.

.

Стоян Бъчваров

Български драматичен актьор и режисьор, един от пионерите на българския национален театър. Родът му е от Медвен, Котелско. Играе в различни театри в страната, в Народния театър в София, а през 1921 година създава Варненския общински театър, днес носещ неговото име.

Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани актьорски изпълнения на Стоян Бъчваров остава ролята на Едип.

.

Театърът на А. Страшимиров и С. Бъчваров на турне през 1909 г. Втората отляво надясно на първия ред е съпругата на Бъчваров, Николина. Снимка: ДА "Архиви".

.

След смяната на властта в общината, Бъчваров е освободен от длъжност. Той остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала „Ранков“. Наричат се Театър „Пробуда“.

Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., а след 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града. Умира в София през 1949 г.

По-важни негови роли са Тартюф („Тартюф“ от Молиер), Щастливцев („Лес“ от А. Н. Островски), Лука („На дъното“ от Максим Горки) и други. Постижения са участията му в киното — Хитър Петър в „Хитър Петър и Настрадин Ходжа“ (1939) и Хаджи Генчо в „Българи от старо време“ (1945, режисьор Д. Минков) и други.

Женен е за Николина (Коля) Бъчварова, също актриса. Заедно имат две деца — Вили и Крум. Братът на Стоян Бъчваров, Димо е първият кмет на село Медвен след Освобождението.Близки живи родственици на Стоян Бъчваров са известните актьори Грациела Бъчварова и Ути Бъчваров.

.

С творческата личност на Стоян Бъчваров Варненската трупа свързва всички най-важни дати от своите първи десетилетия. Освен, че той основава трупата, но и въвежда професионални правила, оформя репертоара, поставя и играе главните роли в много от спектаклите. От 1921 г. до последния си сезон (1934-1935) като директор-режисьор той успява да създаде и утвърди авторитета и творческото ниво на един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. Затова драматичният театър на Варна носи с достойнство неговото име.

.

  Творческият състав на Варненкия театър през 1933 година, снимка Регионална библиотека "П. Славейков" - Варна

.

Източник: Уикипедия

В публикацията са ползвани и данни от статията „За да се създаде нация,

най-напред трябва да се създаде театър”  на Виолета Тончева

.

Към Възраждането на театрална Варна 

.