.

Ан дьо Колбер, известната днес художничка, преди 40 години се омъжва за Боян Христофоров, известен днес гастроентеролог. Тогава тя е благопристойно възпитано момиче от аристократичен род, той – начинаещ медик.

.

Бащата на проф. Боян Христофоров е известен преподавател по френска литература в Софийския университет. Превел граматика и фонетика на френския език. През 1947 г. отива в командировка в Париж и остава там. Бил е преподавател във Франкфурт, Мюнхен, Бохум, Париж.

Ан и Боян се срещат в Германия. Днес и двамата споделят, че се радват на спокоен и щастлив брак, на четирите деца и петима внуци, на работата си - професионална и благотворителна. И тази година те прекарваха лятото си в България, за да видят близките си и да отидат за няколко дни на море в Балчик.

.

Да бъдеш Колбер

Ан дьо Колбер обича софийския си дом. В него тя посреща приятели, роднини. Той е пълен с изкуство, съчетало цветовете и фолклора на двете страни в живота й – Франция и България. Навсякъде има картини, най-вече на известни български художници. В разговора с Ан дьо Колбер съвсем спонтанно и ние, както повечето българи, я питаме за известната й фамилия.

"Произлизам от старо благородно семейство, което е много известно във Франция. Далечният ни родственик е Жан Батист Колбер – френски държавник, пръв министър на крал Луи ХIV. Способен администратор, автор на закони за закрила на индустрията и търговията, реформира данъчната система, митниците и флота. Покровител е на изкуствата и литературата. Роден е на 29 август 1619 г. в Париж. Негова статуя стои пред френския парламент. Ние бяхме десет деца. Аз съм седмото. Имам петима братя и четири сестри. 

Много българи мислят, че благородничката се възпитава много грижливо, нежно, леко. В моето семейство съвсем не беше така. Баща ми беше изключително строг с нас. Когато имаш десет деца и дума не може да става да ги оставиш да правят глупости. Когато направех беля, ме наказваха да ям на колене на пода, срещу стената. А на масата трябваше да бъдем много учтиви с родителите си. Мисля си, че днес не сме достатъчно строги с децата си. Животът е труден и това, че бях възпитавана строго, ми помогна после при много обстоятелства.“

Ан дьо Колбер е родена в Прованс: „В сърцето си аз останах провансалка. Нямам нищо от парижанката. Обичам Прованса, където животът е хубав, земята е червена, небето – често синьо, избистряно от един много силен вятър, мистрал. Хората са спонтанни, отворени, усмихнати много повече, отколкото в парижкото общество. Но това беше един друг живот. Откакто се омъжих, моят живот е в Париж.“

.

Да израснеш в Париж

Детството на съпруга й проф. Боян Христофоров е съвсем друго: „Пристигнах във Франция на десет години. Баща ми – Петър Христофоров, беше професор по френска литература в Софийския университет. Преподаваше и в Алианс Франсез. Негов е най-добрият превод на граматиката и фонетиката на френския език. През 1947 г. отива в командировка в Париж и остава там.А след като остана в чужбина бе преподавател във Франкфурт, Мюнхен, Бохум, Париж. 

Учих в Париж като обикновено дете. После завърших медицина. Направих нормална кариера – асистент, доцент, професор. Сега ръководя клиника в болницата „Кошен“ в Париж. 

Днес в Париж проф. Христофоров е по-известен, отколкото у нас. Ръководител на една от най-големите клиники по гастроентерология, той е изключителен хирург. Председател е на Френското дружество по диктология. Удостоен с едно от най-престижните френски отличия – Ордена на почетния легион.

.

Любовта и бракът

Те свързват Ан дьо Колбер с Боян Христофоров. И френската аристократка обиква България, колкото и Франция: „Знаете ли, французите познават много добре вината, всичките им видове, по тях са много силни, но невинаги са толкова добри по география. От България познават Силви Вартан, киселото мляко… А аз открих хора с много богата култура, рафинирани, музикални. Българската колония в Париж е изключителна по качеството на хората, които ще срещнете в нея.“

Ан и Боян имат четири деца – две момчета и две момичета: Никола, Пиер, Елен и Калина. „Избрахме на повечето български имена. Три от децата говорят български. Всички много обичат България, идвали са много пъти тук. Мога да кажа, че бракът ни е щастлив. Моят съпруг ми даде много. С него открих България, пък и други страни. Покрай професията му на преподавател по медицина – той ходеше по конференции в чужбина, а аз го придружавах.“

