"Японският филм" - Валери Петров

ЯПОНСКИЯТ ФИЛМ

На остров гол живеят двама
и го поливат нощ и ден.
Това е филмът. Друго няма.
И вий скучаете край мен.

Жената, хвърлила черпака,
се просва с хълцания зли.
А вий се смеете във мрака
на глупостта, че сте дошли.

Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам.

Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъй, черпак подир черпак.

Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас - 
докрай, додето разцъвтите,
ще мъкнем влагата към вас!

.

В стихотворението “Японският филм” Валери Петров интерпретира конфликта между художественото въздействие на едно произведение и невъзможността отправеното послание да стигне до голяма част от хората, но да бъде разбрано и осмислено.

Този конфликт, заложен в стихотворението, е между липсата на по-дълбока душевност и нуждата от по-висок обществен морал. Написването на стихотворението „Японския филм” е вдъхновено от житейски филм, който силно е впечатлил автора. В него се разкрива един непрекъснат и аналогичен израз на едно оголено, бедно и еднообразно ежедневие на бедно семейство, живеещо на един гол остров. Но в замисълът на филма е регистрирана действителността, която е много чужда и неразбираема за публиката. И именно невежеството, безчувствеността и пустотата в душите на смеещите се зрители са сравнени с образа на голия остров. Зрителите не успяват да се докоснат до проблема,оставайки вън от него, те се дистанцират.:”Нима сте духом голи/ подобно оня остров там.”

Самият проблем в произведението е, че диалогът между посланията на филма и публиката е невъзможен. Повторението на епизодите и кадрите са лишени от динамика, не са интересни за публиката, не и носят забавление, въпреки че за лирическият говорител има и по-високи цели: да накара човек да се постави под различен зрителен ъгъл, да го накара да съпреживее историите на героите и да го обогати емоционално. Но за тях всичко е обратното. Те се присмиват на чуждия живот и дори не полагат усилия да разберат истинския смисъл на посланието, че животът не е приказка за всеки.
Бедните хора, които живеят на острова, работят всеки ден и за техния упорит труд няма отплата. Творческият път, по който киноизкуството предизвиква размисъл, би трябвало да трогне зрителя до сълзи, но в този момент смешното се сблъсква с действително трагичното: „А вий се смеете във мрака/на глупостта, че сте дошли.” Това е и конкретния повод за разрива между изкуството и стеснения зрителски хоризонт. 
Има още много причини, поради които не се осъществява диалог между публиката и филма. Въпреки престижните си награди, избраната за интерпретация тема, е приета с недоволство, а всъщност очакванията са забавления и откъсване от ежедневните проблеми чрез киното. Така се създават разнородни предпоставки за възникването на конфликта не само между поколенията, а и между човека и света, между изкуството и живота, между очакванията и резултата.В пространството на творбата поколенията се разминават, тъй като имат различни разбирания за ценностите. Нежеланието да се съпреживее чуждата болка обаче не е въпрос само на разбиране, а и на виждане за мястото, което заема човечността в живота на индивида, смятащ се за свободен. Фактът, че видяното не докосва сърцата на младите хора, е показателен за пътя, по който върви едно общество, загърбващо всекидневно не продуктите на труда, а усилията на родителите си: „Ако е тъй, то за какво ли/се трудиме над вас, не знам.”
Валери Петров внушава идеята за необходимостта от търсене на пътища, за въздействието на изкуството върху зрителската аудитория. Хората трябва да запълнят празнотата и голотата в себе си. А голото се асоциира с незнанието, с невежеството, с духовната бедност и моралната слабост. Те трябва да намерят ценното и потребното за човека, както е необходима водата на посевите във филма: „Но на екрана мълчалива,/жената се изправя пак,/за да полива свойта нива,/все тъй, черпак подир черпак.” 
Стихотворението показва, че приобщаването на масовата публика към изкуството се оказва нещо сложно. Културните бариери, понижената духовна чувствителност и развлекателните програми все повече изместват акцента на действителните стойности. Осъществява се един диалог, който подсказва, че животът и днес прилича на „нива” и „остров гол”, изискващи монотонен труд за оцеляване. Но по важно е човек да се съхрани, въпреки всички трудности.

Стихотворението „Японският филм” поставя темата за невъзможния диалог между автор и аудитория. Проблемът е, че публиката не разбира смисъла на идеята, заложен във филма. Трудът, колкото и неблагодарен да е, има висша цел- да облагородява, извисява човека и да разширява духовния му хоризонт.
.
Източник: Камината.нет
от Kotkata68 
Сеп 23, 2012
Web Analytics