2013-02-13
  Огнян Донев, член на Националния съвет на Българската мрежа на Глобалния договор към ООН и председател на КРИБ

.

-Г-н Донев, какво е това корпоративна социална отговорност? Как и защо се прави и има ли почва у нас?

-За да не се отклоня в теоретични лекции за дефинициите на КСО ще кажа само, че ние се стремим да действаме в съответствие с тезата, че КСО са нещата които компаниите правят за обществото, когато никой не гледа. Този начин на мислене ни предпазва от изкривяването, че КСО е маркетингова дейност или епизодична проява на филантропия. Една организация би могла да се ангажира с подобни дейности или по убеждения, или заради изгодата от характера на тези дейности, или заради здравословна комбинация от двете. У нас може да се види цялата гама от, бих ги нарекъл, степени на осъзнаване и израстване по отношение на КСО. Считам обаче, че особено по-младото поколение, поради ефекта от глобализацията, по-ясно осъзнава отпечатъка, който всички оставяме върху обществото и природата.

-Може ли всяка компания да бъде социално отговорна?

-Разбира се, че може. В западните икономики са все по-популярни мениджърски практики като гъвкаво работно време, работа от вкъщи, стимулиране на служителите да използват алтернативен транспорт до работното място.

-В този смисъл, доколко е напреднала България в тази посока?

-Моите наблюдения са, че има развитие, но то е минимално, тъй като за да се случи това, трябва да има изградено доверие в отношенията работодател - работник, което предполага една по-сигурна работна и социална среда, която в България все още не е налице. В много български компании все още не е разпространено виждането, че трябва да бъдат ориентирани към резултатите, а не към педантичното спазване на правила, чието измерване не е пряко свързано с постигането на целите в организациите.

-Има ли значение как се отчита дейността по КСО? Какви са практиките в тази посока у нас и по света?

-Аз виждам бъдещето на това отчитане и на организации като мрежата на Глобалния договор в едно средство за координация между вече милионите компании по света, които използват част от средствата и времето си за дългосрочни инвестиции в социално отговорно поведение. Отчитането е по-скоро начин да се фиксира вниманието на аудиторията в разнообразието от начини, които могат да допринесат за благоденствието на общността, в която живеят и обществото изобщо.

.

. 

В изпълнение на своята социална програма за подпомагане на служителите си, Софарма АД  дава възможност за поредна година децата да ходят на „работа“ с родителите си в Детска градина „Симба“. Компанията осигурява за своя сметка част от необходимите средства за възпитанието, обучението и грижите за децата. Така за родителите остава непроменената такса от  60 лева и спокойствието децата им да са на сигурно и близко до тях място.

.

-Изискват ли КСО практиките инвестиране на допълнителни средства или опират по-скоро до креативността на мениджърите и служителите?

-Относно инвестирането на средства от предприятията това е въпрос на избор, но при всички положения, за да се постигне смислен резултат, трябва да се инвестира някакъв ресурс. Сериозно ангажираните в КСО компании се опитват да поделят тези инвестиции със служителите, местните общности и т.н. като по този начин въвличат повече хора и разпространяват това желание за грижа сред по-голям кръг от хора. В крайна сметка, дали инвестицията ще е под формата на време и труд или пари е при всички положения ресурс, който е отделен и насочен в тези дейности.

-Маркетинг ли е корпоративната социална отговорност - къде е и къде би трябвало да бъде границата?

-Категорично не е маркетинг или поне не би трябвало да бъде. Тя е съзнателност за ефекта от нашите действия във всяка една сфера на нашата дейност.

-Като председател на КРИБ можете ли да кажете каква е нагласата на българските работодатели към този нов КСО облик?

-Нагласата е положителна, но като че ли ни е трудно все още да сме конкретни в ежедневието си по отношение на КСО дейностите. Много от колегите не виждат ясно пряката връзка между КСО и устойчивото развитие на компаниите. Като във всички други държави текучеството и промяната на ръководството често играе важна роля и в КСО политиката на организациите. Ние се опитваме да бъдем по-активни и да съдействаме доколкото можем в посока на по-трайни и постоянни усилия на нашите членове в сферата на КСО.

-Какви са характеристиките на един корпоративно отговорен лидер?

-Основно бихте виждали човек, който винаги разглежда своите решения в един контекст на устойчивост и дългосрочно развитие. Това е определящо. Всяко действие, което извършваме днес, ще има последствия в дългосрочен план и често те биха могли да бъдат негативни, ако при вземане на решения и определяне на стратегиите сме се интересували само от краткосрочния интерес, особено личния. Може ли и една държавна администрация да бъде социално отговорна? Държавната администрация трябва да служи като пример, тъй като именно държавата е най-дългосрочният и определящ фактор за едно общество. Ценностите, които държавата проектира ежедневно, неизменно влияят върху целия бизнес и обществен климат.

-В малко по-тесен аспект, могат ли компаниите чрез дейността си да спомагат за опазването на околната среда?

-Дали тази идея все още е утопична и скъпо ли е подобно начинание? Компаниите могат и го правят до голяма степен, най-малкото съобразявайки се с действащото в момента законодателство в тази сфера. Бих казал, че макар и голем,и първоначалните инвестиции в тази посока винаги са оправдани в дългосрочен план.

.

на фирма "Софарма" АД

.

Към Началната страница на "Софарма" в Българската социална мрежа

И още за социалната програма на "Софарма"