И проф. Христофоров признава, че след толкова напрегнатата си работа сред семейството си намира спокойствие и радост: „С Ан си живеем много спокойно и щастливо, без проблеми. Тя почна късно да рисува, когато децата пораснаха и се поизучиха. И се издигна сама. Мечтаела от малка да рисува, но не са й дали възможност. Във Франция художниците са бохеми. А тя е от благородно семейство и било недопустимо да учи рисуване.“ Днес, подкрепена от съпруга си, Ан вече е позната със своята живопис.

.

Светът на Ан дьо Колбер

.

.

От 1986 г. насам художничката има цял куп самостоятелни и общи изложби, участия в салони, награди из цял свят. Много от тях прави в България: „Първата беше в галерията на една приятелка, после във Френския културен институт, в Добрич, Балчик, Варна, Кюстендил… Всъщност, където и по света да изложа мои творби, винаги слагам по някоя с България. Имам в картините си Видин, Балкана, Жеравна, Троянския манастир и др.“ От платната й прелива и Прованс. „Не знам дали най-добре съм сложила цветовете на Прованса в моите платна. Но със сигурност целият ми живот е маркиран от тези цветове, от тази виталност, идваща от Южна Франция.“

Ан разказва чрез своите творби. Сюжетите й имат понякога приказен характер, понякога показват директно реалността. И всичко е на базата на чистите цветови контрасти. В картините й четем за традициите на Изтока, за френския и италианския примитивизъм, за българския фолклор. Те са прекрасен цветен сън, в който светът е добър и усмихнат. Затова се харесват. Харесаха се и миналата година в Санкт Петербург, където десет френски творци с по десет платна представиха Франция: „Беше като мечта. Какъв хубав град, каква фантазия, какво богатство на цветове и материи.“ През октомври Ан ще изложи свои работи в един от замъците на Лоара, в Блоа. През декември я очаква Салонът в Лувъра.

.

Светът  на проф. Боян Христофоров

.

Централната сграда на болница "Кошен"

.

Неговият свят естествено е свързан първо с медицината. Работи, както той споделя, от 8 сутринта до 8–9 вечерта като ръководител на клиниката по гастроентерология в една от най-активните болници "Кошен", която се намира в центъра на Париж и заедно със своя Медицински факултет е разположена на 14 000 кв. метра.

Другата част от светът на проф. Христфоров е благотворителността. На базата на негови официални контакти и изяви по програмите „Темпус“ и „Еразмус“ са изпратени впечатляващ брой български студенти в Белгия и Франция за медицински специализации. Той работи и с неправителствени организации. Със съпругата си преди години основават асоциация, наречена „Хуманитарна помощ за България“. По време на кризата изпращат храни и лекарства.

Проф. Христофоров споделя: „Още има нужда от лекарства. Но бюрокрацията в България е по-голяма и от френската и не може да ги дарим. Затова в момента дейността ни не е много силна. Със съпругата ми в Париж издържаме студенти българи. В момента са петима. Къщата ни е голяма, а нашите деца се отделиха. Поемаме издръжката им, без джобните пари. Нашите студенти там са много интересни, интелигентни, талантливи. Но досега само един се върна в България! Или остават във Франция или заминават за САЩ и Канада.

Опитваме се да направим нещо и за ромите. Подпомагаме ромски момичета да учат за медицински сестри. Тази година са пет. Някои вече работят като лични асистенти.

Работим и с Малтийския орден. Той идва от времето на кръстоносците и е една голяма организация в над 70 страни. Специализиран е за медицина и хуманитарна помощ за целия свят, има много болници. Всяка страна си има свое отделение – ние работим чрез френското. Построихме център за детска психиатрия в Александровската болница и фондация „Св. Никола“ с френски пари.“

.

Когато са в България Ан дьо Колбер и Боян Христофоров много често са в срещи и разговори за бъдещи благотворителни инициативи у нас. И за бъдещи изложби, разбира се. Защото и това лято Ан намери красиви български сюжети за своите картини.

.

Източник: 

Български дипломатически преглед

Допълнения: Българската социална мрежа

8-09.201

.

Към Изложба на Ан дьо Колбер-Христофоров