Делата говорят за човека

Президентът Роден Плевнелиев награди проф. Михаил Неделчев с орден "Св. Св. Кирил Методий" І степен за неговата дълга плодотворна дейност.

.

Михаил Димитров Неделчев е български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци.

Роден е на 17 юли 1942 г. в София. Завършва 6-о училище „Граф Игнатиев“ и славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След неуспешен опит да направи аспирантура в катедрата по теория на литературата, задълго е литературовед и литературен критик на свободна практика.Редактор е във в. „Литературен фронт“ и сп. „Родна реч“. 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“ (1974-1990).

.

Научна и творческа дейност

Основните интереси на Неделчев са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Дебютира с публикация върху обществената дейност на д-р Кр. Кръстев в сп. „Литературна мисъл“ (1965).

Михаил Неделчев е автор на книги по проблемите на литературната теория и философия на историята, историята на българската култура и литература, историята на новия български демократически преход. Пише и върху проблемите на някои чужди литератури и култури (руска, полска, сръбска и хърватска, френска; автор на студии върху творчеството на Гюстав Флобер).

Някои от изследванията му целят актуализиране на пренебрегнати, забравени или тенденциозно разглеждани в миналото автори. Във вестник "Век 21" публикува статии по проблеми на либерализма и радикалдемокрацията. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през 70-80-те години на ХХ в.

Участва в създаването на публицистичните сборници „Полски политически пейзаж“,„Холандски политически пейзаж“„Европейско гражданско образование“ и др.

Също така взима участие в работата по големи международни проекти: създаването на общобалканската поетическа антология (с версии на всички балкански езици) – „Хемус“, с координационен център в Атина; „Забранените думи“ (поредица от конференции и общи интернационални разработки) с координационен център в Берлин.

Председател е на Сдружението на български писатели. Член е на Настоятелството на фондация „Ресурсен център“. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на преводачите в България.

От 1999 до 2010 г. Михаил Неделчев е ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет, а след това продължава да ръководи литературноисторическата школа към департамента.

През 2002 г. е хабилитиран като доцент по научната специалност „Теория и история на литературата“. В публичното пространство многократно е наричан „професор“.

През 2005 г. е гост-преподавател в Университета на Санкт Петербург.

.

Политическа дейност

След падането на Берлинската стена и демократичната промяна в България Михаил Неделчев е ангажиран с политическа работа. Активен участник е в създаването на Съюза на демократичните сили през 1989 г. Член е на ръководството на възстановената Радикалдемократическа партия. От края на 1989 г. е заместник-председател по идеологическите въпроси и говорител на РДП. Участва в заседанията на Кръглата маса (1990). Народен представител е в Седмото Велико и 36-то Народно събрание с листата на СДС. През 1990-91 г. е политически говорител на Националния координационен съвет на СДС. Председател е на Парламентарната комисия по радио и телевизия в 36-то НС.

От 1993 г. Неделчев е главен редактор на списание „Демократически преглед“. Председател е на Дружеството за либерално знание и либерални проекти „Гражданин“. Член е на Изпълнителния комитет на Либералния интернационал като постоянен представител на РДП. От юли 1998 г. е съучредител на Либерално-демократичния съюз и негов заместник-председател.

.

На 16 януари 1990 г. в НДК за първи път лице в лице се изправиха представителите на БКП и на СДС за преговори около Кръглата маса. Участниците се договориха за нова конституция и избори за Велико народно събрание на 10 и 17 юни 1990 г. В групата на СДС бе и Михаил Неделчев.  Снимка в-к “Труд”

.

Трудове

  • „Критически страници“ (1978)
  • „Социални стилове, критически сюжети“ (1988)
  • „Три студии“ (1992)
  • „Участие в политиката: СДС, РДП през 1991-1993 год.“ (1993)
  • „Раздробяване на наивния консенсус. Критика на политическото и негови медийни образи“ (1998)
  • „Краевековните тъги на България“ (1998)
  • „Етюди за Яворов“ (1998)
  • „Личности на българската литература“ (1999)
  • „Писатели-преображенци и техни спътници“ (1999)
  • „Радикалдемократизмът. Опит за либерално политическо поведение в България“(2000)
  • „Размишления по българските работи (Културологическа, политическа и литературоведска публицистика)“ (2002)
  • „Яворов. Литературна личност, истории на книги и стихотворения“ (2004)

Съставител е на сборниците: „Проблеми на древната обща история и култ“ (1995),„Езикът на желанията“ (1997, посветен на Пол Рикьор), „Спасителят. Антология“(1999).

.

Награди

  • Национална награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ (2003) (за книгата„Размишления по българските работи“)
  • Специална награда на Салона на изкуствата в НДК (2003)
  • Бургаска литературна награда за цялостно творчество „Голям златен Пегас“ (2004)
  • Специална награда на Празниците на изкуствата „Аполония“ (2004)
  • Национална награда за литературна критика на катедра „Българска литература“ във Великотърновския университет и община Златарица (2007)
  • Национална литературна награда на името на Яворов (2008)
  • Национална литературна награда „Тодор Влайков“ (2008)

.

Източник: Уикипедия 

Web Analytics