит

"Чувствам насъщна вътрешна необходимост да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето и да чувам пеенето на птиците. В градовете аз не бих могъл да творя. В планината човек чувства по-ясно възвишеното, което живее в глъбините на душата му." Тези думи на Борис Георгиев най-точно отразяват вътрешната му потребност. Именно тя го въвлича в поредица безброй странствания, в търсене на нещо възвишено, по-красиво и добро. "В изкуството си той е виждал изповед, книга на живота си. Бил е своеборазен посланик на доброто, изпълнен с идеализъм.Той е бил харизматична личност, скромен, състрадателен, артистичен и най-малко егоистичният човек, както го определят италианците", излага изводите си Пламена Рачева.

Но през 1956 г., когато художникът се връща от Бразилия в Италия, се оказва, че модернистична Европа не е много благосклонна към Борис Георгиев. На 9 април 1962 г. той умира. Погребват го във Флоренция при сестра му Катя. На надгробната плоча е записано Boris Georgiev di Varna.

Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. с решение на Община Варна Художествената галерия е преименувана на Борис Георгиев. Девет години по-късно осиновената дъщеря на художника, Вирджиния Джакомети, която е негов законен наследник, подари 12 от най-значимите му произведения, които са в постоянната експозиция на Градската художествена галерия във Варна.

.

Огледало на душата

.

Източник: В-к Дневник

Подбор и обработка на снимките:

Николай Увалиев

.

Към Цветя от благословената земя 

.

Web Analytics