.
От март 2013 г. Стефан Бояджиев е назначен за диригент на хора на Държавна опера - Варна, с ангажимент и като диригент на оркестъра. Така варненецът, роден през 1979 г., отново се завръща в родния си град след завършването на НУИ „Добри Христов” с пиано, следването в НМА „Панчо Владигеров” по специалностите „Оркестрово и хорово дирижиране”, дипломирането в НБУ – София, с бакалавърска степен и в АМТИИ в Пловдив с магистърска степен по оркестрово дирижиране.

Той е бил оркестров диригент в Пазарджик, София, Видин и Стара Загора, корепетитор в НМА, участвал е като диригент и певец в редица концерти в България и чужбина, а Варна все остава извън обсега на творческите му изяви. Но ето че съдбата пожелава точно той да заеме мястото на внезапно починалата и обичана от всички диригентка на Варненския оперен хор Малина Хубчева.

- Маестро Бояджиев, как се чувствате във Варненската опера?

- Чувствам се на мястото си. Струва ми се, че всичко, което съм правил досега, ми е било необходимо именно за да се върна, при това точно по този начин, в родния си град и във Варненската опера. Съжалявам, че не познавах Малина, но съм респектиран както от отношението и паметта на хористите за нея, така и от музикалната им култура и творчески навици, резултат от 17-годишната професионална отдаденост на Малина на Варненската опера. 

- Хористите приеха ли Ви вече и какво е Вашето разбиране за дистанцията между диригент и хористи? 
- Още на първата репетиция им заявих, че за мен работата е на първо място, а приятелството идва на втори план. Междувременно създадох хубави приятелства и мисля, че както колегите, така и аз се чувстваме добре заедно. Една от първите ми задачи бе да направя индивидуално прослушване, за да разбера с какви гласове и с какъв потенциал разполагам, в каква посока да насоча усилията си. Бях впечатлен от много доброто ниво, от музикалните и артистични заложби на хора като цяло и особено на някои колеги. Старая се да изграждам баланс в това най-важно партньорство между диригент и хор, но съзнавам, че има още много да се уча и тепърва да откривам нещата, които движат операта.

- Позната Ви е творческата позиция на диригента, пианиста, корепетитора – все дейности, свързани с операта, но реално за пръв път работите в голям оперен театър. Промяната изискваше ли пренастройка? 
- Вече споменах, че всичко, което съм правил досега, сякаш ме е подготвяло за този преход и ме е водило към операта. Бил съм диригент на хор и на оркестър, пианист, корепетитор и певец, така че, познавайки поотделно всички тези страни на оперното изкуство, сега ми е по-лесно в оперния театър. Например през лятото се наложи спешно да вляза в хора вместо един от тенорите и го направих с удоволствие. 
За мен е безкрайно любопитно и интересно, използвайки натрупания опит, да търся и създавам връзки между отделните звена в оперния спектакъл като цяло. Отвреме навреме се улавям, че на репетиция обръщам внимание повече на инструменталното начало, отколкото на драматургията, заложена в солистичните партии. Трябва ми време, за да станат ръцете ми удобни за всички. Оперният диригент синхронизира усилията на всички звена в операта, затова и неговото изкуство е най-сложно.

- След няколкото успешни спектакъла на „Царицата на чардаша” и „Луд гидия” предстои да дирижирате и „Трубадур”. Набелязахте ли си предварително някаква диригентска концепция, или предпочитате да отработвате даденостите в контекст?
- Относно последния „Луд гидия” - стана наистина добър спектакъл, получих много поздравления, но истинско предизвикателство за мен ще бъде оперната класика „Трубадур” на 11 декември по време на IV коледен музикален фестивал. 
Що се отнася до диригентската концепция, не бих казал, че се придържам към някакви предварително изградени схеми. Разчитам на музикалната си интуиция - тя никога не ме е подвеждала, когато изисквам определено темпо или щрих. Случва ми се обаче да искам и неща, в които първоначално искрено вярвам, но следвайки контекста, впоследствие ми се налага да ги преосмисля. Правя го, защото знам, че всяка интерпретация подлежи на усъвършенстване. Имам си и принцип, който спазвам, откакто се занимавам с музика въобще – да не съм доволен изцяло от моментния резултат и всеки следващ път да правя нещата по-добре. 

- В изкуството винаги има някой, който е по-добър или най-добър, когото следиш, комуто вярваш, с когото израстваш. Кои са Вашите примери в диригентското изкуство?
- Принципно избягвам да си създавам кумири, естествено, бих споменал световните величия, които всички знаем – Караян, Абадо, Бърнстейн, Чилибидаки, Мета и т.н. Най-вече искам да благодаря на моя преподавател в Пловдив маестро Георги Димитров, който успя за две години да ми даде нов поглед към оперното изкуство, най-вече при отразяване на характерите на героите в оркестровата партитура. Примерно, защо дадена музика е в определено темпо, динамика, защо партията има точно такъв щрих и още много други тънкости при изграждането на цялостния образ. 
В момента наблюдавам най-вече колегите около мен. От маестро Борислав Иванов всеки млад диригент може да се учи – със самата си осанка той излъчва увереност и спокойствие, които позволяват на музиката спокойно да се разгръща. Да диша музиката, както обичат да казват оркестрантите. 
Допада ми как Светослав Борисов ненатрапчиво, но сигурно, овладява оркестъра, придавайки на звученето лекота, елегантност и същевременно дълбочина. 

- Вашата работа като диригент пък заслужи ласкавата оценка на музикалната критичка Екатерина Дочева. В анализа си във в. „Култура” върху премиерата на „Травиата” в „Опера в Летния театър 2013” (бр. 27/19.VІІ.2013 г.) тя отбелязва: „Хорът – балансиран и стегнат като ансамбъл, е подготвен прецизно и с вкус от хормайстора Стефан Бояджиев”.

- Не очаквах подобна оценка. Тя ме радва, но и ми напомня, че винаги може още по-прецизно.

 
- Светослав Борисов ще дирижира Симфоничния концерт на 22 ноември, също в рамките на XIV коледен музикален фестивал, в който Вие ще се представите като пианист и солист. Двама диригенти на сцената, единият в ролята на пианист – какво обещава това преживяване?
- Може би трябва да започна с това, че за разлика от други места у нас, атмосферата във Варненската опера е спокойна и стимулира твореца, а директорката на Театрално-музикалния продуцентски център Даниела Димова е човек, отворен за нови идеи и промени. Благодарен съм, че тя прие предложението ми да изсвиря Концерт за пиано и оркестър №2 в до минор от Рахманинов – едно от най-красивите произведения в световната клавирна литература. В него има богата музикална и емоционална фактура с много романтика, изтънченост и драматизъм, които дават възможност за интересни интерпретации както на диригента, така и на солиста. Мен лично този концерт ме изкушава още от ученическите и студентските ми години – нещо като stand вy, на който, изглежда, най-сетне му е дошъл редът да излезе пред публика. 

- Какъв човек е Стефан Бояджиев извън музиката?
- И в музиката, и извън нея се старая да не губя чувството си за хумор, умея да признавам грешките си, понякога и да се самоиронизирам... Хобитата ми са свързани с дейности, покачващи адреналина – особено туризъм и алпинизъм. Изкачил съм доста върхове в България, но най-ценни са ми покоряването на най-високия връх в Австрия Grossglockner - почти 3800 м, и на два върха в Швейцарските Алпи, където стигнах до височина 4500 м. Всеки път, когато изпитанието приключи, усещам удовлетворение, но и известна тъга. И ми се иска отново да тръгна нагоре. 
- Към следващия връх.
- Да.

.

.

.

.