.

18 февруари 2013 година беше голям празник за Христина Христова - зрителите я помнят като Кюркчийска, а за колеги и приятели е просто като Ина. Тя чества своята 70-годишнина, а ние имахме удоволствието да бъдем с нея.

.

Поканени бяха хора, които я познаваха през различни периоди от нейния живот. Някои от времето, когато тя ни очароваше с усмивката си от екрана на Българска телевизия; други от съвместната им дейност в Българското дружество в Отава. А аз? Повярвайте ми, изпитвам неудобство да кажа – от шестдесетте години на миналия век!

Ама така си беше. тогава заедно прекрачихме прага на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Випускът беше огромен- 200 души. България имаше нужда от образовани хора. Необходимо беше да се дадат грамотни помощници на малограмотните, които бяха на власт. Някой трябваше да им пише речите, да списва вестниците, да разпространява социалистическите идеи. България навлизаше в нов етап на развитие. Млади и наивни, ние не съзнавахме, че от нас създаваха елитен отряд, който на културния фронт трябваше да защитава имиджа на властимащите. Трябваше да се възраждат и старите културни традиции на българина, но пречупени през социалистическата идеология. В ония години нямахме избор. Бяхме обречени сляпо да служим на властта. Прогледналите биваха отстранявани незабавно. 

В нашия курс повече бяха момичета. Всичките млади и коя от коя по-красива. На този прелестен фон едно момиче се открояваше с своя финес, с благородните си черти и очарователна усмивка – Христина Христова. Така я помня. Не знам кой и кога в групата ни я нарече “Богородица”. Няколко години по-късно, когато я видях на екрана, си мислех – бяхме прави да й дадем това прозвище, така благородно изглежда. Днес бих я нарекла Жрица, която с възрожденски ентусиазъм поддържа огъня на националната ни култура сред българската общност в Отава.

Посолството на Република България в Канада беше отворило гостоприемно врати за да събере поканените гости от Христина Христова - многогодишната председателка на българското дружество в Отава. Дъщеря й Милена ръководеше организацията на вечерта. Мъжът й Козма поддържаше апаратурата, от която на белия екран оживяваха снимки от професоналната кариера на Христина. Беше ми безкрайно приятно да гледам физиономиите на сънародниците ни – елегантни, интелигентни, усмихнати лица. Създаде се невероятно топла атмосфера.

Фактът, че всички познавахме нейния чар, изключителното й трудолюбие и заслугите й към българската общност и това ни правеше близки. Вторият секретар на посолството ни в Отава, госпожа Десислава Атанасова произнесе кратка реч и поднесе на юбилярката грамота и паметен медал “Паисий Хилендарски” на Държавната агенция за българите в чужбина за принос в съхраняването и популяризирането на българската култура. Последваха  искрени аплодисменти. Всички се радвахме на признанието, с което я удостояваше България.

Приятели и съратници произнесоха речи, някои по-кратки, други по-дълги. Някои ги четяха от страх да не пропуснат същественото. Един професор от Отавския Университет трудно намираше някои специфични думи на български. Свикнал да произнася лекциите си на английски. Простено да му е. Общият мотив на всички речи беше безспорно личността на Христина и нейните изключителни качеста, воля и чар, с който обединява българската интелигенция в Отава.

.

 Впечатли ме речта на Васил Гачев, който с думи прости даде висока оценка на Христина за нейната всеотдайност в сплотяването на българите. С нейното пристигане в Отава преди 22 години културният живот на българското дружество оживява. Тодор Панделиев, Ивайло Груев, Калина Георгиева и други нейни приятели и съратници в българското дружество изразиха възхищението си от организационните й качества. Както шеговито каза дъщеря й, Христина от малка е проявявала качества на лидер. Била е главатар на момичешка банда и е побеждавала момчетата.

Христина почти насила издърпа Арам, който се криеше зад гърбовете на други гости за да го представи като свой помощник. Шеговито той каза, че е горд с политическото й приятелство и с нейния неизчерпаем ентусиазъм, който заразява всички. “Не се гаси туй що не гасне”- заключи той. Тук ще споделя, че за  мое искрено учудване и радост и за тяхна чест, българските арменци в Канада често са по-българи от българите. С изключителен български патриотизъм се включват активно в съхраняване на българските традиции и култура.

.

Емоции бликаха от всяка реч, от всяка дума. Христина успяваше да запази усмивката си, да благодари с топъл глас. Успяваше да не се разплаче пред стиховете, които й посвещаваха с много обич. Самата аз бях дълбоко развълнувана, когато 91-годишната именита българска актриса Пенка Груева взе думата. Разказа, че когато Христина я посещава в къщата й, сякаш слънце я огрява. После с ясна дикция, права на крака, тя рецитира стихотворението “Безсмъртниче” на Станка Пенчева. 

“Боже, колко късо беше лятото…
...ще намеря пак слънца и макове
в безсмъртничето още тлее лятото...”

.

Аплодисментите нестихваха. Всеки искаше да изрази своите чувства към тази, която наричаха “работохолик” и която е станала сърце и душа на българската общност. Поздравления бяха поднесени и от Монреал чрез Моника Вълева и Ива Беличка. Съвместно Отавското дружество и Монреалските му партньори са организирали над 80 концерта на гостуващи български певци и актьори, театрални постановки, танцови състави. Българската култура на канадска земя има свои върхове именно благодарение на тези, които доброволно само със огъня на своя ентусиазъм я съхраняват и разпространяват. 

Христина взе думата да благодари за паметния медал “Паисий Хилендарски”, с който Агенцията за българите в чужбина я удостои. Благодари за оценките, които бяха дадени за нейната дейност, за топлите чувства, които й декларираха приятели и сътрудници. На шеговитото подмятане на дъщеря й, че е искала да има цял отбор деца и даже да осинови 10 афганистанчета, тя сериозно отговори. Наистина е искала много деца, и ако първият й брак с Красимир Кюркчийски е бил успешен, щели са да имат още деца. А колкото до афганистанчетата, искала е да осинови едно момченце. Десетгодишно. Продавало в магазин за кожени палта. На въпроса й какъв иска да стане когато порасне, отговорил: Лекар! На десет години той знаел какъв иска да стане. Тук Христина замълча.

..

Житейската история на Христина, нейният творчески път не може да се разкаже накратко. Дейностите, с които се е нагърбила са с такъв обем, че не могат да се свършат от един човек в един живот. Ето защо някой й пожела да се прероди, за да свърши задълженията си до край. За поддържане на жизнената й кондиция помага много съпругът й Козма, канадец от руски произход трето поколение. Благодарение на нея той подобрява своя руски език, а тя своя английски. Канада за нея се оказа един огромен Университет, място, където намери трайно семейно огнище и мечтаното огромно семейство – българската общност в Отава. Липсва й само синът. След многото пожелания за здраве тя пожела на всички като нея да достигнат седемдесетгодишна възраст. За щастие на нас, които вече сме я минали, с много чувство за хумор Пенка Груева добави – да достигнат и моята допотопна възраст. Гледайки и двете си мислех – младостта е в мисленето, в поведението, в действието. Младостта е в самочувствието – още да искаш и още да можеш.

.

После гостите се отправихме към масите, на които ни очакваха традиционни български съблазни и други канадски вкуснотии. И така беше – пихме и ядохме на празника на Христина Христова и се чувствахме българи, и носехме българското в себе си. Знаехме, това, което имаме отвътре, то не гасне. В безсмъртничето още тлее лятото. И пак ще има слънца и макове. 
.

Източник: Изданието Българи в Канада
Автор: Анна Цветкова
18 февруари 2013, Монреал