Момчил Молнар е ученик в Математическа гимназия „Баба Тонка” . От четири-пет години той радва България с международни научни награди по математика, физика и астрономия. Ето накратко географията на спечелените от него медали: Украйна (златен), Италия (златен), Китай (златен), Банкок (по астрономия и астрофизика – златен), Русия, Хърватска, Франция та чак до… Иран. А Момчил е най-обикновено момче от Русе.
.

Вилиана Молнар - майка на Момчил, също е завършила Математическата гимназия „Баба Тонка”, а после и Русенския университет „Ангел Кънчев”. Вече двайсет години преподава „Информатика” и „Информационни технологии”. Винаги съм била - признава тя - от онези най-обикновени момичета в сини ученически престилки, дето все си знаят урока.
Емил Молнар - бащата, от когото идва и унгарската жилка, е ветеринарен лекар. Макар също да е възпитаник на Математическата, точните науки са малко встрани от интересите му за разлика от езиците.
Двамата дядовци и баба му по бащина линия – все инженери – са на „ти” с точните науки - математика, физика, механика. Ето я маята на младия талант.
Росен, другият син в семейството, е единайсетокласник също в Математическата гимназия. Със синовете ни сме най-вече приятели, разказва майката Вилиана Молнар. Взаимното доверие дава резултати. Понякога не минава и без наставления и повишен тон, но само за да се доуточнят целите и задачите.
.
Днес физиката не е много популярна сред младите. А болшинството бърка астрономията с астро-„логията” на… оракули-търгаши, продължава Вилиана. Семейството не е насочвало Момчил специално към астрономията. Просто това се оказва науката, която най-приляга на вродената му любознателност. Веднъж ми донесе фотоапарата на баба си в насипно състояние, в една чиния. След час го сглоби и дори направи снимки. При традиционните ни разходки в крайдунавския парк ловеше гущерчета, за да им брои зъбите. Понякога направо ни объркваше с любопитството си да узнае всичко. Затова редовно купувахме забавни книжки с картинки за динозаври, планети, рицари и кораби
.
Свиквахме с изненадите му,казва Вилиана.
Идва ред и на интереса към въздухоплаването. Момчил се записва в кръжок по авиомоделизъм. Най-неочаквано обаче се оказва желанието му да се подготви за първото си участие в олимпиада по астрономия.
Колегите, които работят с Момчил са невероятни. Учудваме се на тяхното търпение и постоянство, на умението им да открият бъдещия шампион и да го убедят да се докаже, коментира майката на Момчил. Тя високо оценява програмите по проекта „УСПЕХ”, именно, защото дават шанс на всяко талантливо дете.
.
Какво губи Момчил, печелейки състезание след състезание?
Нашият син изживя съвсем нормално детство и прекрасно юношество, през които изтърва „шанса”... да пилее времето си по кафенета и купони, казва майката. Момчил настървено чете художествена литература. За удоволствие дрънка на китара.
.
С хъс тренира скално катерене и алпинизъм.
Доскоро дори се изявяваше на училищната театрална сцена. Ако умението му в подходящия момент да се „мотивира” определим като доза „мъдрост” - да, той рано помъдря. Някак неусетно от дете стана млад мъж със самочувствие, което е отражение на една реална самооценка. Той е много по-мъдър от връстниците си, но това не му пречи да има сред тях верни приятели , на които много държи, категорична е Вилиана.
Момчил вече е приет в няколко западни университета. Очаква резултати и от Принстън, Масачузетския технологичен институт и др.
.
В семейство Молнар не се говори за „слава”, а за труд и самооценка.
Успехът може да е предначертан и „отгоре”. Но ако перифразираме Едисон, успехът се дължи на 1% вдъхновение и 99% упорит труд и постоянство. Синът ни е продукт на собствената си и на култивираната в семейството и в училището любознателност. Той е мисловен тип и е добре да се развива там, където предлагат най-доброто, казва Вилиана.
.
За семейството най-важното е младите му членове да съхранят в себе си почтеността, и където и да са да помнят най-вече, че са достойни българи.
Колкото до звездните орбити - те са по други закони. Дано са благосклонни към всяко българско дете.
.
Източник: В-к Азбуки
Автор: Георги Киров