Априлското въстание - Българският Великден!

Оборище,април 1876 г.. Първото в историята на България Народно Събрание с 58 делегати, които единодушно решават да обявят  Априлското въстание.

.

 България е завоювана от османските турци прeз 1393 – 1396 г. Българският народ, попаднал под игото на чуждоземните завоеватели, в течение на следващите пет века до своето освобождение през 1878 година, е влачил безпросветно съществуване на експлоатирана, безправна и угнетявана „ рая „, без да има надежда за освобождение.

.

Това, обаче, не се случва!

В общия процес на историческия живот на българския народ гибелта на феодална България е била неизбежна. Завоюването на България от османлиите е било подготвено от всички предшестващи събития в окончателно разложилите се по това време Византия и България. До турското завоюване българският народ като единно племе, обединено от общността на езика, политически е бил разкъсан на три части между съседите, които постоянно са воювали помежду си: България, Византия и Сърбия. България, в частност, като единна държава по време на завоюването на Балканския полуостров от турците фактически вече не е съществувала. На мястото на старото царство България на Симеон Велики, Самуил, Иван Асен II и последния от царете на единна България – Иван Александър, умрял 1370 г. , съществували сега три държави: Добруджанско деспотство / деспот Добротица / , Видинско царство / Иван Страцимир Видински / и Търновско царство / Иван Шишман III /. Унищожавайки тези държави, завоевателят по такъв начин изтрил разделящите българския народ политически граници и му е помогнал да създаде известна териториална общост и при това твърде „ устойчива общност“, тъй като тя просъществувала след това пълни пет века – чак до Берлинския конгрес 1878 година.

Тъй като територията на България се явявала за завоевателя основен плацдарм за настъпателни действия против Европа, била главен център на административната и военна колонизация, то тук той съвсем не проявявал тази търпимост по отношение на българския народ, която е имала място на периферията на неговите нови владения.

Известният учен - хуманист Филип Буонакорие / 1439 – 1496 / е имал възможност добре да се запознае с вътрешното състояние на турската държава. Той написал следното : „ След прехода на турците в Европа гърците и значително по – многочислените българи, босненци и други се убедили, че турците не са толкова силни и неуязвими, както ги е представяла мълвата,и сега горели от желание и готовност да отхвърлят от себе си игото на турското робство“...

Аналогичните сведения на други автори свидетелстват за това, че българският народ в своята маса, ако и да е носил търпеливо, по силата на своята неорганизираност и материалната безпомощност чуждоземния гнет, то никога не се е примирявал със създалото се положение на нещата.

Началото на тази борба започва още от XYIв., т.е. към началото на упадъка и разложението на феодалния строй в Турция. В продължение на 300 години тази борба се водела непрекъсното. Нейният заключителен акорд било знаменитото в историята на славянските народи на Балканския полуостров АПРИЛСКО ВЪОРЪЖЕНО ВЪСТАНИЕ - 1876 ГОДИНА.

Отначало борбата водили четите на народните борци, известни под името ХАЙДУТИ, в състав от 10 – 20 човека всяка. Те действали разпокъсано, неорганизирано. Разпилени и не - обединени в един план на действие, бъгарите почти до средата на XIX век, до появяването на първия организатор – революционера Георги / Сава / Стойков Раковски / 1818 – 1868г. /, преследвали само една цел – да отмъстят на народните изедници и не си поставяли пред себе си широки национално – политически задачи. Георги Раковски, лично преминал през тежката школа на хайдушката борба, първи поставил пред хайдушкото движение определени национално освободителни политичиски задачи, организирал това движение в широк мащаб и му предал известна плановост. Била поставена задачата да се води въоръжена борба за национално – политическо разкрепостяване на народа, за подготовка за масово всенародно въстание.

На Раковски не се отдало да доведе започнатото от него дело до край. Него го довършели най-близките приемници на Раковски: революционерът – организатор, безсмъртният в народната памет Васил Левски / 1837 – 1873 / и петът –революционер Христо Ботев / 1847 – 1876 /.

Левски отдал всичките свои сили, целия свой живот за систематическа организационна подготовка на българския народ за обща въоръжена борба. С неукротима енергия, преодолявайки всички трудности, застанали на пътя му, Левски успял да създаде в голяма част на България цяла мрежа от революционни комитети. Но той сам станал жертва на подло предателство и загива на турското бесило.

