Виден представител на поколение графици

На път

.
Акад. проф. Христо Стайков е роден на 9 май 1942 г. в с. Екзарх Антимово, Бургаска област. През 1971 г. завършва специалност „Илюстрация и графика“ в курса на проф. Веселин Стайков и проф. Петър Чуклев. По-късно специализира графика и графични техники в Лайпциг и в Берлин.

.

Талантът му не остава незабелязан и едва 27-годишен е приет в Съюза на българските художници. През 1997 г. започва да преподава в Националната художествена академия на студентите от специалността „Графика и композиция“. Бил е завеждащ катедра „Графични изкуства“, а до 2008 г. и заместник-ректор. През 2010 г. му е присъдено почетното звание „академик“ от Българската академия на науките и изкуствата.

Акад. проф. Христо Стайков е един от най-ярките ни майстори на рисунката и класическата графика, особено силни са творбите му, осъществени с техниката суха игла. От многобройните му самостоятелни изложби у нас и в чужбина най-забележителни са тези в Никозия, Ларнака, Пафос, Дамаск, Хомс, Варшава, Луанда, Женева и Франкфурт на Майн. Негови графики са собственост на най-престижните ни национални галерии, както и на частни колекции в САЩ, Англия, Швейцария, Германия, Гърция, Кипър, Ангола, Полша, Чехия, Сирия и др.

В края декември на 2012 година акад. Христо Стайков отбеляза своята 70-годишнина, като събра приятелите си и  многобройни почитатели в галерия „Академия“. Известният ни график е подредил юбилейната си изложба с много творческо настроение, като е показал най-силните страни на своите рисувачески възможности – включил е както редица рисунки и графики от предишните години, така и съвсем нови 40 картини, за които е използвал техниката литография и дигитален принт. 

Акад. Стайков е от поколението, което откри пред българската графика съвременните художествени тенденции и техники.

.

„Винаги съм се стремил посланията на моите творби да обхващат възможно по-голям кръг от хора, които ще ги гледат и всеки от тях да може да намери себе с в тях. Мисля, че това е смисълът на моето творчество, тъй като според мен изкуството се поражда от дълбоки вътрешни потребности и се прави заради някого...“, споделя той.

.

Когато луната заспи

.

Източник:

В-к Животът днес

 

Web Analytics