Тракийската куполна гробница край село Мезек

.

В покрайнините на село Мезек - Хасковско, в могилата Мелтепе, се намира най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия и в Балканския полуостров.
.
Датирана е от IV в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид.

Могилният насип е висок около 14 метра. В него през 1908 година е открит от селянин, които орал нивата си огромен бронзов глиган, който тежал 177 кг.

Човекът отчупил част от предният му крак, може би с надеждата че ще открие злато, но с изненада видял, че фигурата е куха. Кракът бил даден за изследване в България. По това време този регион, според Берлинския договор е бил под юрисдикцията на Турция. Присъединен е по-късно към България, едва след Балканската война през 1912 г.

Турската полиция конфискува глигана и оригинала в момента се намира в археологическия музей в Истамбул. Под него има табелка, на която пише „намерен край Едрине”?!. В музея в Хасково се намира гипсова отливка.

.

.

Гробницата е построена през ІV в. пр.н. е. Дължината й е 32 метра и това я прави най-дългата открита в България и на Балканския полуостров тракийска гробница. Състои се от коридор (дромос), с дължина 20,66 м., широчина -1,55м. и височина 2,40 м., две правоъгълни отделения и главно куполовидно отделение, в което са разположени каменно легло с профилирани ръбове и две каменни корита (урни).

Историческият обект е запазен така, както е построен. Изграден е от каменни блокове с дължина 2 метра и височина около 40 см. Те са наредени без спойка един върху друг, като на места са прихващани с железни скоби.
Предполага се, че гробницата е използвана като храм към хероон – място, където се почитал култа към божествения покойник чрез определени религиозни ритуали.

Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения.В предверието е била погребана жена.

.

 Действително тракийската куполна гробница е открита през 1931 г. Откриването й е случайно. Според една от версиите гробницата е открита случайно от хора, търсещи камъни за строителство, а според друга версия овчар пасял стадото си на хълма, когато внезапно почвата под тояжката, на която се бил облегнал поддала. Веднага разкопали мястото и така попаднали на входа на гробницата. Стари хора от селото разказват, че когато отворили гробницата, целият коридор бил покрит с близо педя златен прах.
Тогавашният кмет прибира находките в кметството и уведомява властите.

Проф. Богдан Филов прави проучването. Намерените предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика са изложени в музеите в София и Хасково.

Сред тях има открити златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър /голям трикрак свещник с лампи/, висок 134 см., украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир.

.

.

Самата гробница е великолепно архитектурно творение и е една от малкото запазени в автентичния си вид. Впечатляващо е нареждането на каменните блокове. Усещането е за излята цялост, за вечност и за свещено пространство.

Входовете към помешенията са затваряни съответно първият – с каменна плоча, вторият с еднокрила каменна врата, третият, към толоса – с двукрила бронзова врата с декоративна релефна украса. В толоса има каменно легло с две странично разположени урни от монолитни каменни блокове. Могилата е оградена с широк около 5 м. зид (крепида) от големи, добре одялани каменни блокове.

.

Гипсова отливка на глигана, намерен в гробницата край село Мезек

Любопитно: В тракийското изкуство ловните сцени са много популярни. Ловът се смятал за привилегия на аристокрацията, а ловът на глигани се възприемал като бойествено занимание, едно от изпитанията, чрез които младият бъдещ цар доказвал своето съзряване и постигал божественост. Според вярванията на древните гърци душите на покойниците били посрещани от бог Хермес, който ги изпращал до бреговете на мрачната река Стикс – тя разделя света на живите от света на мъртвите . Преди погребението гърците слагали в устата на покойника монета, за да плати на лодкаря Херон, който да превози душата му през река Стикс. Намираните в тракийските гробове монети свидетелстват, че в Тракия също имало подобен обичай. Тези монети позволяват на археолозите да датират точно погребението и освен това са ценен извор на информация за общественоикономическото развитие на тракийското общество и за връзките му с други народи.

.

Под връх Шейновец се намира още една тракийска куполна гробница. Преддверието й е малко и почти разрушено, куполното помещение засега е запазено, но подовата настилка е изцяло разбита от иманяри.
Източник: Сборна статия
и лични впечатления на Н. У.
 
 

Web Analytics