Със смъртта на Левски „ Българският централен революционен комитет „ в Букурещ, начело с Любен Каравелов, преживял тежка криза. Левски е бил душата на цялото дело и неговата смърт се превърнала за Комитета в незаменима загуба. Но великото дело на Левски не загинало. Хвърлените от него на българската земя семена на революционна пропаганда дали богата реколта. Българският народ след смъртта на своя любим Апостол на Свободата с удвоена енергия продължил неговото дело – подготовката на въоръжено въстание .

Начело на ръководството за подготовка на въстанието застанали Стефан Стабулов и Христо Ботев. Център на въстанието станал град Панагюрище ,За ръководители и организатори на въстанието в Панагюрище и неговия окръг били назначени Панайот Волов и в качеството на негов помощник - Георги Бенковски. Честолюбивият Бенковски отхвърлил на заден план Волов и привлякал към себе си като помощници Икономов от Сливен и Захари Стоянов от Медвен. В същото време в Копривщица работил като апостол – организатор Тодор Каблешков.

.

Райна Княгиня и ушитото от нея Знаме на Априлското въстание

.

В Панагюрище била организарана дружина, състояща се от хиляда пехотинци, а също така конница и няколко топа, направени от стволовете на черешови дървета. Видът на тази армия, горящ от жажда по- скоро да встъпи в бой, предизвиквал в масите духовен подем. За командир на въоръжените сили на Панагюрище бил назначен панагюрицът Павел Бобеков. Всеки от въстаниците бил задължен да се погрижи да набави за себе си необходимото въоръжение. Тъй като съвременното оръжие въобще не стигало, били използвани стари, захвърлени и ръждясали пушки – кремъклийки.

В очакване обявяването на въстанието народът бил в състояние на високо патриотично въодушевление. Поради задържането на закупеното зад граница оръжие у някои активисти на революционната борба, започнало да се прокрадва съмнение, своевременно ли да обявят въстанието, ако в разположение няма достатъчно количество оръжие. За обсъждане на създалото се положение и разрешаване на спорните въпроси панагюрци създали областно народно събрание на представители от всеки местен комитет. Народното събрание е било открито на 13 април 1876 година в околностите на Панагюрище до с. Мечка в добре скрита местност, известна под името Оборище. В него взели участие 58 делегати. Това било първото в историята на българския народ Народно Събрание !

Дебатите в Народното Събрание се отнасяли за времето, метода на въстанието и до редица други въпроси. Бобеков предлагал да не се бърза с обявяването на въстанието, тъй като въоръжението на въстаниците било неудовлетворително. Него го поддържали панагюрците. Но Бенковски,който бил упълномощен от Събранието за главен ръководител с неограничени права и пълномощия, и настоявал, щото Събранието срочно да се изкаже и да вземе решение.

  1. Да се избърза ли с въстанието или да се чака помощ от другите окръзи и Сърбия ?

  2. Кой има паво да обяви въстанието ?

  3. Кой трябва да разработи плана за въстанието ?

За отговор на тези сложни въпроси Събранието избрало комисия от 12 човека, на които поръчало да ги разреши. При закриването на Събранието в Оборище така наречената комисия се събрала в Панагюрище, за да изпълни возложеното й поръчение от Народното Събрание.

Преименувайки себе си във временно правителство, то приело следните решения:

  1. Въстанието да започне на 1 Май;

  2. Въстанието трябва да обхване 6 центъра: Панагюрище, Копривщица, Карлово, Перущица, Батак и гората Еледжик ;

  3. Необходимо е да се прекъсне железопътната линия Белово – Пловдив и да се разрушат нsкои важни мостове;

  4. Трябва да бъдат подпалени главните градове, където била съсредоточена турска войска;

  5. Забранява се да убиват и подпалват къщите на мирното турско население, както и да се граби неговото имущество;

  6. Този, който изнасилва жени, убива мирни турци, извършва предателство,не признава Временното правителство, се разстрелва с шест куршума.

В резултат на доноса на един от участниците в Народното Събрание на Оборище, някой си Нейко Стоянов – Терзийски от с. Балдово, турското правителство отправило в Панагюрище и Копривщица конни отряди да арестуват главните ръководители на възстанието и, в частност, Каблишков, намиращ се по това време в Копривщица.

Хвърковата чета, предвождана от Георги Бенковскки

.

