Военноморският музей е между най-старите културни институти в България

.

Музеят е от най-старите културни институции в България.  През 1883 г. офицери от Дунавската флотилия в Русе започват да събират старини. През 1923 г. в приземния етаж на Девическата гимназия е открита експозицията на Морския музей.

.

Дълго време съществуването на музея и оцеляването му се дължи на обществената подкрепа на Българския морски сговор и чрез доброволни дарения. През 1956 г., музеят преминава под ведомството на МНО като Военноморски музей и като филиал на Националния военноисторически музей. Тогава се премества в сградата бул. "Приморски". Красивата сграда е построена в края на XIX век за италианския консул Асарето. Сега тук в експозицията на музея са включени почти 1000 експоната, което е едва един процент от богатството във фондовете му. Тя проследява хронологически корабоплаването по бреговете на нашите земи от дълбока древност. Каменните котви са свидетелства за корабоплаването край западния черноморски бряг от времето на похода на аргонавтите и на троянските войни.  Възстановка на товарен отсек на античен кораб, натоварен с амфори, допълва представите ни за далечните времена на гребното корабоплаване. Възстановка на оръдейна палуба на военен ветроход от ХVІІІ век предлага чрез картинни, фото пана и звукови ефекти на морска битка, да се възприеме по-пълно кораба като бойно средство. Но оригиналните предмети са незаменими по въздействие с автентичността си – находки от морското дъно, дула на корабни оръдия, рудан от ветроходен кораб, корабно оборудване, оръжия.

.

.

В музея можете и да се „гмурнете” под морското равнище чрез възстановката на морско дъно. В своята биография Военноморският музей има и постижението да бъде първопроходец в подводните археологически проучвания в България. 

Експонати, каквито в друг български музей няма, са носовите фигури. Те олицетворяват достойнството на кораба и носят късмет на екипажа му. В музея е запазено и част от оборудването на първия кораб, който България купува след Освобождението – яхта „Александър І”. Чрез моделите на кораби също може да се проследи българската морска и военноморска история. В откритата експозиция на музея могат да се видят колекция от морски и речни заградни мини, корабни котви от XVIII в. до наши дни, перископи, торпедни апарати, прожектори и корабни и брегови оръдия. Запазени са и торпедния катер 123 К и ветроходната яхта "Кор Кароли", с която през 1976-1977 г. капитан Георги Георгиев извършва първото българско самотно околосветско плаване. Сред експонатите на външната експозиция са и вертолетите тип МИ-4;КА 25 Ц, брегова ракетна пускова установка „Б-163- Сопка” с крилата ракета „С-2” и торпедния катер тип "Комсомолец", разположени непосредствено до района на музея.

В стотици хиляди се изчисляват посетителите, които в годините са минали през откритата и закритата експозиция на музея, където са изложени общо около 1200 бр. предмети. Има години, в които музеят е от най-посещаваните: през 1973 г. е връчена специална грамота на двумилионния посетител (считано от 1956 г.), а в отчетите от 80-те години на ХХ в. виждаме поредица от по 200 000 -250 000 посетители годишно.

Музеят е носител на орден „Кирил и Методий” І степен, с който е награден през 1973 г. по случай 50- годишнина от откриването на експозицията му във Варна

.

Подводницата "Слава", която ще се превърне в музеен експонат. Дължината й е 76 метра, ширина - 7 метра, с пълно оборудване тежи 1700 тона. Произведена е през 1959 година.

.

Източник: Сайта на Военно-морския музей  

.

Към Колекции на Военноморския музей

.

Web Analytics