Поет със сеизмична чувствителност

Като перифразирам Иван Динков, споделям: отглеждането на един поет е цял подвиг във всяка национална литература. Според мен най-трудно се отглеждат поетичните дарования. И неслучайно те сe броят на пръсти в родната ни словесност.

"Край на митологията" е несъмнено доказателство, че авторът й е дарование.

Румен Леонидов отдавна е разгадал тайния живот на думите, опитомил ги e и затова безпроблемно общува с тях, вдъхвайки им духовна мощ. Стихосбирката е съградена от кръвта на внезапни иронични изрази, посипали се върху белия лист:

Понеже усмирителната риза ми беше къса,
обуха ме в чепиците на рицар,
нахлупиха ми шлема до очите, а ръцете ми -
отсякоха за всеки случай.
И понеже оттогава срещам само рицари,
тичам да ги ръкостискам,
тичам да ги ръкостискам,
тичам да ги ръкостискам.
И понякога оставам жив.

Съзнанието на поета е овладяно от емоционално обагрената идея, чрез която се самоопределя:

Аз се подписвам спокойно
под собствените си мисли...

И без да е литературен законодател, Леонидов успява
със силата на поетичното слово да подчини фантазията на читателя, да наложи образа си, мирогледа си, да нанесе победа над читателя, чрез която победа единствено се осъществява литературното произведение.

Този поет винаги е бил с ясни естетически критерии и лична
позиция. И като всяка творческа индивидуалност търси нови пътища, прокарва нови идеи, които щедро споделя с читателя.
Леонидов спазва стародавното правило да не се вербуват съмишленици. Той не натрапва истината за себе си, за поезията, защото тя трябва да се заслужи.
Със стихотворението "Край на митологията", посветено
на незабравимия Константин Павлов, поетът потвърждава казаното от Марсел Пруст: „Можеш да разпознаеш щастието по болката, която остава, след като си отиде."
Чрез тази книга стигнах до прозрението, че благородниците на духа са винаги богати и всякога щедри. Безспорно Румен Леонидов е истински благородник. Той е неуморим радетел за красотата на идеите.
Не се наемам, а и това не е необходимо, да тълкувам сти-
ховете поотделно. За мен по-значим е фактът, че се срещаме с извънредно напредничав вкус, чужд на сложната изисканост. И затова при него отсъства всякаква поза.
В никакъв случай не мога да кажа, че стихосбирката е сполучлива, защото този израз не е преценка за художествените му постижения.

Докато я четях, в нея съзирах дръзки стихове - белег за майсторство. Всяко стихотворение е биография на сърцето му, обременено със сеизмична чувствителност. Румен Леонидов отдавна е приел писането като участ и съдба - съдба за завиждане.

Източник:

***

Сборникът "Уплашеният човек" съдържа 40 съчинения, записани от Леонидов през последните 11 години. Това са откровения, очищения, простосмъртни проповеди за великомъченици на словото, оставили знаци в Библията на българската поезия, очовечаващи скърби по неповторимия случай в сюжета на Вселената, наречен Константин Павлов, и за Простосмъртния пророк Радичков и неговото "Умиване лицето на Богородица". Тук са похвалното слово за Духа, за Храма, който никога няма да бъде осветен, литургии за принца на поезията Христо Фотев и за разлюляната камбанност Никола Фурнаджиев, надгробно слово за Христо Смирненски, усамотяване с Христо Ботев, който, ако беше жив, щеше да бъде безработен.
И още: за Пейо Яворов и демоните на българския дух, за одяконяването ни с Левски - извънбрачното дете на Свободата, за озаренията на сляпата светица Преподобна Стойна и феноменалната Слава Севрюкова, плюс осветлени, живи примери от мъртвите духовни настойници, както и няколко десни прави крошета, разтърсващи ченето на съвремието... Текстовете на Леонидов звучат акапелно, със своя акустика, и придобиват естеството на духовна материя, насъщни допълнения към природите на този поет.

Към Трябва ни нов пример, а не само нов премиер,

нацията има нужда не от стряскане, а от събуждане