Проф. Боян Христофоров - един от най-видните учени в гастроентерология


Момент от удостояването на проф. Боян Христофоров
.
Проф. Боян Христофоров е един от водещите учени и специалисти с дългогодишен професионален опит във Франция. Доктор хонорис кауза е на варненския Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов". Оказва се, че е и сладкодумец, човек с тънко чувство за хумор, енергичен, сърдечен и усмихнат.
.
Запознанството си с него, а и възможността да поговорим на различни теми, свързани със здравеопазването в първата и втората му родина, с неговата кариера и живот, дължа на варненския му колега доц. д-р Искрен Коцев, ръководител на клиниката по гастроентерология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Марина".
.
Боян Христофоров е роден на 11 септември 1936 г. в Париж. Родителите му се връщат в България няколко седмици след неговото появяване на белия свят и остават до 1947 г. Това е годината, когато те емигрират във Франция. Учи гимназия далеч от родината на своите предци, а после завършва и медицина. Става професор по вътрешни болести и гастроентерология в един от големите медицински факултети на Париж - "Кошен".
Оказва се, че в своя род той е първият лекар. Когато идва времето да избира професия, се колебае, както всеки човек на тази възраст, уточнява проф. Христофоров. Иска да стане или археолог, или лекар. Избира медицината.
.
Трябва да се прави разлика между възрастния човек и стареца, уточнява събеседникът ми, след като му задавам първия си въпрос за най-честите гастроентерологични болести при възрастните. Докато е независим, докато може да се справя сам в живота си, докато не е на легло, човек е нормален. Когато обаче започне да зависи от едно или друго нещо, вече е навлязъл в истинската старческа възраст.
Най-честите гастроентерологични заболявания при възрастните хора са жлъчно-каменните, хернията, рефлуксната болест, гастритът, връща се на темата той. Някои от причинителите на стомашните заболявания са тютюнопушенето, приемането на повече лекарства. Храненето създава сериозни проблеми в Източна Европа, тъй като там се консумират недостатъчно зеленчуци и плодове и то предимно през лятото.
.
Заговаряме за болестите на французите. Язвите намаляват, но гастритите и херниите често се срещат, пояснява той. И хепатит С създава сериозни грижи на хората. Според статистиката един на всеки 100 души боледува от хепатит С. Срещат се и хепатит B, и цирозите, защото се пие доста алкохол. Но напоследък консумацията намалява - вземат се сериозни мерки. Така е и в Испания, и в Италия. Доскоро Франция е била шампион по консумация на алкохол. Днес първенството държи Люксембург. България е извън класацията, защото няма данни колко алкохол се произвежда и консумира.
.
По отношение на здравеопазването проблемът на България е липсата на средства, категоричен е Боян Христофоров. Това се отразява и на лечението. Днес всичко е скъпо - и диагнозата, и терапията, и апаратурата, която се използва в здравните заведения. С други думи, липсата на пари води до кризи в болниците, каквото се случва в момента в България. Французите плащат 60 на сто от заплатите си за здравна застраховка и пенсия. А тук заделяната сума е в пъти по-малка. Как при сегашната ситуация може да има добро лечение, задава риторичен въпрос събеседникът ми. Българите плащат от джоба си, за да бъдат лекувани, а във Франция всичко или почти всичко се покрива от застраховката.
.
Във Франция средната продължителност на живот при мъжете е 74 г.,
а при жените - над 80 г., в Япония е 85 г. при жените и 78 г. при мъжете, в България при жените е 76 г., а при мъжете - 69 г., в Русия мъжете умират на 55 - 60 г. Първата причина за високата смъртност безспорно са съдовите болести - сърдечните и мозъчните. Атеросклерозата, пушенето, алкохолът са сред най-сериозните рискови фактори. Втората категория са раковите заболявания. За тях има много причини, но сред основните са тютюнът и алкохолът. Всъщност тютюнът е два пъти по-опасен от алкохола. Трябва да се пие умерено. Освен това не трябва да се допуска затлъстяване, трябва да се спортува, да се поддържа лична хигиена. В моите думи няма романтика, но нещата, за които говоря, са важни, пояснява професорът. Възрастните и особено старите хора трябва да бъдат много внимателни по стълбите и на улицата, да се пазят от падане и чупене на кости. 
.
Според статистиката животът на хората в европейските и северноамериканските страни се удължава. А животът на французите се удължава всяка година с по 3 месеца. Доскоро във Франция столетниците бяха рядкост, но сега са нещо обикновено. Това е защото медицината има възможности да лекува доста повече заболявания. Но колкото повече се удължава животът, толкова повече нови задачи има да решава медицинската наука. И това е проблемът на западното общество. Докато проблемите на южните и югоизточните народи са свързани с общата хигиена и там умират от малария, тиф, детски диарии, СПИН, туберкулоза - болести, които могат да бъдат лекувани, ако има достатъчно средства.
.
Как гледа френското общество на възрастните хора, питам проф. Боян Христофоров. Това е сложен въпрос. Възрастните хора са на почит. Пенсиите са високи. Хората се оттеглят от активен професионален живот със 75 на сто от последната си заплата, а може би и с повече. Често те са си купили допълнителни застраховки, спестили са пари. Мисля, че в този момент средният доход на пенсионерите е по-висок от средния доход на работещите
Но това сигурно няма да трае дълго, защото старите хора се увеличават, а работещите намаляват, нещо, което създава проблеми. Дали се гледа с пренебрежение на възрастния човек? Не, във Франция той е уважаван човек. Всъщност той може да си позволи да живее сам, защото има достатъчно средства, за да си купува услуги, да ходи на почивка, да посещава различни културни прояви. Материално френските пенсионери са добре.
Докато са независими и се обслужват сами, те живеят в домовете си и не представляват социален проблем. Но тъй като стават все повече и повече, започнаха да се затварят болници и да се строят домове за самотни и зависими хора - парализирани, страдащи от болестта на Алцхаймер, за такива, които имат тежки хронични заболявания. Въпреки всичко смятам, че обществото не се грижи достатъчно за възрастните хора, подчертава събеседникът ми и заговаря за своя леля в България, племенница на Иван Вазов. Тя е на 98 г. и получава 50 лв. Била е художничка. На българския пенсионер му откраднаха пенсията, категоричен е той.
.
Преди да напусне родината си, баща ми Петър е бил професор по френска литература в Софийския университет. Преподава и в Алианс франсез. Автор е на най-добрия превод на граматика и фонетика на френския език. През 1947 г. отива в командировка в Париж и остава там. Бил е преподавател и във Франкфурт, Мюнхен, Бохум. След като емигрира, известно време семейство Христофорови не може да се връща в родината си. Нещата се променят към края на 60-те години на ХХ столетие. Връзките ни с родината не бяха прекъснати. Имаше години, когато България ми липсваше много, признава той.
.
България и Франция са европейски страни с вековни исторически корени и културни традиции. Но българите имат комплекси. Затова казвате: еди-кой си се качи на автобуса и отиде в Европа (смее се - б.а.). Но аз вярвам, че животът в България ще се нормализира, категоричен е проф. д-р Боян Христофоров.
.
Държавната агенция за българите в чужбина награди проф. Боян Христофоров с паметен медал „Иван Вазов”. 
.
Източник:
В-к Черно море - Варна
Автор: Олга Боева
.
Web Analytics