.

Пътят към медалите на русенското момче Момчил Молнар започва още от ранните му детски години, когато родителите му купуват книжките с картинки на френското издателство „Ларус“. Любопитното хлапе се „зарибява“, както той сам разказва, и получава следващите издания на по-големи енциклопедии с още по-красиви снимки и рисунки.

.

След това се увлича по математиката и съвсем естествено влиза в Математическата гимназия "Баба Тонка" още в пети клас. Космосът и звездите обаче продължават да са любимата му тема и уроците по физика стават любими. Така с интерес и много труд достига до първите си изяви на национално и международно ниво.

.

За последната олимпиада в Китай

подготовката му е допълнена от Ева Божурова, Захари Дончев и Никола Каравасилев. Първите двама са известни в астрономическите среди специалисти, а Каравасилев е студент в четвърти курс на факултета по физика в Софийския университет. Финансирането на групата е поето в по-голямата си част от Министерството на образованието и подпомогнато от „Американска фондация за България“. Същата фондация от миналата година подпомага Момчил със 75 лева десет месеца в годината. Явно идеята им е да бъда стимулиран да работя и в същото време да остана в родината си, обяснява шампионът-астроном.
Самата олимпиада има три задължителни кръга – теоритичен, практически и наблюдателен. Теорията е съчетание между физика, математика и астрономия и става дума отново за числа, условия и решения. В практическата част е трябвало с данни от Пекинския планетариум състезателите да определят с каква скорост експлоадират различните обвивки на звезда в куб и да изчислят наклоните на пръстените на Сатурн спрямо наблюдателя при дадени координати. За съжаление при провеждането на практическия кръг над планината в Китай пада мъгла и младите астрономи отново залягат над листите хартия. Момчил е най-добър и в трите.

.

Чуй вътрешния си глас и го следвай безкрай,
обобщава тийнейджърът.

От скоро Математическата гимназия има нов телескоп, с който учениците имат възможност при ясно време да наблюдават Юпитер, Сатурн, двойни звезди, Луната и … съседките. Лошото е, че образът е обърнат и е нужно въображение, но все пак е забавно, признава младият учен с приятно чувство за хумор. Макар да набляга на задачите и теориите, за Момчил романтиката на зведите все още е вълнуваща. Когато има метеорен дъжд, той има предимството както да му се радва, така и да го изследва.
Това е толкова красиво явление от една страна, а от друга могат да се изкарат  характеристики в зависимост от това коя комета е предизвикала този метеорен дъжд.

.

Мечтата ми е да уча в САЩ, където е НАСА

и най-добрата техника в света, но ще съм доволен и от Софийския университет, където базата също е добра. Стипендиите, които ще му бъдат отпуснати, Момчил ще инвестира в образованието си. Искам да успея в живота – да изкарвам достатъчно пари и да работя това, което ми харесва – да съм астрофизик в голяма обсерватория, споделя плановете си десетокласникът от математическата гимназия "Баба Тонка" - Русе.

.

Идеята е да се опитаме да разберем как е еволюирала нашата Слънчева система

Кометите са остатъци от суровината, която е образувала нашата Слънчева система. Те попадат в нещо като обвивка и по гравитационни взаимодействия някоя от тях пада случайно. След себе си оставя прашец от газ и лед. Когато навлязат в атмосферата, се наблюдава този метеор. На практика една двуграмова прашинка се вижда като много ярък метеор. Така могат да се изследват други екзослънчеви системи и търсенето на извънземен живот.
Извънземният живот и съществуването на други цивилизации Момчил обяснява с наука. Според него е абсурдно да сме сами във Вселената. Тези НЛО-та и летящи чинии не са извънземни и това трябва да се знае. Има прекалено много слънца. Ако някоя цивилизация успее да влезе при нас, то със сигурност ще е по-развита от нашата и едва ли ще ни наблюдават и ще се крият. Самият факт, че са на етапа, в който да достигнат изобщо до нас, говори за супертехнология, каквато ние нямаме. Даже мисля, че в близко бъдеще едва ли ще успеем, макар технологиите да се развиват бързо.

.

Фантазия са зелените човечества

В момента от Земята се изпращат сигнали до други звезди с бинарен код, но този сигнал ще достигне до тях след 13 000 години и си представете кога трябва да се върне обратно. За космическо време това е нищо, след като сме на 15 милиарда години.
Всъщност колко са изобщо звездите и дали звездобройците в древността са били точни, казва съвременната наукта. Според русенския астроном в една галактика звездите са около 10 на 20-а степен. Досега са наблюдавани около 18 милиона галактики, което прави бройката на звездите число от 25-ти порядък. Така по съвсем логичен път Момчил отсича:

.

Невъзможно е само нашата цивилизация да съществува

прекалено голямо е числото, за да е възможно. Развитието на науката дава възможност на младите таланти като него да мечтаят смело. Само преди 50 години никой не е летял в Космоса, а сега имаме орбитална станция. Мечтая след време да си правим междугалактически пътувания – разходка до Андромеда за уикенда.
Всички успехи на Момчил му помагат както да се развива в науката, така и да печели приятели. При състезанията „се сдушват“ и поддържат връзки независимо от разстоянията. С момичетата също не му е трудно.
Веднъж ми се наложи да свалям звезди, но май не съм запознат още много с технологията, шегува се най-добрият млад астроном в света, но обещава при среща с голямата любов да й подари сертификат за звезда на нейно име.

.
Плановете за следващите години на Момчил са ясни и подредени в строга последователност. Сега ще заляга над физиката, тъй като олимпиадите в тази област са новото му предизвикателство. Ще учи още по-старателно английски, за да улесни пътя си към Бостън, Калифорния, Лондон или София.

.

.

Източник:

Сайт на Ася Пенчева