Чудните светове на художничката Ан дьо Колбер Христофоров

.

Ан дьо Колбер Христофоров показва свои картини в  Националната галерия за чуждестранно изкуство. От 54-те творби, десет са посветени на България. До художничката бе нейният любезен съпруг професор Боян Хростофоров, който отговаряше на многостранните въпроси, отправени към двамата.
.
Името на Ан дьо Колбер е познато у нас. Повече от петнадесет години тя представи 20 самостоятелни изложби в София, Балчик, Варна, Добрич, Банско, Нова Загора, Пазарджик, Френския институт в София. За себе си тя споделя:

"Рисувам от дете. Не съм учила Художествена академия, защото моите родители считаха, че рисуването е несериозна професия, не подхожда за момиче от добро семейство. Но не мога да не рисувам. Моята сериозна авантюра с живописта започна отдавна. Когато се омъжих за Боян Христофоров, живеехме в апартамент в центъра на Париж на брега на Сена, точно срещу един от големите магазини Самаритен. Един ден влязох в магазина и отидох на щанда за художествени материали. Бях омагьосана от разнообразието на цветовете и боите, които исках да имам. Излязох от магазина с моето ново съкровище и от тогава не искам да спирам авантюрата с рисуването!... Обикновено вдъхновението ме спохожда в утринните часове и заставам пред статива."

Художественото послание на нейната живопис е универсално. Творбите  й, представени в динамичен ритъм и ярки цветове, в роледицата „Модерни времена”  виждаме къщи, а в небето над тях доминират колелата на високите скорости в големите градове. В „Път на толерантността”, „Право на жилище”, „Цунами” , „Страх” авторката търси връзката между земното и небесното, между материалното и духовното. Картините й предлагат теми за размисли и въпроси. Тревожната истина на замърсената околна среда се налага в немалко платна.
Темпераментният й характер и досега предпочита червените цветове, защото в Прованс, Южна Франция, където е родена, земята има червен цвят, който обагря в червено и дърветата, и птиците, и къщите. Този ярък спомен от детството оставя траен отпечатък в съзнанието й, а в по-късни години. След многото пътешествия по света открива, че цялата Земя е като общ дом за хората с многолика съдба. Художничката е показвала посланието на своето изкуство в самостоятелни изложби в различни салони на Франция, Белгия, Бразилия, Габон, Германия, Италия, Русия, САЩ, Того, Финландия. 

За доказан талант в живописта и активна творческа дейност Ан Христофоров е удостоена с много награди и отличия. Най-важни за нея остават златният медал на Международния салон в Рим, наградата Бернхайм в Париж, наградата на международна изложба в Брюж, а Националното общество за изящни изкуства във френската столица й дава награда за нейните стенописи. 

Надежда Филипова от София стоеше пред картината „Фарандол” и сподели спонтанно: „Искам да я отнеса в вкъщи, за да я поставя в стаята на моя внук. Това е чудна приказка за деца, която ме изпълва с радост!” 
.
.
Очарователното детство в картините на Ан Христофоров ни подсказва новия й извор на вдъхновение – нейните десет внуци, които са живото продължение от любовта и брака й с Боян Христофоров, кавалер на Ордена на почетния легион. Не е ли знак на съдбата и това, че двамата са родени на 11 септември 1936 година?
.
Професорът казва с благодарност за своята спътница: - С Ан живеем спокойно, без проблеми. С нея се допълваме взаимно. 
Тя пък го сочи с ръка и държи да се знае: - Той е шеф на семейството, защото е отговорен по всички въпроси и винаги е внимателен към хората.
.
През октомври художничката ще излага свои картини в един от замъците на Лоара, в Блоа. През декември клубът на художниците в Париж, в който тя членува, ще представи своя експозиция в Лувър. Авторката, която се подписва с име Christophorov, ще покаже на изтънчената публика свои нови творби. Навярно някои ще са вдъхновени от България? Енергична и дейна, тя признава, че за нея най-важно е да бъде свободна, за да може да рисува това, което вълнува душата й.
.
И с поетични думи, с усета си за вечността, тя каза: „Да съзреш Земята, да пренесеш цветовете й, да вкусиш дъха на тамяна, да усетиш ритъма на времето, да чуваш чудните песни и проблясъците на звездите, надбягващи се в небосвода на Вселената - това е един друг, вълшебен свят, който се старая да пресъздавам.” 
.
.
.
Източник:
Е`издание "Кафене"   
Автор: Мариана Еклесия
03.08.11
.

Web Analytics