.
- Г-н Донев, гарантирани ли са пенсиите до 2035 г., каквото споразумение бе подписано между правителството, синдикатите и работодателите?
- Предвид демографското развитие на страната - едва ли. Но споразумението е крачка в правилната посока. Ясно е, че реформи трябват - в пенсионната система, в здравеопазването, в образованието, в администрацията. Държавните служители са твърде много за малка България и броят им трябва да се намали драстично. Смущаващо е и нежеланието на държавата да даде своя принос в солидарния модел, като осигурява една голяма група срещу един лев. Не е честно 2,5 млн. работещи да носят на гърба си 5 милиона.
.
- Не закъснява ли правителството с реформите?
- Закъснението е от 10-15 г. В момента има допълнително забавяне заради безпрецедентната световна криза. Но не съм съгласен с мнението, че кризата е повод за отлагането на реформи.
.
- Споделяте ли реформа, която едва ли не ни кара да работим, докато умрем, с повишаването на възрастта за пенсиониране?
- Предвид средната възраст на живот в България някои може да намират логика в това определение. Но има и друг аргумент -ако в семействата имаше повече деца, всичко това можеше да не е необходимо. Демографското развитие на страната е такова, че всеки отговорен икономист и политик не може да си затваря очите.
.
- Напоследък се появиха критики за модела на пенсионната ни система и най-вече към частните фондове и доходността им. Споделяте ли ги?
- Човечеството не е измислило по-работеща схема от тази на солидарното и допълнителното частно осигуряване
И понеже сме заявили, че сме пазарна икономика, това е пътят, по който трябва да вървим. Може да има критики за ефективното управление на средствата, но не бива да залитаме в крайности. А всяка употреба на понятието национализация е вредна за икономиката ни.
.
- Възможно ли е да се спре дефицитът в здравеопазването?
- Частично да, напълно -никога. Макар че предвидените за догодина 3 млрд. лв. не са малка сума. Но с тези пари ние сме на етап, в който трябва да гарантираме един базисен пакет услуги, а не вървим към подобряване на качеството им. Може да се каже, че в здравеопазването просто не е правена реформа.
.
- Каква трябва да е тя?
- Няма по-добър механизъм от конкуренцията. В момента няма явен критерий дали НЗОК харчи ефективно бюджета си, тъй като няма конкуренция. А тя може да дойде от частните здравни фондове. И това ще доведе и до намаляване на цените
както на клинични пътеки, така и на лекарствата. Но не може да се говори за отказ от солидарната система. Не може да казваш, че имаш пари и ще си платиш, поради това да отказваш да внасяш осигуровки. В същото време лекарското съсловие до този момент не е излъчило група от свои капацитети, които да кажат как да стане реформата.
.
- Трябва ли да се закриват болници?
- Разбирам позицията на всеки здравен министър, който идва от лекарските среди и казва, че реформа ще има, но няма да се закриват болници. Той просто си подготвя почвата за завръщането си, тъй като е министър само за известно време. Изказването, че ще има реформа без закриване на болници, е лишено от смисъл. Закриването не трябва да става на принципа, че министерството е собственик на болници, които толерира за сметка на частните.
.
- Вдигане на здравната вноска разумно ли е?
- Ако се поставят конкретни цели, политиците може и да успеят да убедят обществото от необходимостта от допълнителен ресурс. Но да се направи без реформи само за да има повече пари за харчене, е разхищение.
.
- Акциите на Н АП, целящи заможни хора с палати да си платят данъците за тях, ще имат ли ефект за бюджета? Създават ли усещането, че да си богат в България, е нередно?
- В момента се набляга повече на визуалния ефект. Един вид
искаме да наплашим всички да си плащат данъците, а администрацията да не полага много усилия за това. Когато видя някой от известните на цялото общество хора, които не плащат данъци, да бъде принуден да го направи, ще повярвам, че администрацията си върши добре работата. А не да го глобят с 200 лв., а той да продължава както си знае. Има много по-елегантни начини приходната агенция да си върши добре работата.
.
- Но като че ли е трудно фирми, които са в сивия сектор, да бъдат "уловени" и това насочва усилията към белия бизнес?
- Тези, които не могат да бъдат уловени, са по-скоро в черния сектор. Тези в сивия се виждат, просто трябва да бъдат принудени да си платят реалните данъци. И в това отношение интересите на белия бизнес съвпадат с държавата, тъй като са еднакво ощетени от съществуването на сивия сектор. Има три основни принципа, които трябва да се спазват - плащането на осигуровки, на реалния корпоративен данък и еднакви стандарти за всички. Защото все още има фирми, които не са си платили цената по приватизационни сделки отпреди 10 години.
.
- Има ли в България богати хора, които са натрупали парите си честно? Може ли да се прави бизнес без политическа подкрепа?
- Едно от нещата, за които се боря, е в България да започне да се уважава и мениджърският труд. Няма случай в частния сектор мениджър да получава висока заплата, ако не си върши добре работата. А в България винаги е можело да се прави бизнес без протекции, само усилията са различни.
.
- С идването на власт на ГЕРБ стана ли по-лесно за бизнеса, започнаха ли да се спазват правилата?
- Трудно може да се говори в рамките само на една година за тенденции. Но мисля, че всеки забелязва, че има движение в правилната посока. Мисля, че високият рейтинг на правителството се дължи предимно на усилията да се бори срещу всякаква форма на престъпност - организирана, административна или икономическа.
.
- Чува ли се повече гласът на бизнеса сега? Или синдикатите са по-гласовити, когато се преговаря с правителството?
- Мисля, че диалогът е по-добър, отколкото в миналото, но винаги има какво да се желае още. Но няма алтернатива на тристранния диалог.
.
- Но като че ли правителството е склонно да отстъпва, щом бъде заплашено с протести.
- Мога да кажа, че никой не е в състояние да изкара повече хора на улицата от работодателите Правителството като че ли надценява някои от по-гласовите, които плашат с протести. Нека да направят национална стачка- ще е национален референдум на какво са способни.
.
- Излиза ли България от кризата?
- Отделни браншове, включително и " Софарма", не са влизали в криза изобщо. Други имаха временни затруднения, от които вече излизат. И има такива, които никога няма да се върнат към състоянието си от 2007 г. Изкуственият бум в строителството няма да бъде достигнат отново.
.
- Бюджетът за догодина залага на износа като двигател на икономически ръст. Реално ли е това?
- За съжаление в България като че ли всичко друго се развива, но не и производството. Не се е състояла тази структурна реформа, която да определи отраслите, които могат да бъдат локомотивът на икономическия ръст.
.
- Кои отрасли могат да дръпнат икономиката?
- Доста по-добри сме в IT сектора в сравнение с другите европейски нации. Фармацията също има бъдеще и е конкурентна. Трябва да възродим и българското селско стопанство. Но ако ресурсът се насочва към възраждане на безперспективни отрасли, няма да има ефект.