"МИРОВАТА СКРЪБ" КАРТИНА ВИДЕНИЕ НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

.„Преди да дойда до последната гара, аз ще оставя произведенията си на моята скъпа родина, за да си спомня за един нейн син, който с трудна борба и много скръб в живота си се е старал да покаже със своето изкуство, колкото и скромно да е то, че и ние българите сме сътрудничили в областта на общочовешките идеали.“ - 

.

Картината „Мирова скръб“. 

Подписът на всички негови картини е: Boris Georgiev di Varna

.

Картината "Мирова скръб" е създадена през 1914 година и принадлежи към първия период от творчеството на Борис Георгиев, когато той формира творческия си възглед за изкуството и го насочва към философско изразяване. Изображението на ранената сърна се превръща в метафора на „Мировата скръб“, която става основна тема за изкуството на художника.

Поводът е конкретна случка, многократно разказвана от автора. Една зимна вечер в алпийската хижа, където Борис Георгиев живее с по-малката си сестра Катя, се чуват ридания, подобни на детски плач. Художникът излиза навън и недалеч от прага си вижда смъртно ранена сърна, която плаче с човешки глас. От очите й, премрежени от смъртта, се ронят сълзи. Кръвта й се стича по белия сняг и още преди той да стигне до нея, сърната умира, като оставя в живота му спомен за безсмислената човешка жестокост. Твърди се, че картината „Мирова скръб“ е дала стимул на стотици интелектуалци да надигнат глас против невинните жертви на Първата световна война, а мнозина чувствителни хора да се откажат от месоядството. Затова

.

Световната критика определя творбата като пророческо видение

Друг изрзз на неговата "Мирова скръб" се проявява, когато е в Париж, който по онова време е сърцето на тъй нареченото „Модерно изкуство”. Френската столица го  разочарова дълбоко и той споделя своето огорчение с думите: -„Една деградация на човешкия дух, една оргия на тъмните сили на Злото, където от години се работи за разрушаването на човешката култура. Друга е мисията на истинското изкуство – то трябва да бъде вдъхновено не от формулата „изкуство за изкуството”, а от етични идеали, за да служи за духовното издигане на човечеството.”

.

"Аве Натура"

.

Той се усамотява сред високите италиански Алпи и сред овчарите на Монте Лефре и Трентино преосмисля целия извървян за 14 години път. Там обобщава своите богати впечатления от срещите си със значими хора и природни красоти като противовес на градската суета и вълшебен лек на скърби и тежнения. Там се раждат първите му задълбочени творби, сред които е и „Аве Натура” – портрет на скъпата му сестра Катя,  облечена като пастирка, облегнала глава на гегата си. По онова време тя живее при него, а дълбоката им духовна връзка датира още от детството. От този период е и неповторимото му платно „Мировата скръб” – изображението на простреляната сърна, затрогваща картина, която става неговото философско кредо. По-късно той я извайва върху надгробния камък на погребаната във Флоренция Катя, до която ще легне и той след края на своя пребогат на изживявания и творчество живот. Както се знае той винаги подписва художествените си творби "Boris Georgiev di Varna". На надгробната му плоча, когато умира на 9 април 1962 година, също е поставен този надпис.
.
.
В своето есе „Странникът – мечтател“, посветено на Боринс Георгиев, Петър Вангелов пише:

„Отшелническият живот в Алпите заедно с птичките, вековните дървета, вечните снегове, дълбоката небесна синева, могъщите върхове и милата си сестра Катя, се оказват мощен творчески стимул за Борис Георгиев. Чрез съзерцание и мистична вглъбеност той първо формя душата на картината, а след това я пренася на платното. Когато сяда пред статива, той не търси гледката, а състоянието. Благодарение на този извисен творчески похват Борис Георгиев съумява да предаде в творбите си необикновено широка палитра от художествени внушения: от радостта и вечната хармония, към които лети младото момиче в картината „Към вечността“, до болката на света, събрана в измъчения поглед на ранената сърна в картината „Мирова скръб“; от светлия идеал за човека, носител на мир, любов и милосърдие „Странстващият пастир“, до леката тъга и умората, натрупани в дългия живот на трудности, изпитания и скърби, примесени с мълчанието на мъдростта в картината „Майка ми“.

.

Картина "Майка ми"

.

Накрая ще спомена една мисъл на Рабиндранат Тагор, която е подходяща за поанта в образа на приятеля му Борис Георгиев: "Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е в изкуството, което води до онази крайна простота на една мелодия. Пътешественикът ще почука най-напред по всички чужди порти, за да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, за да намери най-накрая своята най-вътрешна светиня".

Пътешественикът с четката Борис Георгиев бе признат като един от най-добрите портретисти в света за своето време. През 1961 година негови приятели и почитатели организират в един от старинните дворци на Рим последната му изложба, която пресата оценява като „Триумф на човешкия гений”. Художникът - философ е носител на Ордена на италианската корона.

.


"Вечният път"

.

Николай Увалиев

При написването на статията са ползвани

и данни от архива на клуб ЮНЕСКО - Варна

.

Към "Странстващият пастир" - световен шедьовър на Boris Georgiev di Varna  

 

 

 

Web Analytics