ЗА ДА СЕ СЪЗДАДЕ НАЦИЯ, НАЙ-НАПРЕД ТРЯБВА ДА СЕ СЪЗДАДЕ ТЕАТЪР

..

Варненският театър в годината на своето открилване - 1932-ра.

Снимка: Библиотека "П.Р.Славейков"-Варна

.

„За да се създаде нация, най-напред трябва да се създаде театър”, постановява класикът на немската драматургия Йохан Волфганг Гьоте. „Няма съмнение, че позорището е едно от условията за развитието на един народ”, убеден е и основоположникът на българския театър Добри Войников, обобщавайки с езика на своето време взаимната обусловеност между националната идентичност и изкуството. 

 За развитието на театралното дело, като част от националната кауза и общия културен подем в началото на миналия век в България, варненската общественост има специален принос. Варненци не само ратуват за свой театър, а със забележителна енергия и всеотдайност му издигат дом – един истински храм на изкуството, който музите продължават да обитават вече почти век. На 26 март 1912 г. кметът на Варна Иван Церов, автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността”, преводач на Островски, полага основния камък за театралната сграда с думите: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила...”

.

Въпреки че последвалите войни забавят строежа, театралният дух не загива и през 1921 г., по предложение на кмета Димитър Кондов, общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа на Варна. За ръководната длъжност “директор-режисьор” е поканен именитият актьор от Народния театър Стоян Бъчваров, който сформира трупата и определя репертоарната политика. На 12 март 1921 г. театърът открива първия си сезон със съвременната пиеса “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, сега сцена Филиал, тогава дървена пристройката към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти.

.

Съставът на Варненския театър през 1926-27 г.

.

През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа в безпрецедентна дарителска кампания, в която „Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева.” В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на проекта на арх. Никола Лазаров, спечелил националния конкурс за новия театър на варненци. Завършил с държавна стипендия и отличие архитектура в Париж, талантливият карловец е един от най-добрите и най-продуктивни архитекти на своето време, автор на прекрасни сгради в София и страната, без които архитектурният облик на България днес е немислим.

Сградата на драматичния театър, типичен представител на неостиловете, впечатлява със заоблената барокова фасада, богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи и скулптурни изображения. Входните врати, издигнати на няколко стъпала, внушават тържественост при влизането в театъра. Елипсовиден вестибюл в стил сецесион и странични коридори водят към залата, а широки стълби - към светлите фоайета на балконите. Решена в класическата за театрите форма на подкова, залата разполага с ложи в близост до сцената, а заоблените овали на меките столове повтаряли извивките на балконите. Сградата завършва с мансарден покрив и овален купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните спираловидни стълби. В проекта на арх. Никола Лазаров, на определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков, цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1932 г.

На 29 октомври 1932 г. в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската трупа открива новия театрален сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера.

С Постановление № 152 на Министерски съвет от 28 юли 2010 г. се обединяват Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Оперно-филхармонично дружество Варна в новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна с директор Славчо Славов. След обединението ДТ „Стоян Бъчваров” запазва името си, а Оперно-филхармонично дружество Варна се преобразува в Държавна опера Варна. След проведения конкурс от 20 декември 2010 г. директор на ТМПЦ Варна става Даниела Димова.

.

Съставът на Варненския театър през 1933 година. Снимка: Библиотека "П.Р.Славейков" - Варна

.

Актьори

Списъкът на актьорите, превърнали се в знак за творческите постижения на театъра, започва със Стоян Бъчваров и продължава с Георги и Евгения Громова, Анна Феликсова, Венета Славчева, Васил Ляпчев, Преслав Петров, Яким Михов, Димитър Хаджиянев, Катя Динева, Илия Пенев, Пенка Божкова, Борис Луканов, Грациела Бъчварова, Евгени Бакалов, Георги Михов, Данаил Мишев, Стоян Алексиев, Стефка Симеонова, Йордан Мутафов, Дафинка Данаилова, Георги Велчовски и още много други. Емблематично място в дългата редица от актьори, играли на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров”, заемат поколенческите фамилии - дядото Христо Динев, дъщерята Катя Динева, внучката Юлияна Чернева, както разбира се и Грациела Бъчварова, чийто баща Васил е племенник на основоположника на Варненския театър Стоян Бъчваров.

В сегашния творчески екип влизат: Александър Илинденов, Антонио Угрински, Биляна Стоева, Валентин Митев, Васил Читанов, Веселина Михалкова, Владислав Виолинов, Гергана Плетньова, Даниела Викторова, Илиян Марков, Мариела Станчева, Мария Гинкова, Милена Кънева, Михаил Мутафов, Нели Вълканова, Николай Божков, Петя Петкова, Пламен Георгиев, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Симеон Лютаков, Стоян Радев, Теодора Михайлова, Христо Христов, Юлияна Чернева.

.

Награди

С много номинации, награди и селекции в национални и международни фестивали ще се запомнят постановките “Черна дупка” и “Клямзинският продавач или Майката” на Стоян Камбарев, “Прашка” на Георги Михалков, “Томас Бекет” от Жан Ануи, реж. Б. Чакринов, “Въздушният град” на Валерий Фокин, “Мяра за мяра” на Красимир Спасов, “Бастард”, “Марат/Сад”, “Пухеният” и “Крум” на Явор Гърдев, “Псета” на Георги Велчовски, “Жорж Данден” на София Ристевска, “Боряна” на Десислава Боева, “Домът на Бернарда Алба” на Стоян Радев Ге. К., „Калигула” на Явор Гърдев и т.н. Първата българска постановка по „Фауст” на Лилия Абаджиева (сезон 2010-2011) е отличена за най-добро представление на голяма сцена на фестивала „Сцена на кръстопът” – Пловдив 2010, а Лилия Абаджиева получава наградата за режисура и първата статуетка на фестивала; „Фауст” има и две номинации за наградите ИКАР на САБ - за сценография на Васил Абаджиев и за майсторско техническо изпълнение на екипа на театъра, начело с инж. Коста Костадинов.

Прочети повече

ДТ „Стоян Бъчваров” Варна отстоява имиджа си на един от водещите репертоарни театри в България със силна трупа от ярки актьорски присъствия, балансиран афиш от класически и съвременни произведения и високохудожествен продукт, адресиран към различни публики. Защото театърът е за всички...

 

В текста са използвани данни от публикации на Аглика Стефанова, Добрин Василев, Любомир Владков, Николай Йорданов и др. (Бел. а.)

 

Източник: Официалният сайт на Драматичен театър Варна

Автор:Виолета Тончева

Към Стоян Бъчваров - пионерът на българския национален театър

.

.

Web Analytics