Личност с трайна следа във времето

.

Румен Леонидов е роден на 17 май 1953 година в София, България. Правнук на войводата отВМОРО Леонид Янков. Редовно посещава лобното място на прадядо си, канен официално като гостуващ поет. Завършва Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

По време на комунизма работи във вестниците „Студентска трибуна“ и „Средношколско знаме“, а също и в списание „Факел“. В края на 80-те години сътрудничи на нелегалните дисидентски списания „Мост“ и „Глас“. След това работи в „Литературен вестник“, сп. „Български месечник“, БНТ, сп. „Власт“, сп. „Бизнес уик“, в. „Поглед“, в. „Класа“, сп. „Книжарница“, в. „Живот и Здраве“, в. „Животът днес“. Уволняван е общо 6 пъти[2].

Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия,Албания, Украйна, Молдова, Република Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели[3].

Награди[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Румен Леонидов е автор на 9 стихосбирки. В чужбина има публикувани два сборника - „Камък в блатото“ (1998, Скопие) и „Край на митологията“ (2007, Варшава).

Стихосбирки[редактиране | edit source]

  • „Предупреждение“ (1977)
  • „И огънят си спомни за искрата“ (1982)
  • „Голям и малък“ (1990)
  • „Неточните размери на живота“ (1995)
  • „Сънят на продавача“ (1997)
  • „Край на митологията“ (1997)
  • „Класически парчета“ (2000)
  • „Сляпата неделя“ (2011)

Други книги[редактиране | edit source]

  • „И огънят си спомни за искрата“ (2004)
  • „Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)“, 2006, послеслов
  • "Уплашеният човек" (2011)

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Румен Леонидов.
  1. ↑ www.bivol.bg
  2. ↑ „Най-уволняваните журналисти за свободата на вестниците“, интервю на Иван Бакалов с Румен Леонидов и Тодор Токин, e-vestnik.bg, 24 януари 2008
  3. ↑ liternet.bg Страница на Румен Леонидов в Литернет
  4. ↑ „Румен Леонидов: Когато от чутото те побият тръпки“, Public Republic, интервю на Росица Йотковска, 23 ноември 2008
  5. ↑ Живко Желев, „Румен Леонидов удави Мелник в кръв и вино“ на личния сайт на Живко Желев, 8 октомври 2008 г.
  6. ↑ Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов взеха Националната награда за поезия „Иван Николов“
Web Analytics