Дълбоко проникновие в тайнството и философията на балета

.

.

Константин Илиев

.

Роден е на 21 март 1952 г. във Варна. От ранна детска възраст се занимава с балетно изкуство, първоначално при Пенка Стойчева, а след това – при Галина и Стефан Йорданови, които той счита за своите истински балетни педагози.

За първи път се качва на голямата сцена през 1960 г. в балетния спектакъл "По пътя на гърма" на Кара Караев, а от 1968 г. е премиер-солист на Варненската опера. Около 35 са централните роли в репертоара му, сред които в балетите: "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро", "Дон Кихот", "Бахчисарайски фонтан", "Ромео и Жулиета", "Спартак", "Жизел", "Раймонда" и др. Към тях се прибавят и многобройните му участия в балетните сцени от оперни и оперетни спектакли, мюзикли и балетни концерти.
В последните години Константин Илиев успешно се изявява като хореограф-постановчик. В това отношение работи в творчески тандем със своята дългогодишна партньорка на сцената – премиер-солистката на Варненската опера Екатерина Чешмеджиева, която понастоящем е и художествен ръководител на трупата. По негова хореография са балетните постановки “Остави ме да съм” – балетен спектакъл в 2 части по музика на Менделсон, Масне, Рихард Щраус и Вагнер; “Инстинкти” за експериментално студио за модерен балет; “Триада” и “Жестове”, балетните сцени от спектаклите на Варненската опера и на Детската опера, както и отделни фрагменти от балетни концерти на варненската балетна трупа при ОФД и на учениците от балетните класове на НУИ “Добри Христов”.

Освен във Варна Константин Илиев е поставял балетни спектакли и в чужбина – Германия и Италия. Преподавал е в Балетната академия на Ренато Греко и съпругата му Мария Тереза дел Медико в Рим.

.

Кадър от балетния спектакъл "Реквием" по музика на Моцарт. Хореография Константин Илиев

Скица на Константин Илиев без рамка. През последните три години балетът на Държавна опера Варна създава нов свой стил със специфична поетика. Постановките на „Дон Жуан”, „Стената” и други или не слизат от афишите, или вече получиха престижни награди. Обаче същинската физиономия на трупата е преди всичко в балетните пиеси на Константин Илиев, в техния впечатляващ драматургичен и хореографски текст.
Варненци помнят първите хореографии на Константин Илиев в мюзикълите „Лелята на Чарли”, „Том Сойер”, „Уестсайдска история” и „Мерилин Монро”, и тъкмо те са първият щрих в тази творческа скица. Всъщност щом моделът е хореограф, всичко започва и свършва с неговото тяло: когато не танцува, той рядко жестикулира, движи се ритмично и нервно, говори късо и тогава в погледа му слиза умното пространство между мозъка и зелените му очи.

На репетиции тонът му е авторитарен. Вечер препрочита философия и модерна психология, в компания обича да споменава за стотици интересни жени. На сцената е мускулест и скулптурен, импулсите в пластичните му жестове загребват или конструират едри пространства, с които моделира или надстроява телата на партньорите си.

Постановката на цялото му тяло звучи по-скоро архитектурно, отколкото танцувално, а завършващият акцент на пластиката му не е в стъпките, а в раменния пояс и пространството над главата. Понякога дори , че Константин Илиев режисира, танцувайки.

.


Вдъхновен танц на Екатерина Чешмеджиева и Константин Илиев

.

Източник: Морето.нет

И списание Простори

Към Съвременен прочит на класиката "Пепеляшка"

Web Analytics