Поетичен салон на Румен Леонидов

.

.

И ОГЪНЯТ СИ СПОМНИ ЗА ИСКРАТА

.

Ще скъса синджира небесното псе,

ще стрие стъклата първият гръм

и тишината ще млъкне прегракнала.

И удар ще срути вселенския зид,

 някъде огън ще вирне глава.

Ще хрясне най-сетне последният гръм, 
И ще престанем да бъдем животни.

.

 

Съдържание на стихосбирката 

.

Мой малък, уплашен по рождение човек,
ти си връхна дреха на душата ми,
ти си едно жестоко изключение
в синдромите на тоя свят,
вкопчен в опашката на времето.
Мой малък, забравен, готов за подвиг човек!

.

Аз виждам нови хоризонти
и още по-нататък виждам
клюнът на щъркела червен,
който ме е донесъл,
и нарекъл,
и обрекъл
да бъда стон в утробата на мрака.
Братя...

 

Адамова ябълка
   Мой малък, уплашен по рождение човек,  На централна гара, Какво да ви изпея за спирачките?,  Животът продължава да ни превъзхожда,Не може празникът без мене да започне, За бялата душа на мълчаливеца, В 8 часа,
Когато приятелите - пияните ми ангели запеят, Аз съм свидетелят.

Звънец
   Птица, Ръкопис, Монолог на опитомената пчела, Бяс, Пълнолудие, Идва черният смок на нощта - стокилометровият, Звънец, Декември, Паника, Скъпа, недей да сънуваш Париж, Хайде да разходиме ботушите, Когато календарите...

.

Ако Лазар

.

Не знае никой още
дали властникът от вчера

днес ще се събуди властник,
не знае никой още,

дали личният шофьор на личността
не се е сетил най-после, че е личност...

Не знае никой в този час - 
защо завиждам на осмицата за двете нули,
защо на нулите изобщо не завиждам...

.

.

Понеже усмирителната риза ми беше къса,
обуха ме в чепиците на рицар,
нахлупиха ми шлема до очите, а ръцете ми -
отсякоха за всеки случай.
И понеже оттогава срещам само рицари,
тичам да ги ръкостискам,
тичам да ги ръкостискам,
тичам да ги ръкостискам.
И понякога оставам жив.

. 

Цената на безсмъртието е саможертвата

.

Леонид Янков Войводата

.

Цената на безсмъртието е саможертвата. В книгата си "Сляпа неделя", когато разказвах за моя прадядо Войводата Леонид Янков, 27-годишен в силата си мъж обречен и вречен в свободата, турих и един мъжки плач, наречен Гергьовден или Стани Гьорги, кървав Гьорги. В него съм си изревал душата: 

"Грабвай, Светли, дълго копие, дай Вардара да преминем. И от София до Скопие мъртвите деди да вдигнем. Кой не верва, да не верва. Брат со брат се не родее. Черни очи, мале черна, черна вода те люлее.

.

Тръба Тръби Гевгелия

Песен посветена на войводата Леонид Янков, дядо на поета Румен Леонидов 

.

.

.

.

.

 Към началната страница на сайта на Румен Леонидов

 

.

.

.

 

 

Web Analytics