В Копривщица пловдивските власти изпратили 19 конни заптиета под началството на Неджиб – Ага. Той пристигнал в Копривщица направо в конака, извикал при себе си няколко чорбаджии и им предложил да издадат 5 – 6 революционери, в това число и Каблешков. Чорбаджиите отговорили на турския командир, че на тях им е неизвестно,че в селото имало опасни за държавата хора. В отговор на това турският Ага задържал българските чорбаджии, в това време Каблешков събрал военния съвет, който решил, ако Неджим - Ага посмее да арестува някого, въстаниците да окажат съпротива, и, съгласно решението на събранието на Оборище да се вдигне въстанието, за което и било съобщено на въстаниците чрез началниците на сотните и десятките.

На 20 април рано сутринта турците арестували и затворили в конака двама революционери. Неджиб – Ага решил сам да залови Каблешков.

С такава цел, съпровождан от няколко заптиета той отишъл в дома на Каблешков под предлог, че иска да му предаде писмо от баща му. Майката на Каблешков го приела, гостила го с конфитюр и кафе, а за сина си казала, че него го няма вкъщи. След няколко часа Неджиб - Ага отново се появил в дома на Каблешков, но последният през задния вход избягва, и на военния съвет решават да окажат съпротивление. В църквата ударили камбаните, започнала се стрелба, копривщенските революционери в строен боен ред развели знамето. На Неджиб – Ага било предложено да сложи оръжие и да освободи задържаните революционери. Той отказал да се предаде, но освободил задържаните заложници и с хитрост се скрил със своя отряд, като се отправил към Клисура. Копривщенци начело с Каблешков заели конака. При престрелката били убити няколко заптиета.

.

Първата вража кръв се пролива на този мост.

.

Управлението на града взел в свои ръце военният съвет. На градския площад бил отслужен молебен и осветено знамето. В тази тържествена минута на освобождението Каблешков написал с кръвта на убитите турци „Кървавото писмо „до Бенковски в Панагюрище:

„ Братя ! вчера в нашето село дойде Неджиб – Ага от Пловдив, който искаше да арестува няколко души заедно с мен. Бидейки известен за вашето решение, прието на Оборище, аз взех няколко юнака, и, като се въоръжихме, ние се отправахме кьм конака, нападнахме го и убихме мигюрина / турския чиновник / с няколко заптиета... Сега, когато аз ви пиша това писмо, знамето се развява над конака, пушките стрелят, съпровождани от звъна на църковните камбани, юнаците по улиците се целуват по- между си. Ако вие братя, наистина сте патриоти и апостоли на свободата, последвайте нашия пример и в Панагюрище... Копривщица, 20 април 1876 година“.

Писмото на Каблешков произвело силно впечатление на Бенковски, и, не обръщайки внимание на опитите на разсъдителните панагюрци да одържат неговия патриотичен порив, той призовал населението към оръжие. Било бързо организирано управлението и охраната на града. На 22 април било осветено знамето. С вдигането знамената над Панагюрище и неговия окръг е било обявено освобождението от турското иго. Обхождането от Бенковски и неговата „ хвърковата чета „ по въстаналите села на Панагюрски окръг навсякъде предизвиквало ентусиазъм. Бенковски, като победител, навсякъде го посрещали по най- тържествен начин.

В това време, докато той отсъствал от Пазарджик, в Панагюрище била изпратена огромна турска армия. Нея я съпровождали башибузуци. Армията имала на свое разпореждане круповски оръдия. Непрекъснатите проливни дъждове усложнили положението на българските въстаници. Овлажнелият барут не се възпламенявал. Мокрите от десетдневния дъжд народ / жени и деца / , напуснали своите села, изпаднали в отчаяние.

.

.

Турците дошли до Панагюрище и започнали да го обстрелват със снаряди. Но панагюрците геройски се защитавали, макар и да виждали ,че техните черешови топчета не причинявали на врага никаква вреда и много бързо излизали от строя. Жените посрещали всеки турчин, показал се на прага на дома им със ситно стрит пипер, който хвърляли в лицето му.

На 30 април Панагюрище паднало, а заедно с поражението на Панагюрище на 1 май паднала и Панагюрската Република. Турското командване предало града на разграбване от своята войска и башибузука. Около 400 къщи в Панагюрище били изгорени. Всички околни села били превърнати в купища пепел.

Знаменитата в историята на Априлското въстание дъщеря на народа Райна /дъщеря на панагюрския свещеник Футелов/, наречена по това време Райна – княгиня, която ушила и извезала голямо революционно знаме, била подложена на варварски изтезания, а баща и бил посечен. За да спасят своята чест мъже и жени масово се самоубивали.

По своя героизъм и понесени жертви в историята на Априлското въстание нямат равни на себе си Перещица и Батак. Жителите им водили отчаян кървав бой с настъпващите срещу тях башибузуци от околните села, безпощадно убиващи по своя път старци, жени и деца.

