Родени в една дата, съдбовно заедно за цял живот

.

 Българинът Боян и  и французойката Ан се срещат в Германия. Годината е 1962-ра. Западна Европа още помни войната. По професия той е лекар, но е изпратен там като войник от френската армия. Тя пък е учителка във френското училище. Залюбват се. И двамата са родени на един и същ ден, в една и съща година - 11 септември 1936-та. 

.

Затова, когато решават да се оженят, избират за сватбата деня на своя общ рожден ден. Историята звучи като сценарий за филм, но героите не са измислени. И вече живеят щастливо повече от 41 години в Париж. Имат четири деца и четири палави внучета. Той се казва Боян Христофоров, а тя Ан дьо Колбер - Христофоров.

Проф. Боян Христофоров е роден на в София. Когато бил 10-годишен емигрирал от България заедно със своите родители. Най-силните му спомени от онези години са евакуацията по време на войната, разрушените кооперации след бомбардировките и погребенията на убитите му другарчета под развалините на софийска улица "Неофит Рилски". Твърди, че помни и влизането на съветската армия на 9 септември 1944 година. Огромен, мръсен и сив град с огромни ями от бомбите по улиците, това тогава е София.

За малкия Боян така изглеждал след войната и Париж, когато пристига с майка си и баща си. Там завършил училищното си образование, после следвал медицина. Специализирал гастроентерология и в бързо извървял стъпалата до професурата. В момента е ръководител на клиника в една от най-големите и реномирани болници в Париж - "Кушен".

Имах тривиална младост като на всеки човек след войната, казва за себе си българинът. Като ученик в последния клас Боян се гордеел със смъртната си присъда и заради нея бил един от героите в гимназията. Момичетата въздишали след него, като по герой от филм, а момчетата тайно му завиждали. На няколко пъти от България му изпращали повиквателни за казарма. Той обаче нямал никакво намерение да се върне у нас. Като последна мярка му изпратили по пощата присъда - смърт чрез разстрел заради неизпълнение на военна заповед. Заплахата отказала за още десетилетия напред Боян да посети родината си. Видял България отново едва през 1971 година. Тогава дошъл като турист. След 1990 г. започнал да си идва поне веднъж годишно. Дори лобира сред френската медицинска общественост в полза на родината си. Неотдавна той доведе в България основателя на организацията "Лекари без граници" и създател на социалната бърза помощ д-р Ксавие Емануили.

Целта на посещението му е да се направи бърза помощ за бездомници и скитници в София по подобие на френската. Довежда и френски авторитети, с чиято помощ момичета от ромски произход записват курс за медицински сестри, за да помагат в последствие в медицинските служби с многобройно циганско население.

Проф. Христофоров говори без акцент родния си език. Когато обаче му направят комплимент за това, скромничи, че не е толкова добър, а речникът му е детински, както когато напуснал България. Като малък с родителите си в Париж говорил само на френски, за да свикне с новия език. В последствие опреснил българския в разговори с наши сънародници, които специализират във Франция, или с негови гости. Три от четирите му деца също говорят български.

Български разбира, но говори малко и съпругата му Ан дьо Колбер-Христофоров. Тя през 1999 година приема и българско гражданство. Французойката е очарована от Родопите халищата, родопските одеала и песни. Багрите от този край греят от картините й. Прехласва се по ритмите и играта на ансамбъл "Пирин" и не пропуска техен концерт, когато е в България. Ан дьо Колбер - Христофоров е потомка на финансовият министър на крал Луи ХIV, но твърди, че от нея финансист не става. Затова предпочела изкуството. И макар да не е следвала в Художествена академия, е добре позната в общността на изящните изкуства в Париж, а вече и в България. Притежава редица международни отличия.У нас Ан дьо Колбер-Христофоров вече има 11 изложби. Излагала е свои творци още в Тюбинген - Германия, Швейцария, Финландия и Чикаго. За себе си твърди, че е жена като всички останали и подчертава, че дължи добрия си живот и настроение на спокойния характер и грижовност на своя съпруг.

Любовта е преди всичко друго за щастието в брака, категорична е Ан дьо Колбер. Според проф. Боян Христофоров обаче любовта не е достатъчна, ако тактът липсва. Думите му се потвърждават и от имената на четирите им деца. Семейство Христофорови се договорили да им изберат класически имена, които могат да звучат еднакво добре както във Франция, така и в България и могат да се преведат и на двата езика. Нарекли ги Николай, Пиер , Елена и Калина.

.

Гоблен, изработен от Ан дьо Коблер - Христофоров с български мотиви.

Автор: Силвия Николова
silvia@standartnews.com

.

Към Галерия "Ан дьо Кеблер-Христофоров"

Web Analytics