.

Башибозуци ограбват къщите и отвличат животните от опожарените села след погрома на Априлското въстание

-

Въпреки значителното превъзходство на силите на врага, проливния дъжд и разрушителните действия на турската артилерия , българите не слагали оръжие и давали отпор на врага от всички укрепени позиции или изад църковните огради. Героичната защита на Перущица продалжила три дни. Улиците били затрупани с трупове. В това време турците предложили на българите да се предадат, част от въстаниците приели предложението, но изведнъж напред изхвръкнала една жена и, доколкото и стигали силите, закрещяла : „ Който е българин, той да не смее да се преда

Героите – защитници на Перущица и Батак вече ясно виждали, че сред горящите пламъци за тях няма спасение. Ръководителят на въстанието- войводата Бонев паднал убит. Пламенният вдъхновител на въстанието Кочо Честименски в последния момент, когато турците подпалили училището и разбивали вратата на църквата, където се укривали жените и децата, хванал детето, си целунал го и го застрелял. Същото той извършил и с жена си, а след това застрелял и себе си. Същото правели и другите мъже , които стрелели не само в своите жени, но и в други жени по тяхна молба. Перущица била изгорена до основи.

.

Героичното село Батак, въстанало без да чака призива за въстание и от 21 до 27 април живяло като свободна република. Баташките въстаници твърдо стояли на своите позиции. Но и там силите били неравни.

.

 На 5 май цялото село Батак било превърнато в пепел. 1800 човека загинали под турските ятагани.

.

Априлското въстание от 1876 година възникнало и се осъществило в недрата на народа в резултат на непоносимото икономическо и политическо положение, експлоатация и безправие. То било подготвяно векове от народните страдания и проведено след огромна организационна работа на българските революционери, самоотвержени борци за народното дело, за свободата на Родината.

Основен враг, стоящ пред бългаския народ през априлските дни на 1876 г., бил старият, отдавна изживял себе си, феодално – бюрократичен строй. За да се събори този строй било необходимо преди всичко да се унищожи чуждата политическа власт на завоевателя и със силата на оръжието да се добие националното и политическо освобождение.

Априлското въстание 1876 г. издигнало от средата на българския народ цяла плеяда герои, които със своето патриотично въодушевлиние, безкористно служене на народното дело изиграли ролята на истински вождове и вдъхновители.

Тяхното благородно влияние на живота на българския народ се е съхранило и до ден днешен, като мощна морална сила, за дълги години оказваща влияние на народа ни след 1878 година в тежкия труд при строителството на новия политически живот.

Кръвта, пролята от бългаския народ през априлските дни, закалила неговата воля в борбата за окончатена победа над своя многовековен враг и го въоръжила с мъжество за последващите битки, в непреклонната борба за своето окончателно политическо освобождение и за създаване на своя независима национална държавност.

Въпреки всички изпитания, преживени от народа ни за пет века робство, българският народ излезе победител от тежката борба, върна си своята независимост. През следващите години на своя самостоятелен живот българите станаха зрял, културен народ, съревноваващ се с успехите си на своето развитие не само с близките си съседи / румънци,сърби, гърци и др./, но с другите европейски народи.

Коя е причината за тази блестяща победа на българския народ ? Тя се крие преди всичко в самия народ, в неговите творчески гени, в неговото самообладание, постоянна готовност за жертва в името на свободата на Родината. Пет века непрестанна борба за своята свобода и независимот закалиха характера на народа, изостриха в него чувството за национална гордост и съзнанието за своя дълг пред Родината.

Априлското въстание 1876г. показа на света, че българския дух е несломим. Нека си спомним от историята, колко са народите в света, които след многовековно мракобесие са оцелявали и са се възраждали ? Няма такива, колкото и да ги търсим !

.

Ако не беше 20 април 1876 г., нямаше да имаме 3 март 1878 г. !

.

 Българският народ е с такава генетична закваска, че той в най- сюблимните моменти е намирал сили в себе си и като вулкан е изригвал и е помитал всички пълчища – поробители и негодници, народни изедници от измъчената си, но не предаваща се снага ! Защото зовът „ свобода или смърт“ винаги е стоял на българския флаг и като пътеводна звезда е сочил правилния и единствения път за нашия народ !

.

.

Парасковия Райлеску – Видинска

Член на Международната федерация на журналистите

/ Брюксел /

Генерал – майьор на казачеството

Венцеслав Видински

Атаман , представител на Международния казашки съюз в България

Web Analytics